Решение № 13824 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8322/2009 г.

Решение № 13824 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8322/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на "феросплавен завод" ЕООД със седалище в с. Огняново, общ. Елин Пелин, обл. София, представлявано от прокуриста Чавдар Рашков Гайдарски, чрез адв. М. Чечова, против Решение № 8 от 23.03.2009 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 6699 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение № 503/19.09.2008 г. на началника на Митница Аерогара София, потвърдено с Решение № РМ 4401-0266/17.10.2008 г. на директора на РМД София. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуални правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в липса на конкретни мотиви и обсъждане на представените по делото доказателства; приемане за безспорни на спорни факти; липсата на нотариално заверено пълномощно за "Кремиковци" АД за представителство на касатора пред митническите органи не променя фактите, че последният е собственик на стоките, предмет на износ и че от негово име "кремиковци"АД е извършило процесното деклариране. В касационното производство се представя Ревизионен акт № 2900 269/17.12.2007 г. на "Кремиковци" АД с твърдения, че според мотивите на същия, за месеците април - юни 2007 г. не е прието ревизираното дружество да е извършвало износ по процесните ЕАД и обсъдените от съда фактури. Иска се отмяна на решението и присъждане на направените разноски. Ответниците по касационната жалба Митница Аерогара София и РМД София не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт, а по съществото й съдът съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно законосъобразността на решението на началника на Митница Аерогара София, с което е отказана промяна на кл. 2 и кл. 14 относно фирмата-износител по ЕАД № № 5102 (А0004199; А0004172; А0004180; А0004255; А0004354; А0004346, съответно от 04, 05 и 06.2007 г. относно осъществен износ на феросиликонманган с получател "делта Стийл Къмпани"Лтд, Апапа Лагос, Нигерия. За да потвърди оспорения пред него митнически административен акт, първоинстанционният съд се е позовал на липсата на нотариално заверено пълномощно за пряко или косвено представителство, осъществено от "кремиковци"АД за касатора при процесния износ; на недопустимост на исканата от жалбоподателя промяна в декларациите по арг. на чл. 71, ал. 2, т. 3 от Закона за митниците и приемайки, че актът е издаден от компетентен орган в предписаната форма и при липса на съществени нарушения на процедурата, е направил извод за неговата законосъобразност. Решението е правилно. В посочените клетки на цитираните по-горе митнически декларации за износ на феросиликонманган с получател "Делта Стийл Къмпани" ЛТД, Апапа Лагос, Нигерия като износител, е вписано "Кремиковци" АД. Не е било спорно, че това дружество не е разполагало с нотариално заверено пълномощно за пряко или косвено представителство на касатора пред митническите органи, както изисква чл. 1 от Правилника на прилагане на Закона за митниците. Към износните митнически декларации са представени фактури за закупуване на суровина от "Кремиковци Трейд" АД и фактури за износ, в които като продавач на стоката е вписано "Кремиковци" АД. В административното производство по издаване на процесния акт, започнало по молба на жалбоподателя от 30.07.2008 г., последният представил договор от 01.04.2004 г. между него и "Кремиковци" АД за търговско представителство и спедиторски услуги, по силата на който "Кремиковци" АД поело задължението да представлява жалбоподателя при извършването на търговската му дейност, като сключва от името и за сметка на търговеца или от свое име и за сметка на търговеца сделки в предмета на дейност на търговеца или да посредничи при сключването на такива сделки. Представен бил и договор от 04.04.2007 г. между жалбоподателя и "Делта Стийл Къмпани" Лтд, Апапа Лагос, Нигерия за продажба на силиконманган, като било уговорено, че това ще стане с посредничеството на "Кремиковци" АД, което ще организира транспортирането на стоката до Нигерия и ще изпълнява всички логистични и митнически операции, свързани с това от името на продавача. Била издадена и една фактура от 04.04.2007 г. за доставка на 18,60 тона силиконманган на стойност 25 217,69 лв. на нигерийското дружество от жалбоподателя. С основание първоинстанционният съд е приел, че тежест да докаже качеството си на износител по процесните ЕАД е носел жалбоподателят. Най-напред, той не е представил нотариално-заверено пълномощно за твърдяното от него представителство във връзка с процесния износ, както изисква ППЗМ. Липсата на такова доказателство е свързана с презумпцията, установена в чл. 5, т. 4, ал. 2 от приложимия за случая Регламент ЕИО № 2913/92 г. на Съвета относно създаване на митнически кодекс на общността, съгласно която лице, което не декларира, че действа от името или за сметка на друго лице или което декларира, че действа от името или за сметка на друго лице, без да притежава представителна власт, се счита, че действа от свое име и за своя сметка. Отделно от това, при наличието на придружаващи износа документи, в които като продавач на стоката е посочено "кремиковци"АД, жалбоподателят е следвало да докаже, че именно процесният износ на същите по качество, цена и количество стоки е станал при твърдяното представителство. Изводът на административния съд, че само представения договор между жалбоподателя и описаната фактура не са достатъчни доказателства за това е обоснован. Представеният в касационното производство РА цели установяване на факти, за които жалбоподателят е могъл да представи доказателства в първата съдебна инстанция. Предвид изложеното, решението не е постановено при пороците, обосновали касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение