Решение № 1872 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11642/2016 г.

Решение № 1872 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11642/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, против решение № 1259/30.06.2016 г, постановено по адм. д. № 1759/2015 г. по описа на Административен съд - Б. в осъдителната му част; в частта, с която е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 10 лева, както и в частта, с която е оставено без уважение искането й за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Излагат се доводи, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди от посочените от него условия в затвора. Възразява се, че прилагането на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС е отложено за 01.01.2019 г. и не може да се претендира обезщетение за изискване, което не е влязло в сила. ГДИН сочи, че условията, при които е пребивавало лицето, не са достигнали ниво на суровост, за да попадат в обхвата на чл. 3 от Конвенцията. Моли обжалваното решение да бъде отменено в осъдителните му части, като се отхвърлят предявените искове, евентуално, присъденото обезщетение да бъде намалено. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - А. Б. К., чрез адвокат Ж. А., с писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е частично основателна. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че исковата претенция на К. се явява доказана, но неправилно е определен размерът на дължимото обезщетение, като същият се явява завишен. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение съдът е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на А. Б. К. обезщетение в размер на 500 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на престоя му в помещения в З. Б., които не отговарят на изискванията за минимална жилищна площ от 4 кв. м. на всеки лишен от свобода за периода от 23.12.2014 г. до 13.08.2015 г., ведно със законна лихва до окончателното изплащане на обезщетението, както и обезщетение в размер на 500 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на престоя му в помещения в З. Б., които не отговарят на изискванията за осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода за периода от 23.12.2014 г. до 13.08.2015 г., ведно със законна лихва до окончателното изплащане на обезщетението. С оглед изхода на спора административният съд е осъдил ГДИН да заплати на А. Б. К. и разноски по делото в размер на 10 лева, представляващи заплатената държавна такса. С останалата част от решението съдът е отхвърлил иска на А. Б. К. до пълния размер от 10 000 лв. за заплащане на обезщетяване за причинени му неимуществени вреди, претърпени в следствие на неосигурен престой на открито, липса на дневна светлина и невъзможност за естествено проветряване за периода от 27.10.2014 г. до 18.12.2014 г., в който ищецът е бил в следствения арест в гр. Б.. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Съдът е приел, че спрямо ищеца е било осъществено нечовешко и унизително отношение, което представлява нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, поради непредоставянето му на достатъчно жизнена площ в спалните помещения и постоянен достъп до санитарен възел, течаща студена и топла вода. Тези условия се дължат според съда на незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация, като в конкретния случай, от установените по делото факти и обстоятелства, може да се направи извод, че битовите условия, в които пребивал ищецът в З. Б., надхвърлят неизбежното ниво на страдание, присъщо на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което неизбежно води до причиняване на неимуществени вреди, поради търпени унизителни изживявания, които следва да се обезщетят. На основание чл. 52 от ЗЗД, съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е преценил обективните данни, относно условията в мястото за лишаване от свобода и продължителността на периода, за който се търси обезщетението - от 23.12.2014 г. до 13.08.2015 г., в размер на 500 лв. за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на нарушаване на изискванията за минимална жилищна площ от 4 кв. м. на всеки лишен от свобода, ведно със законна лихва, както и 500 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на престоя му в помещения в З. Б., които не отговарят на изискванията за осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода, ведно със законна лихва. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съдът е осъдил ГДИН да заплати на А. Б. К. и деловодни разноски по делото в размер на 10 лв., представляващи заплатената държавна такса за образуване и водене на делото. По отношение на искането на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът е посочил, че чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е специална норма и дерогира общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК, поради и което е оставил без уважение искането. Касационната инстанция споделя изводите на съда, относно основателността на претенциите, но що се отнася до размера на определените обезщетения, намира решението за необосновано. Съдът е бил сезиран с искова молба от А. Б. К., за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, за периода 27.10.2014 г. - 13.08.2015 г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Ищецът е посочил, че в периода от 27.10.2014 г. до края на месец декември 2014 г. е бил настанен в следствения арест в гр. Б., където не е ползвал престой на открито и е бил лишен от достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване. В периода от месец декември 2014 г. до 13.08.2015 г. е бил настанен в З. Б., в който помещенията не отговарят на изискванията за минимална жилищна площ и не са оборудвани със санитарен възел и течаща вода, нямат пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване, което представлява форма на жестоко, нечовешко и унизително отношение. Както е посочено по-горе в текста, исковата молба на К. за периода 27.10.2014 г. - 23.12.2014 г. е отхвърлена от съда като неоснователна и недоказана. С оглед наличните данни и доказателства по делото, безспорно се установяват всички елементи от фактически състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН, относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС. П. делото безспорно е установено, че битовите условия в З. Б. са лоши, като хигиенните условия са на ниско ниво. Административният съд е събрал нужните доказателства, от които се доказват фактите, относно неосигуряването на нормална жизнена среда и битови хигиенни условия. Помещенията, в които е пребивавал А. К. са били пренаселени, поради което на лишените от свобода се е полагала по-малка от минимална жилищна площ. Също така, килиите в които ищецът излежавал присъдата си, действително са без санитарен възел, поради което затворниците се налагало вечер и през нощта да използват кофи и бутилки за санитарните си нужди. Лишеният от свобода не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не са налице реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН. По делото безспорно са доказани негативни преживявания, причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение на изискванията на чл. 3 ЕКПЧОС, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по горепосочената норма, от където и следва, че така предявената искова претенция следва да бъде възмездена с парично обезщетение. Действително, от данните по делото безспорно се установява, че в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът, няма тоалетен възел и течаща вода. През деня от 08.30 до 20.00 часа, всички помещения на групите са отворени и лишените от свобода имат свободен достъп до течаща вода и санитарен възел, като студената вода се подава непрекъснато, а два дни в седмицата се подава и топла вода. След заключване на помещенията в 20.00 часа се ползват индивидуално бутилки за вода, но липсва достъп до санитарните възли. При преценката на данните по делото обаче, съдът не е отчел факта, че в З. Б. през деня е осигурен свободен достъп до санитарен възел на всички задържани лица, поради това че помещенията са отворени. Установеното от съда унизително отношение към ищеца не е било с продължителност през цялото денонощие, респ. през целия му престой за процесния период в З. Б.. Също така следва да се посочи, че при определяне на размера на обезщетението за причинените на К. неимуществени вреди вследствие на неосигурените в килията санитарен възел и течаща вода, както и по-малката жилищна площ, съдът не е отчел, че се касае за исков период, който е по-кратък от една година. Този период не е продължителен, за да се приеме, че преживените от ищеца негативни емоции са с голям интензитет. Въз основа на изложеното до тук, настоящата инстанция намира, че касационната жалба е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на престоя на ищеца в помещения в З. Б., които не отговарят на изискванията за минимална жилищна площ от 4 кв. м. в периода от 23.12.2014 г. до 13.08.2015 г., следва да бъде намален от 500 лева на 300 лева, ведно със законната лихва до окончателното заплащане на сумата, а за разликата до 500 лева, искът да бъде отхвърлен; размерът на определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на престоя на ищеца в помещения в З. Б., които не отговарят на изискванията за осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода за периода от 23.12.2014 г. до 13.08.2015 г., следва да бъде намален от 500 лева на 300 лева, ведно със законната лихва до окончателното заплащане на сумата, а за разликата до 500 лева, искът да бъде отхвърлен. Решението е правилно в частта му, с която ГДИН е осъдена да заплати на А. Б. К. разноски по делото в размер на 10 лева, защото това представлява размерът на заплатената държавна такса за образуване и водене на делото, която съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ се дължи на ищеца в пълен размер дори и при частично уважаване на исковата претенция. По отношение на твърденията в касационната жалба за неправилност на решението поради неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН, следва да се посочи, че административният съд правилно се е позовал на специалния закон - ЗОДОВ. Именно поради това, неоснователно се явява и искането на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ са специални и дерогират чл. 78, ал. 3 от ГПК. С оглед изхода на спора, неоснователно е и искането на ответната страна за присъждане на разноски, още повече страната не е представила доказателства за реално извършени разноски в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,