Решение № 2057 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8207/2016 г.

Решение № 2057 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8207/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на командира на Военно формирование 44510 чрез процесуалния му представител срещу решение № 3639/30.05.2016 г. по адм. д. № 1241/2016 г. на Административен съд С. град/АССГ/. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Желае от съда отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба-С. В. А., от гр. С. чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Също претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от - С. В. А. срещу заповед № ЛС-39 от 3.09.2015 г. на командира на Военно формирование 44510-Б., с която на основание чл. 165, ал. 1, т. 7 ЗОВСРБ е прекратен договорът му за кадрова военна служба, освободен е от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса - при прекратяване на разрешение за достъп до класифицирана информация № 58970 от 17.02.2012 г. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма на акта, изложени са мотиви от фактическа и правна страна, като заповедта е със задължителното съдържание по чл. 73, ал. 2 ППЗОВСРБ. Решаващия извод на съда е, че при постановяването на заповедта е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Повод за отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация. А. е обжалвал отнемането на разрешението пред Държавна комисия по сигурността на информацията/ДКСИ/ по реда на чл. 62 и следв. Закон за защита на класифицираната информация/ЗЗКИ/. Установено е, че е издадено Решение № 46-II/13.06.2013 г., с което отнемането на достъпа е потвърдено. С последвало решение № 7-II/23.01.2014 г., издадено на основание чл. 99, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 100 АПК- отменя Решение № 46-II/13.06.2013 г., с което отнемането на достъпа е потвърдено. Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че след като е отменено решението, с което е потвърдено отнемането и липсва произнасяне по жалбата на А.- налице е незавършеност на производството по оспорването по административен ред - доколкото съгласно императива на чл. 65, ал. 2 ЗЗКИ- ДКСИ задължително се произнася с решение, с което отменя административния акт за отказ, прекратяване или отнемане на издадено разрешение или отхвърля жалбата. Съгласно нормата на чл. 94, ал. 2 ППЗОВСРБ- договорът за военна служба се прекратява / при оспорване отнемането на разрешението за достъп/едва след получаване на окончателно решение на ДКСИ постановено по жалба на лицето, чието разрешение за достъп е отнето. Основният касационен довод е, че второто решение на ДКСИ е нищожно, доколкото съгласно действалата към 2015 г. редакция на чл. 68 ЗЗКИ е окончателно и не подлежи на съдебен контрол, което препятства и приложимостта на чл. 99 и следв. АПК. Не може да бъде споделено това разбиране. Съдът, в производството по оспорване на издадената заповед проверява наличието на законовите предпоставки за издаването й. Както бе посочено и по-горе-договорът за военна служба се прекратява на соченото основание- след получаване на решение на ДКСИ- постановено по жалба на лицето, чиито достъп до класифицирана информация е отменен. И в това производство не следва да се извършва контрол/дори и косвен/ на актове, чийто съдебен контрол е изключен със закон. Затова, констатирайки фактически, че не е налице решение на ДКСИ по жалбата на А. пред този орган, то незаконосъобразно е прекратен договорът му за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано, постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, касаторът следва да заплати на ответника направените за тази инстанция разноски. Представен е списък на разноските, като за настоящата инстанция се претендира сумата 1500 лева - адвокатско възнаграждение. Същото е оспорено поради неговата прекомерност. Възражението е основателно. Касае се за касационно производство и с оглед естеството на спора и неговата фактическа и правна сложност - оспорване законосъобразност на заповед за прекратяване на договор за военна служба и наличие на многобройна утвърдена и непротиворечива практика, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 8, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - същото следва да бъде намалено на 600 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,