Решение № 8109 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3816/2010 г.

Решение № 8109 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3816/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Карлово чрез процесуалния представител адв. Димитър Бакърджиев против Решение № 147/9.02.2010 г., постановено по адм. д. № 2236/2009 г. по описа на Административен съд Пловдив, VIII състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Валентин Димитров Проданов, гр. Карлово, представляван от адв. Тошко Стоев против Заповед № 1184/1.12.2009 г. на Кмета на Община Карлово, с която е разпоредено премахването на "неподходяща по разположение масивна ограда", намираща се в УПИ III-3593, кв. 15 по плана на гр. Карлово, с административен адрес: гр. Карлово, ул. "Калофер войвода" № 32. Съдът е прогласил нищожността на атакуваната заповед. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид Констативния протокол от 23.11.2009 г. на назначената по реда на чл. 196, ал. 1 ЗУТ комисия, видно от който е, че се касае за изградена масивна плътна ограда с дължина 9.80 м и височина 2.20 м в съсобствен имот, между съществуващата сграда и регулационната линия и - ноторно, без съгласието на другия съсобственик. Съдът е приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, който може да бъде премахнат със заповед, издадена от началника на ДНСК (или упълномощено от него лице) по чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Жалбата е за "прекратяване" на незаконно строителство. В прерогативите на кмета е да спре изпълнението на незаконен строеж (арг. чл. 224 ЗУТ), а не да постанови премахването му. Премахването на незаконното строителство, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, става със заповед, издадена от началника на ДНСК или упълномощено от него лице и при условията на на чл. 225 ЗУТ. Кметът би могъл да разпореди премахването на "неподходящи по местоположение" огради, но само при наличие на някое от условията, предвидени в нормата на чл. 169, ал. 1-3 ЗУТ съобразно изискванията на нормата на чл. 195, ал. 5 вр. ал. 1 ЗУТ, каквито обстоятелства не са установявани в производството. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице незаконен строеж. Изводите му кореспондират с писмените доказателства - касае се за ограда, плътна и масивна, изградена не по регулационните линии, а в съсобствен парцел, която не е отразена в регулационния план на гр. Карлово. Решението е правилно. Съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. След като е констатирал въз основа на събраните по делото доказателства, че изградената през 2009 г. плътна масивна ограда с дължина 9.80 м. и височина 2.20 м., разположена между уличната регулация и жилищната сграда в УПИ III-3539, кв. 15 по плана на гр. Карлово е строеж по см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден в нарушение на чл. 148, във връзка чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ, без влязло в сила разрешение за строеж, съдът правилно е приел, че кметът на община Карлово е следвало да изпълни задълженията си по чл. 223, ал. 3 от ЗУТ. Като е издал заповед с правно основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, кметът е излязъл извън кръга на своята материална компетентност и актът му е нищожен. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав