Решение № 5319 от 2.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Попова, И. Попов и Н. Попов в качеството им на наследници на М. Попов с ЕТ "М. Попов - З. ", чрез процесуалния им представител адв. Н. Арабаджиева срещу решение 661 от 13.04.2021 г. по адм. дело 241/2020 г. по описа на Административен съд /АС/ Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01/121/06472/3/01/04/01, изх. 01-6500/8549 от 10.01.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Конкретното оплакване е за необсъждане на възраженията на жалбоподателя с оглед липсата на доказателства, че е налице "нередност" по смисъла на Регламент 1303/2013, което да обуслови налагането на финансова корекция на ЕТ. Иска се отмяната на съдебния акт заедно с отмяна на АУПДВ. Претендират се разноски. Ответникът изпълнителният директор на ДФ Земеделие, не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ 01/121/06472/3/01/04/01, изх. 01-6500/8549 от 10.01.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на основание чл.8.1. от договор 01/121/06472 от 19.08.2014 г., чл.51, ал. 1 от Наредба 8 от 03.04.2008 г. във връзка с неизпълнението на чл.16, ал. 5 от Наредба 8/2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., т.4.18 и т.4.33 от договора, е определено на ЕТ "М. Попов - З. " подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 119 445,21 лева. Административният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата и да потвърди акта като материално законосъобразен, първостепенният съд е обсъдил мотивите на административния орган за издаването му, писмените доказателства, както и приетата съдебно-икономическа експертиза, и е обосновал извод, че отразените в акта факти и обстоятелства са доказани. На първо място, според АС Благоевград правилно връщането на вече изплатените суми по договора на основание чл. 51, ал. 1 от Наредба 8 от 03.04.2008 г. е поискано от административния орган чрез издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, тъй като условията и редът, регламентирани в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, в случая са неприложими. Аргументирал се е с § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, според който безвъзмездната финансова помощ по ПРСР се предоставя при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ или в акт по неговото прилагане. В случая такъв ред е предвиден в Наредба 8 от 03.04.2008 г., която е издадена на основание пар. 35, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. На второ място, съдът е приел е, че от страна на ЕТ е налице неизпълнине на финансовите показатели по бизнес плана за приходи от продажба на земеделска продукция за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като от заключението по ССчЕ се установява изпълнение на така заложените показатели в размер на 26, 01 % / за 2016 г. реализираните приходи от продажби са в общ размер на 187 426,30 лева без ДДС при заложени в бизнес плана 1 154 765,70 лева приходи или 16,72 %; за 2017 г. приходите от продажба на продукция са в размер на 400 908,61 лева без ДДС при заложени в бизнес плана 675 495,84 лева или 34,72 %; за 2018 г. реализираните приходи са в размер на 179 219,56 лева при заложени в бизнес плана 714 425, 62 лева или 26,53 %/. На трето място, в решението е обоснован извод за това, че неизпълнението на показателите на бизнес плана относно приходите от продажба на продукция като част от одобрения проект съставлява неизпълнение на поетото с т. 4. 18 и т.4. 33 от договора задължение и е основание по чл. 51, ал. 1 вр. чл.16, ал. 5 от Наредба 8 от 03.04.2008 г. за връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях. На следващо място, съдът е изложил подробни мотиви и за приложимостта на т. 30 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007- 2013 г., обнародвани в Държавен вестник след сключването и след срока за изпълнение на договора за финансова помощ, а именно 15 % от предоставената на ЕТ финансова помощ /15 % от 796 301,42 лева/. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за основателна и обжалваното решение за неправилно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган е доказал неизпълнение на поетото от ЕТ в т. 4. 18 от договора задължение да изпълнява одобрения проект, включващ и приходната част на бизнес плана, за срока на договора, а това неизпълнение след изплащане на финансовата помощ е основание по чл. 51, ал. 1 от Наредба 8 от 03.04.2008 г. фондът да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях. Правилно също така е приетото от съда, че съгласно чл. 16, ал. 2 от наредбата бизнес планът трябва да показва значително подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство на кандидата чрез постигане на една или повече цели съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 3, а според ал. 5 бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност на стопанството, т. е. показателите в бизнес плана, вкл. в частта му за приходите, в срока на договора, се използва за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията. От изложеното следва, че поетият от ползвателя на помощта ангажимент за реализиране на приходи от инвестицията не е пожелателен и не е само изискване за допустимост на финансирането, но и поето с договора задължение. След като приходите, залегнали в бизнес плана, са показатели, въз основа на които се изчислява ефективността на инвестицията и икономическата жизнеспособност на стопанството, а оттук и постигането на целите на програмата за развитие на селските райони, то те имат характер на индикатори, т. е. нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект /виж в този смисъл: решение 13796/06.11.2020 г. по адм. д. 12488/2019 г. на ВАС, седмо отделение, решение 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 11774/2019 г., решение 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 9703/2018 г.; решение 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 7468/2018 г.; решение 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 4307/2018 г.; решение 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 1945/2018 г.; решение 4933/03.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 4912/2018 г. и др. /. Наред с това в мотивите на АУПДВ административният орган се е позовал и на необходимостта да се спазва принципът на добро финансово управление при разходването на средства от бюджета на ЕС, залегнал в чл. 30 от Регламент 966/2012 на Европейския парламент и Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, респ. чл. 33 от Регламент 2018/1046 на Европейския парламент и Съвета от 18 юли 2018 г. за отмяна на Регламент 966/2012. Констатирана нередност, изразяваща се в нарушение на чл. 4, пар. 8 от Регламент 1303/2013 вр. чл. 30 от Регламент 966/2012 г., съответно, чл. 33, пар. 2 от Регламент 2018/1046, а именно нарушаване принципа на добро финансово управление, е основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ. Неизпълнението на одобрени индикатори е основание за финансова корекция по чл. 7, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. С оглед изложеното, неправилно връщането на изплатените суми е поискано от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" чрез издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, в който неправилно е посочено материалноправното основание за дължимостта на сумите. Това е така, защото процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., а именно на 23.09.2020 г., и по - конкретно при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г. / дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП също в сила от 28.06.2019 г. дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност в специалния закон и само тогава, когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. Така изложеното по-горе налага извод, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 и/или т. 3 от същия закон. Изричната и ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и материалноправните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт. В случая е приложима именно новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г. /, тъй като това е действаща норма в специалния закон /ЗПЗП/, от приложното поле на която законодателят не е изключил случаите на отпусната финансова помощ по реда на наредбите, приети на основание пар. 35, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП. Следователно, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, като се отмени и процесният АУПДВ. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на разноските. На касационния жалбоподател се дължат направените разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение в двете съдебни инстанции в общ размер на 4311,20 лева. Дължимите и платени държавни такси са в общ размер на 811,20 лева, от които 50 лева за оспорването пред административния съд и 761,20 лева за касационното обжалване. Пред първата инстанция е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лева по договор от 14.01.2020 г., което следва да бъде присъдено изцяло. За касационното производство не е претендирано и няма доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение от касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,