Решение № 9089 от 28.9.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Т. Николова, против решение 76 от 23.12.2023 г., постановено от Административен съд София област /АССО/ по адм. д. 1071/2022 г., с което е отменено изцяло решение 03-РД/2896 от 12.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и ДФЗ е осъден да заплати на Община Самоков разноските по делото. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касационния жалбоподател съдът погрешно е приел, че управляващият орган/УО/ е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е била проведена законосъобразна процедура по установяване на нарушението и определяне на финансовата корекция на възложителя. Твърди, че бенефициерът е подал възражение, като противно на приетото от съда, ръководителят на УО е посочил направените възражения, като ги е преценил за неоснователни. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда, че въведеното от възложителя спорно изискване участниците в обществената поръчка да притежават застраховка "Професионална отговорност" съгласно чл. 171, ал. 1 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/ не е ограничително, не е довело до ограничаване на потенциалните участници в процедурата и не нарушава разпоредбата на чл. 2, ал. 2, вр. с чл. 61, ал. 1, т. 2, вр. чл. 59, ал. 2 ЗОП. Счита, че въпреки изричната регламентация на чл. 171а, ал. 1 ЗУТ, то тя е следвало да бъде посочена наред с тази, касаещи лицата, регистрирани или осъществяващи дейността си на територията на България - чл. 171, ал. 1 ЗУТ, а позоваването на съда на конкретен текст в Раздел III Изисквания към участниците, т. 7.2 Специфични условия от документацията не би могло да се разглежда като наличие на друга формулировка, с която възложителят показва, че не пренебрегва законовото изискване на чл.171а, ал. 1 ЗУТ. Относно второто установено от касатора нарушение, същият поддържа, че правилно и след направения анализ на методиката за оценка, административният орган е приел, че възложителят е извършил нарушение на национални правни разпоредби на чл. 70, ал. 7 ЗОП, свързани с прилагане правото на Европейския съюз, като е приел незаконосъобразна методика за комплексна оценка на офертите. Излага подробни съображения защо счита, че по отношение на показател П1- Ниво на изпълнение, като измерител на качеството, възложителят е утвърдил незаконосъобразна методика за оценка. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване спора по същество с отхвърляне жалбата на Община Самоков, като неоснователна. Заявява искане за присъждане на разноски, а при условията на евентуалност, в молба от 18.08.2023 г., прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. От същия жалбоподател е подадена и частна жалба, с която се иска отмяна на определение 2235 от 23.12.2022 г., постановено от АССО по същото административно дело, с което, по искане на кмета на Община Самоков е спряно допуснатото по силата на чл. 27 ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ предварително изпълнение на решение 03-РД/2896/12.08.2022г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция, представляваща 10% от финансовата помощ по договор 23/07/2/0/00503 от 16.11.2017 г. В частната жалба се твърди, че определението е недопустимо, предвид постановеното предходно определение 2203 от 16.12.2022 г. по адм. д. 1071/2022 г. по описа на АССО, с което е оставено без уважение искането на кмета на Община Самоков за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесното решение за налагане на финансова корекция. Според частния жалбоподател съдът не може да се произнася повторно по същото искане, по което вече има постановен съдебен акт. Алтернативно жалбоподателят счита, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива тезата, че Община Самоков не е представила доказателства, от които да се направи извод, че съществува реална опасност от настъпването на конкретно посочена вреда, която да е значителна или трудно поправима и да е обусловена от нови обстоятелства. Моли обжалваното определение да бъде отменено, алтернативно да бъде обезсилено като недопустимо. Ответникът - Община Самоков, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Семерджиев, който с писмено становище от 20.09.2023 г. и в съдебно заседание пледира за неоснователност на касационната жалба, като моли за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, тъй като същото е валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не страда от пороци, обуславящи наличие на касационно основание по чл. 209 АПК. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски с приложен списък за тях. По делото е постъпил и писмен отговор от кмета на Община Самоков по подадената частна жалба, в който са изложени доводи за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита за обоснован извода на съда, че административният орган е нарушил изискването на чл. 35 АПК, като не е обсъдил доводите, изложени във възражението на Община Самоков. Според участващия по делото прокурор е обоснован и изводът, че оспореното решение за налагане на финансова корекция противоречи и на материалния закон, тъй като въведеното от възложителя изискване за наличие на застраховка Професионална отговорност е в съответствие с нормите на чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗОП във вр. с чл. 171, ал. 1 ЗУТ, както и с тези на чл. 59, ал. 2 ЗОП, като съдът е съобразил включително регламента на чл. 62, ал. 2 ЗОП. Във връзка с нарушението по т. 2 от оспорения административен акт по чл. 70, ал. 7 във вр, с чл. 2, ал. 2 ЗОП представителят на прокуратурата намира, че съдът обосновано е приел, че посочените фактически и правни основания препятстват възможността за осъществяване на контрол върху акта, поради което съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Като прецени фактите по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/" за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред Административен съд София област е образувано по жалба на Община Самоков против решение за налагане на финансова корекция /РНФК/ 03-РД/2896 от 12.08.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 73, ал. 1, чл. 72, ал. 1, вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, чл.2, ал. 1, чл. 5 и чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, чл. 50. ал. 8 във връзка с ал. 2 от Наредба 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., на Община Самоков е определена финансова корекция в размер на 10 % от стойността на финансовата помощ в размер на 79776 лева, изплатена по заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: Упражняване на строителен надзор при изпълнение на СМР за реконструкция и рехабилитация на общински пътища /SF02577 /III-822/ - Самоков - Драгушиново - Злокучене - /11-82/, SF02575 /Ш-6206/ - Самоков -Доспей, "SF02573 [населено място]" в община Самоков, област Софийска, с избран изпълнител Трансконсулт-БГ ЕООД за изпълнение на одобрен проект по Договор 23/07/2/0/00503 от 16.11.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между ДФЗ и Община Самоков. За да отмени процесното РНФК съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съобразно изискването на чл. 59 ал. 2 от АПК, като съдържа посочване на фактическите и правни основания за издаването му, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Според приетото от първостепенния съд административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК да обсъди доводите в депозираното по реда на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ възражение, тъй като дословното преписване в акта на цели части от съдържанието на представеното възражение /а в случая изцяло/ не замества задължението на УО да изложи собствени мотиви, формиращи волята му защо не приема за основателни съображенията на общината, депозирани в законоустановения срок. Според съда допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила, е самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Решаващият съд е извършил анализ на фактическия състав на нередността, съгласно чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета /Регламент (ЕС) 1303/2013/, както и качеството на икономически субект на Община Самоков по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламента. Разгледал е двете нарушения, приети за установени от административния орган, като за първото описано в РНФК е счел, че след като процесният строеж е такъв от трета категория по силата на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. а ЗУТ, според чл. 171, ал.1 ЗУТ наличието на застраховка е задължително по силата на закона. По този начин е обосновал, че въведеното от възложителя изискване за наличие на застраховка Професионална отговорност е в съответствие с нормите на чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗОП, вр. с чл. 171, ал. 1 ЗУТ, така и с тези на чл. 59, ал. 2 ЗОП. Според първостепенния съд липсата на изричен запис в обявлението, че чуждестранните участници следва да представят еквивалентна застраховка за професионална отговорност или гаранция в друга държава - членка на Европейския съюз, или в страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, съобразно изискванията на чл. 171а, ал. 1 ЗУТ, не представлява въвеждане на ограничителен критерий по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗОП, предвид нормата на чл. 62, ал. 2 ЗОП и посочената разпоредба от ЗУТ. Административният съд е изложил, че в документацията на обществената поръчка, в Раздел III Изисквания към участниците, т. 7.2 Специфични условия се съдържа изричен текст, който предоставя възможност на потенциалните участници да съобразят своето поведение с въведените законови изисквания и по никакъв начин не ограничава правото им на участие в проведената обществена поръчка. Досежно второто установено от УО нарушение /по т. 2 от решение 03-РД/2896 от 12.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ/, преценено съобразно нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, съдът е приел, че в процесния случай фактическите и правни основания за издаване на акта, а именно незаконосъобразна методика за оценка, не дават възможност за осъществяването на контрол върху решението, доколкото в него не са посочени конкретните текстове от методиката, които според административния орган нарушават свободната конкуренция. Според решаващия съд в оспорения акт, макар административният орган да е цитирал различна практика на ВАС и КЗК, не е посочил конкретните противоречащи на правото текстове и по този начин е останала неизяснена волята му, както за бенефициера, така и за осъществяването на последващия съдебен контрол. Не били налице и основанията за приложение на ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. Освен това, съдът, като е анализирал разпоредбата на чл. 70, ал. 7 ЗОП е счел, че административният орган е преписал дословно посочения текст, без да прецизира коя от всички нейни хипотези е имал предвид и по този начин е допуснал друго нарушение, което представлява самостоятелно основание за отмяна на акта в тази му част. В заключение съдът е посочил, че процесната методика за оценка отговаря на изискванията на чл.70, ал. 7 ЗОП, не създава предпоставки за субективизъм, като не дава прекомерна свобода на помощната комисия на възложителя и поради това не може да има разубеждаващ ефект върху потенциалните участници в обществената поръчка. Въз основа на посоченото съдът е преценил, че процесното РНФК е неправилен и незаконосъобразен акт, поради което го е отменил изцяло. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Това е така, защото с него точно е установено, че Община Самоков е страна по договор 23/07/2/0/00503 от 16.11.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от ПРСР 2014-2020. В рамките на Проект Реконструкция и рехабилитация на общински пътища SF02577 /Ш-822/ - Самоков -Драгушиново - Злокучене - /И-82/, "SF02575 /Ш-6206/ - Самоков -Доспей, "SF02573 [населено място] в община Самоков, област Софийска по ПРСР 2014-2020 г. Община Самоков е открила и провела обществена поръчка с предмет: Упражняване на строителен надзор при изпълнение на СМР за реконструкция и рехабилитация на общински пътища /SF02577 /Ш-822/ - Самоков -Драгушиново - Злокучене - /И-82/, SF02575 /Ш-6206/ - Самоков -Доспей, "SF02573 [населено място]" в община Самоков, област Софийска. В решението за откриване е посочен източникът на финансиране на обществената поръчка, съгласно сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. В срока за подаване на документи са постъпили осем оферти на потенциални участници в обявената процедура, като назначената със заповед 01-1286/08.05.2018 г. на кмета на Община Самоков помощна комисия е обективирала дейността си по разглеждане, оценка и класиране на подадените оферти в протокол 1/08.05.2018 г., протокол 2/29.05.2018 г., протокол 3/14.06.2018 г. и доклад, утвърден от кмета на общината на 19.06.2018 г. С решение 1618/19.06.2018 г. на възложителя е обявено класирането в проведената процедура, за изпълнител е бил определен Трансконсулт-БГ ЕООД и на 16.07.2018 г. и след влизане в сила на решението с дружеството е сключен договор за възлагане на обществена поръчка с предмет Упражняване на строителен надзор при изпълнение на СМР за реконструкция и рехабилитация на общински пътища /SF02577 /Ш-822/ - Самоков - Драгушиново - Злокучене - /11-82/, SF02575 /Ш-6206/ - Самоков -Доспей, "SF02573 [населено място]" в община Самоков, област Софийска по ПРСР 2014 - 2020г., на стойност 79776 лева с ДДС. Според предвиденото в Раздел III Изисквания към участниците, чл. 2 Изисквания за критерии за подбор, т. 2.2 Изисквания за икономическо и финансово състояние от утвърдената от възложителя документация, участниците следва да притежават валидна застраховка Професионална отговорност, съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗУТ. Освен това в чл. 7 Специфични условия, т. 7.2 на Раздел III от документацията е предвидено, че В този текст не са посочени изчерпателно всички възможни процедурни действия, които са предвидени за изпълнение както от страна на възложителя, maкa и от участниците в процедурата. В този смисъл относно неуредените в този документ въпроси участниците следва да използват правилата, предвидени в ЗОП и ППЗОП. При противоречие на настоящите указания със ЗОП и ППЗОП, да се прилагат правилата на ЗОП и ППЗОП. Съгласно представената и утвърдена Методика за определяне на комплексната оценка на офертите /част II от документацията/ обществената поръчка се възлага въз основа на икономически най - изгодната оферта, съобразно разписаното в нея критерии за възлагане Оптимално съотношение качество - цена, въз основа на цена и качествени показатели, като комплексната оценка се определя по формулата КО = П1+П2, на база следните показатели: Ниво на изпълнение, като измерител на качеството - П1 и Предлагана цена - П2. Максимално възможния брой точки по всеки един от двата показателя е 50. За показател П1 възложителят е предвидил 7 различни направления, като в методиката са заложени 5 нива на изпълнение, които да бъдат измерител на качеството на този показател и да бъдат оценявани от 30 точки до 50 точки /през 5 точки/. Изложени са подробни мотиви за избор на посочената методика. Първостепенният съд правилно е констатирал, че след откриване на производството по налагане на финансова корекция с писмо с изх. 01 -0800/617 от 18.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ и във връзка с предоставен на 15.02.2021 г. годишен доклад за сертифицирано на финансовия отчет във връзка с разходите по линия на ЕФГЗ/ЕЗФРСР на Разплащателна агенция BG 01 за финансова 2020 г. по отношение установени нарушения, допуснати от Община Самоков при възлагане на обществена поръчка с предмет: Упражняване на строителен надзор при изпълнение на СМР за реконструкция и рехабилитация на общински пътища /SF02577 /Ш-822/ - Самоков - Драгушиново - Злокучене - /11-82/, SF02575 III-6206/ - Самоков -Доспей, "SF02573 [населено място]" в община Самоков, област Софийска, бенефициерът е депозирал подробно писмено възражение с писмо изх. 9100-119/01.04.2022 г., съдържащо аргументи за липса на установените нарушения. В оспорения административен акт, органът, вместо да изложи конкретни съображения защо отхвърля доводите на бенефициента, се е задоволил само да възпроизведе съдържанието на възражението в цялост и да преповтори мотивната част на акта, касаеща приетата незаконосъобразност на методиката за оценка. Поради това се явява обосновано заключението на административния съд за допуснато от касатора нарушение на чл. 35 АПК, тъй като в процесното решение за налагане на финансова корекция липсват мотиви относно представените от ответника възражения, съответно органът не е изпълнил задължението си да изложи собствени мотиви, формиращи волята му защо приема за основателни или, както е в случая - за неоснователни, съображенията на общината, изложени в представеното възражение. Верни са и изводите на първостепенния съд досежно материалната незаконосъобразност на оспорения административен акт. На първо място разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗОП регламентира възможността възложителят да постави изискване участниците в обществената поръчка да имат застраховка "Професионална отговорност", когато такова изискване произтича от нормативен акт. В настоящия случай безспорно се установява, че след като процесният строеж е трета категория по силата на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. а ЗУТ, то чл. 171, ал. 1 ЗУТ въвежда императивно изискване за наличие на застраховка "Професионална отговорност" и съответно възложителят е действал законосъобразно, като го е включил в Раздел III Изисквания към участниците, т. 7.2 Специфични условия от документацията за участие в обществената поръчка. Освен това, в рамките на оперативната си самостоятелност съгласно чл. 59, ал. 2 ЗОП, в решението за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка възложителят може да определи критерии за подбор, съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Тези критерии възложителят /бенефициерът/ е въвел при спазване на ограниченията, предвидени с разпоредбите на чл. 61 и сл. ЗОП във вр. чл. 2 ЗОП. Противно на твърдяното от касационния жалбоподател кметът на Община Самоков не е бил длъжен изрично да посочи в критериите за подбор нормата на чл. 171а, ал. 1 ЗУТ, според която изискването за застраховка за професионална отговорност на лицата по чл. 171, ал. 1 не се прилага за лице от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което се установява на територията на Република България и е предоставило еквивалентна застраховка за професионална отговорност или гаранция в друга държава - членка на Европейския съюз, или в страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Както основателно е отразил и първостепенният съд, изискването за задължително представяне на застраховка за професионална отговорност по смисъла на чл. 171, ал. 1 ЗУТ не може да бъде ограничително и обосноваващо нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП, след като може да бъде приложен чл. 62, ал. 2 ЗОП и участникът да докаже своето икономическо и финансово състояние с помощта на всеки друг документ, който възложителят приеме за подходящ. Предвид изложеното не е налице нередност по т. 10, б. б от Приложение 1, към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, която да обосновава налагане на финансова корекция за допуснати нарушения на чл. 2, ал. 2 и чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗОП. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло изводите на АССО за липсата на допуснато нарушение на чл. 70, ал. 7 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП. В процесното решение 03-РД/2896 от 12.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ липсват мотиви, които да са подведени към конкретна хипотеза на нормата на чл. 70, ал. 7 ЗОП и които да обосновават нередност по т. 11, б. б на Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата. Описаните от административния орган нарушения, касаещи незаконосъобразност на методиката за оценка, представляват съвкупност от факти, които обаче не са отнесени към конкретна правна норма, за да се обоснове доказаност на приетото нарушение на чл. 70, ал. 7 ЗОП. Извън изложеното, правилна се явява и преценката на административния съд за това, че процесната методика отговаря на изискванията на чл. 70, ал. 7 ЗОП, доколкото същата не допуска възможността помощната комисия на възложителя за приложи субективизъм при оценяването, предвид изискването за качествени мерки, които следва да са аргументирани, адекватни и да имат качествен ефект. По изложените съображения настоящият съдебен състав преценява като неоснователни всички релевирани оплаквания от касационния жалбоподател. Намира за законосъобразни и обосновани правните изводи на АССО, изведени въз основа на обективно установени фактически обстоятелства. С оглед на това в обжалваното решение не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна, поради което жалбата против атакувания съдебен акт, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. По отношение предявената от изпълнителния директор на ДФЗ частна жалба, настоящият съдебен състав счита, че е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна в срока, регламентиран в чл. 230 АПК и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Това е така, защото частната жалба е насочена срещу определение 2235 от 23.12.2022 г., постановено от АССО по адм.д. 1071/2022 г., което е валиден и допустим съдебен акт, предвид разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, предоставяща възможност оспорващият при всяко положение на делото да направи ново искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон. Произнасянето на административния съд с определение 2203 от 16.12.2022 г. по адм.д. 1071/2022 г., с което е оставено без уважение искането на кмета на Община Самоков за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесното решение за налагане на финансова корекция, не е пречка съдът да бъде повторно сезиран с нова молба с правно основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, което в случая е сторено с молбата с изх. 1100-1343/21.12.2022 г. Съдът дължи произнасяне по нея, като изцяло в правомощията му е да прецени дали същата е основателна и дали следва да бъде уважена, но само ако са налице условията на чл. 166, ал. 2 АПК. Решаващият съдебен състав на ВАС намира за правилно заключението на първостепенния съд, че са налице представени от жалбоподателя доказателства и са изложени обосновани твърдения за възможността, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорваното пред съда решение налагане на финансова корекция да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, която по своята същност, степен и резултат да е противопоставима на презюмирания от закона държавен и обществен интерес от възстановяване на суми, представляващи средства от Европейските фондове при споделено управление. Законът изисква наличието на две кумулативно формулирани предпоставки за спиране на допуснатото предварително изпълнение - възможност за причиняване на значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства. В тежест на оспорващия е да установи наличието на вероятност от настъпване на вредоносни за него последици, които да са значителни и трудно поправими. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. При съобразяване с изтъкнатите от жалбоподателя доводи, съдът обосновано е приел, че са налице нови обстоятелства, т. е. такива, които са настъпили след издаването на акта. Към искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение са представени писмени доказателства, установяващи нови факти множество договори, по които страна е Община Смолян и по които предстои разплащане. Налице са и данни, че на 05.12.2023 г. в общината е получено уведомление от Националната агенция за приходите за неплатени публични задължения с изтекъл срок за доброволно плащане, които в допълнителна степен обосновават настъпването на значителни и трудно поправими вреди за бенефициера, ако не бъде спряно допуснатото по силата на закона, на основание чл. 73, ал. 4 във вр. с чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ предварителното изпълнение на прпоцесното решение на изпълнителния директор на ДФЗ. Неоснователно е възражението, обективирано в частната жалба, че не са налице нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Решението за налагане на финансова корекция е издадено на 12.08.2022 г., а дължимите плащания на общината по сключени договори са предстоящи. Цитираната от кмета на Община Самоков докладна записка от управителя на МБАЛ Самоков е с вх. 2600-1852 от 20.12.2022 г. и касае необходимостта от извършване на капиталов трансфер за закупуване на животоспасяваща медицинска апаратура. При преценката относно наличие на риск от настъпване на значима и трудно поправима вреда, съдът правилно е преценил, че оспореният в това производство акт за налагане на финансова корекция на Община Самоков ще доведе до невъзможност да бъдат изпълнявани публичните ѝ функции, включително в областта на социалната сфера, както и тези по управление и стопанисване на общинската собственост, като по този начин се дефинира и застрашен обществен интерес. По изложените съображения решаващият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподателя за присъждане на разноските по делото се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, касаторът следва да заплати на ответника направените в настоящата съдебна инстанция разноски, възлизащи на 800 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение по приложен по делото договор за правна защита и съдействие и списък по реда на чл. 80 ГПК. Същото не се преценява като прекомерно, предвид материалния интерес по спора и разпоредбата на чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 7 , ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо и чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, във връзка с чл. 166, ал. 3 и ал. 4 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,