Решение № 4218 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5929/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на РЗОК Пазарджик срещу решение 151 от 21.03.2023 год. постановено по адм. дело 853/2022 год. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменена по жалба на МБАЛ Уни Хоспитал ООД писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание 13/РД-25ПП-56/16.08.2022 год. издадена от директора на РЗОК Пазарджик и са присъдени разноски. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли оспорването срещу издадената писмена покана. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касация МБАЛ Уни Хоспитал ООД чрез адв.Шаркова намира касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост на касационната жалба като по същество счита, че същата е основателна. Намира, че решението следва да бъде отменено по изложените в жалбата аргументи. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание с 13/РД-25ПП-56 от 16.08.2022 год. издадена от директора на РЗОК Пазарджик, с която МБАЛ Уни Хоспитал ООД е поканено да възстанови неоснователно получена сума в размер на 102 580 лева по КП 217.1, КП 217.2, КП 220.1 и КП 220.2 за периода 15.06.2021 год.-08.09.2021 год. за извършени общо 55 броя хоспитализации. Органът е установил, че са нарушени изискванията на чл.262, ал.1, т.10 във вр.с чл.20, ал.2 от НРД за МД 2020-2022 год., тъй като в горепосочения период лечебното заведение не е разполагало с лекар специалист включен в Приложение 1 към индивидуалния договор, който да притежава квалификационен документ за извършване на кръвна репозиция и вътрешна фиксация при фрактури на таз и ацетабулум и микрохирургия. Като фактическо обстоятелство е посочено, че д-р В. Желев е отписан от списъка по Приложение 1 с анекс считано от 15.06.2021 год. Със заповед РД-456/09.09.2021 год. на прокуристът на МБАЛ Уни Хоспитал ООД е отменено извършеното със споразумение 69/11.06.2021 год. прекратяване на трудовото правоотношение между д-р В. Желев и МБАЛ Уни Хоспитал ООД, а с анекс 146/23.11.2021 год. д-р В. Желев отново е вписан в списъка към Приложение 1 на индивидуалния договорна н лечебното заведение. В обжалваната пред първата инстанция писмена покана е посочено, че за периода 15.06.2021 год.-08.09.2021 год. лечебното заведение не е отговаряло на общите и специални условия за изпълнение на клинични пътеки по отношение на изискуемите квалификации. Писмената покана е обжалвана пред Административен съд Пазарджик, който с процесното решение е отменил същата. За изясняване на спора от фактическа страна и поради необходимостта от специални знания в първоинстанционното производство е допусната и извършена съдебно-медицинска експертиза, съгласно която ДЛА е изпълнен за всяко едно ЗОЛ и изискванията за завършеност на клиничната пътека са спазени. Вещото лице е установило, че по КП 217.1 в нито една от проверените хоспитализации в периода 15.06.2021 год.-08.09.2021 год. отчетената основна диагностична процедура не представлява високо специализирана дейност за изпълнението, на която да се изисква документ за придобита допълнителна квалификация за хирургия на ръка (микрохирургия) и кръвна репозиция и вътрешна фиксация при фрактура на таз и ацетабулум. По отношение на КП 217.2 вещото лице излага становище, че основната диагностична процедура представлява високо специализирана дейност, но не се изисква документ за квалификация за хирургия на ръка (микрохирургия) и кръвна репозиция и вътрешна фиксация при фрактура на таз и ацетабулум. Съобразявайки приетите по делото доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза първоинстанционният съд е достигнал до извода, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните закон. Приел е обаче, че писмената покана е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Съдът се е позовал на изискванията на клиничната пътека 217.1 и КП 217.2 в частта на допълнителните изисквания за изпълнение на алгоритъма на клиничната пътека като е приел, че същите се прилагат само когато се извършва съответния вид високо специализирана дейност. Въз основа на тези изисквания и на приетата експертиза съдът е направил извод, че допълнителните изисквания за притежание на квалификационен документ за извършване на високо специализирана дейност, следва да са налице само ако такава дейност е извършена. В конкретния случай по описаните клинични пътеки не са извършвани високо специализирани дейности. От друга страна лечебното заведение е отговаряло на общите изисквания за изпълнение на алгоритъма на клиничните пътеки като е имало вписани в списъка по Приложение 1 четирима лекари със специалност Ортопедия и травматология. Мотиви в същия смисъл са изложени и по отношение на КП 220.1 и КП 220.2. Крайният извод на административния съд е, че лечебното заведение е спазило изискванията на ЗЗО и медицинския стандарт Ортопедия и травматология по отношение на основните и допълнителните изисквания за специалисти за изпълнение на КП и не са налице основания за възстановяване на сумата по писмената покана. Не е налице соченото от директора на РЗОК Пазарджик неизпълнение на изискванията на чл.262, ал.1, т.10 във вр. с чл.20, ал.2 от НРД за МД за 2020-2022 год. Върховният административен съд - шесто отделение, намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено е при наличие на положителните и липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Релевираните от касационния жалбоподател доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са неоснователни. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната писмена покана съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът е събрал и анализирал относимите към казуса доказателства, необходими за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен и при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти, и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В хода на производството пред Административен съд Пазарджик - инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на писмената поканата. Съдът е назначил необходимата поради нуждата от специални знания за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно-медицинска експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата преценка на събраните доказателства и компетентно изготвеното експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Безспорно е установено, че в периода 15.06.2021 год.-08.09.2021 год. по посочените в писмената покана клинични пътеки са хоспитализирани 55 ЗОЛ, но при нито една от тези хоспитализации не са извършвани високо специализирани дейности, за които да се изисква документ за придобита допълнителна квалификация. От друга страна лечебното заведение отговаря на общите изисквания за изпълнение на алгоритъма на клиничните пътеки, поради което правилно съдът е приел, че не са налице основания за възстановяване на суми. Като неоснователни се преценяват възраженията наведени в касационната жалба досежно неправилно приложение на материалния закон във връзка с установеното и прието от настоящия съд. С оглед изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият касационен състав констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото. Следва да се осъди РЗОК Пазарджик да заплати на МБАЛ Уни Хоспитал ООД разноски по делото в размер на 8 753, 20 лева в намален от съда размер с оглед на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се преценява като основателно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, изр.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,