Решение № 1845 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7368/2018 г.

Решение № 1845 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7368/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е във фазата на втора касация. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив против решение № 784/11.04.2018 г., постановено по адм. д. № 2032/2017 г. по описа на Административен съд –Пловдив, с което е изменен Ревизионен акт № Р-13-1402116-091-01/5.01.2015 г. на ТД на НАП-Пловдив в частта, потвърдена с Решение № 261/2.04.2015 г. на директора на Д "ОДОП" – Пловдив, като е намален размера на задължението за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. от 21047, 61 лева на 9370. 60 лева и размера на прилежащите лихви от 10115. 54 лева на 8726, 18 лева. Касаторът релевира доводи, че решението на АДмС - Пловдив е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се сочат подробни съображения в подкрепа на заявените касационни основания. Касаторът моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на административния съд и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен процесният РА. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции в размер на 3000 лв. Ответникът – Р. Караахмед, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 28.01.2019 г. от адв. Иванов е постъпило писмено становище, с което моли да бъде даден ход на делото, няма да сочи нови доказателства, излага доводи по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и съдържащите се в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС-Пловдив е бил Ревизионен акт № Р-13-1402116-091-01/5.01.2015 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърдена с Решение № 261/2.04.2015 г. на директора на Д "ОДОП" – Пловдив, в частта му, в която са установени публични задължения-допълнително установен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода 2009 г. в размер на 21047. 61 лева и прилежащите му лихви в размер на 10115. 54 лева. С обжалваното решение първоинстанционният съд е изменил РА, като е намален размера на задължението за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. от 21047, 61 лева на 9370. 60 лева и размера на прилежащите лихви от 10115. 54 лева на 8726, 18 лева. За да измени РА, в обжалваната му част съдът е приел, че не са оборени констатациите в акта за наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Въз основа съвкупен анализ на събраните по делото доказателства – дарителско свидетелство, разписка за предаване на сума, свидетелски показания, доказателства за получавана субсидия от ДФ "Земеделие", съдът е приел, че РЛ е получило в наследство от баща си стадо овце, за които се е грижил единствено той, в която връзка му е била дарена и сумата от 80 000 лева. Това обстоятелство се отразява на резултата от съпоставката между получените доходи и направените разходи от РЛ за ревизираната 2009 година, при което съдът е включил в паричния поток за тази година дарената на РЛ парична сума, а РА относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. е изменен от 21047, 61 лева на 9370. 60 лева и размера на прилежащите лихви от 10115. 54 лева на 8726, 18 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Касаторът оспорва изводите на съда досежно признаването на дарението, получено от бащата С. Караахмед в размер на 80 000 лв. Твърди, че по делото не са събрани доказателства относно съществуването и съхраняването на тази сума, както и на предаването й от баща на син, който от своя страна я е предал на своя син. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Касационната инстанция намира за правилен и обоснован изводът на съда, че дарителят С. Караахмед е разполагал с паричната сума, дарена му от неговия баща Р. Карамустафа, за да извърши дарение в полза на сина си. Обяснението на РЛ, че е получил в наследство стадо овце, за които се е грижил единствено той, в която връзка му е дарена и сумата от 80 000 лева се потвърждават от показанията на свидетеля А. Караахмед и писмените доказателства по преписката, потвърждаващи, че РЛ се занимава с животновъдство-отглеждане на овце, които е наследил от дядо си. По делото не са налични доказателства, които да установяват, че паричната сума е разходвана от дарителя, което да обуславя обективната им невъзможност да предостави съответната сума. Съгласно текста на чл. 225, ал. 2 от ЗЗД, договорът за дарение на движими вещи се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите или чрез предаване, /на паричната сума/. По делото са приложени дарителско свидетелство, в което се съдържа и разписка за предаване на сумата, като необосновано касаторът поддържа в жалбата си, че предаването на паричната сума не било установено. Това твърдение противоречи на събраните писмени доказателства, а именно дарителско свидетелство, разписка за предаване на сума, и доказателства за получавана субсидия от ДФ "Земеделие", неоспорени по реда на чл. 193 ГПК. Това налага извод за необоснованост на изложените касационни основания за постановяване на решението при непълно обследване на фактическата обстановка и непълнота на доказателствата. Правилно съдът е ценил показанията на свидетеля А. Караахмед, при съответната отговорност по чл. 290 от НК, и след съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени доказателства. След като по делото са налице убедителни доказателства относно произхода на средствата на лицето, извършило дарение и е доказано предаването на сумите, то обосновано съдът е приел, че РЛ действително е получило дарената сума. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно постановено и не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,