Решение № 2620 от 25.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11831/2020 г.

Решение № 2620 от 25.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11831/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията по допустимост на Медицински университет (МУ) - Пловдив относно конкурс за заемане на академична длъжност "асистент" по специалността "Дерматология и венерология" към катедра "Дерматология и венерология" - МУ - Пловдив (Комисията), чрез пълномощника адв. Деспотова, против решение № 1557 от 20.08.2020 г., постановено по адм. дело № 464/2020 г. на Административен съд - Пловдив, Второ отделение, 12 състав, с което е отменено решение на Комисията по протокол от 28.01.2020 г., в частта, с която д-р А. Чокоева е допусната до писмен и устен изпит по специалността по приложен конспект, след успешно преминат изпит за проверка нивото на владеене на английски език.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното решение поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се приетото от съда, че са нарушени изискванията на чл. 19 и чл. 21, ал. 1 и 2 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ). Същите са относими към провеждането на конкурс за академична длъжност "главен асистент", докато процедурата за провеждане на конкурс за академичната длъжност "асистент" е уредена в чл. 17 от ЗРАСРБ, чл. 44 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ (ППЗРАСРБ) и подробно в Правилника за устройството и дейността на Медицинския университет Пловдив (ПУДМУП), чиито норми не са нарушени. Иска се отмяна на решението и вместо него да бъде друго по същество, с което се отхвърли жалбата на д-р А. Чокоева против решението на Комисията, в оспорената му част. Не се претендират разноски.

Ответникът - д-р А. Чокоева, чрез пълномощника си адв. Т. Иванов, в писмено становище и в с. з. по същество оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на направените за касационното производство разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като касационната инстанция се произнесе по същество и отхвърли жалбата против оспорения административен акт.

Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Пловдив е цитираното решение на Комисията по допустимост на Медицински университет - Пловдив относно конкурс за заемане на академична длъжност "асистент" по специалността "Дерматология и венерология" към катедра "Дерматология и венерология" - МУ - Пловдив, с което посочените в решението кандидати за участие в конкурса, след които и жалбоподателката д-р Чокоева са допуснати до участие - до писмен и устен изпит по специалността по приложен конспект, след успешно преминат изпит за проверка нивото на владеене на английски език. С първоначалната жалба решението е оспорено в частта относно начина на провеждане на конкурса - чрез писмен и устен изпит, като жалбоподателката е твърдяла, че тъй като същата е кандидат с образователна и научна степен "доктор" следва да бъде допусната в конкурса първа, като вторият етап от същия следва да бъде проведен чрез събеседване, а не чрез изпит, както е постановено в решението. При това уточнение, следва да са споделят изводите на съда за допустимост на жалбата, с оглед приетото относно характера на акта - индивидуален административен кат, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, както и че същият засяга правата на жалбоподателката, независимо че същата е допусната до конкурса. Правилно съдът е приел, че макар в закона да не е посочено дали решението на комисията подлежи на обжалване, при липсата на законова норма разпореждаща изрично изключването му от кръга на обжалваемите административни актове, то същият по силата на чл. 120 от Конституцията на Република България, подлежи на оспорване при наличие на пряк и непосредствен правен интерес, обусловен от засягане на права и интереси, каквото засягане в случая е налице.

Съдът е обсъдил доказателствата по делото и вярно и точно е установил фактите по спора, като по фактическите установявания не се спори понастоящем. Безспорно е установено, че в МУ - Пловдив е обявен по надлежния ред конкурс за заемане на цитираните в обявата академични длъжности, след които и за "асистент" по "дерматология и венерология" към Катедра "Дерматология и венерология" - двама за нуждите на преподаване на български и английски език. Конкурсът е обявен на сайта на МУ – Пловдив на 16.12.2019 г., със срок 1 месец. Със заповедта за обявяване на конкурса - № Р - 145 от 23.01.2020 г. на ректора на МУ – Пловдив, издадена на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование (ЗВО), във вр. с чл. 20, ал. 3 от ПУДМУ и чл. 12 от Регламента за заемане на академични длъжности, неразделна част от ПУДМУП е назначена комисия в посочения персонален състав, която да разгледа документите на кандидатите, участващи в конкурса и да излезе с предложение за допустимост, отразено в протокол от работата на комисията. Със заповедта на ректора е насрочено заседанието на комисията на 28.01.2020 г. от 12. 00 часа. На определената дата Комисията е извършила формална проверка за наличието на всички изискуеми документи за заемане на академична длъжност асистент по специалността "Дерматология и венерология", като относно жалбоподателката е прието, че се допуска до писмен и устен изпит по специалността по приложен конспект, след успешно преминат изпит за проверка нивото на владеене на английски език към ДЕСО, минимум В2. Решението е обективирано в протокол от същата дата.

При така установените факти, от правна страна съдът е приел, че жалбата е основателна. Посочил е, че съгласно чл. 19 и чл. 21 от ЗРАСРБ, касаещи провеждането на конкурсите за академични длъжности "асистент" и "главен асистент" кандидатите подават молба за допускане.

До участие се допускат тези, които отговарят на законовите и на изискванията на висшето училище или научната организация, а всеки кандидат се уведомява писмено за резултата от процедурата по допускане в срок от четиринадесет дни, считано от определяне на журито, като на недопуснатите се съобщават мотивите за отказ.

При тази законовата уредба, съдът е приел, че законодателят не е предвидил в процедурата по допускане на кандидатите за посочените академични длъжности, съществуването на някакъв отделен и различен от научното жури орган, например комисия, която да осъществява такъв предварителен контрол по допустимост. Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗРАСРБ ясно обвързва допускането до конкурса с определянето на научното жури, а четиринадесетдневния срок е насочен към това жури, като му дава възможност, след конституирането му да се запознае с документите на отделните кандидати и извърши самостоятелна преценка за тяхната допустимост, т. е. законовата рамка обосновава извод, че преценката за допустимост за конкурсите по раздел ІІ-ри от закона следва да се извършва от научното жури, а не от друг орган. В случая, преценката е извършена от комисия, назначена със заповед на ректора на МУ – Пловдив, която не е орган по смисъла на чл. 17 - 23 от ЗРАСРБ, уреждащ условията и реда за заемане на длъжността "асистент" и "главен асистент". С допускането на кандидата до писмен и устен изпит комисията е извършила преценка по чл. 19, във вр. с чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗРАСРБ и е иззела компетентността на научното жури. Подобна комисия не следва да извършва оценка по показатели, които са в компетентността на научното жури, което обосновава извод за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на развилата се конкурсна процедура, което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт в оспорената част, по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

По тези съображения, оспореното решение на комисията е отменено в посочената му част, а административната преписка е върната за ново произнасяне в съответствие с мотивите на съдебното решение.

Така постановеното решение на първоинстанционният съд е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон.

Решаващият съд не е съобразил, че в раздел II на ЗРАСРБ, уреждащ условията и реда за заемане на академичните длъжности "асистент" и "главен асистент", само нормата на чл. 17 урежда назначаването на лица на академична длъжност "асистент", като посочва, че висшите училища и организациите назначават лица на длъжност "асистент" на срочен трудов договор при условията и реда на Кодекса на труда, т. е. чрез конкурс като липсва друга регламентация за провеждането му.

Нормите на които се е позовал съдът - чл. 18 и следващи от ЗРАСРБ съдържат подробна регламентация относно заемането на академичната длъжност "главен асистент", но същата е неотносима за случая. Съгласно чл. 18 от ЗРАСРБ академичната длъжност "главен асистент" се заема само от лице, което отговаря на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3 от ЗРАСРБ, съответно на изискванията по чл. 2б, ал. 5 и което притежава образователна и научна степен "доктор", която за специалностите от регулираните професии следва да съответства на обявения конкурс. Съответствието с цитираните изисквания, следва да бъде доказано с посочените в чл. 19 от закона документи и справки, като съгласно чл. 21 от закона поставените изисквания, включително и тези за съответствие с минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3 от ЗРАСРБ, съответно на изискванията по чл. 2б, ал. 5 са и условие за допустимост на кандидатите в конкурса. Минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3 от ЗРАСРБ, съгласно легалната дефиниция на чл. 2б, ал. 2 от ЗРАСРБ, представляват съвкупност от изисквания, всяко от което се определя чрез числовите стойности на един или няколко обективно измерими показатели, съотносими към съответната научна област и/или професионално направление, като:

1. наукометрични показатели, които отразяват научните резултати и техния отзвук в научната литература, и/или показатели, които отразяват измерими постижения в художествено-творческата или спортната дейност, като: брой авторски монографии, брой публикации в реферирани и индексирани издания, брой глави в книги, брой студии и/или обзори, брой цитати без автоцитати в реферирани и индексирани издания от други автори на публикациите на кандидата, брой подадени заявки за международни патенти, брой подадени заявки за национални патенти, брой издадени международни и/или брой национални патенти, брой изнесени доклади – включително пленарни и поканени, на научни конференции, получени отличия и награди във връзка с научните, художествено-творческите или спортните постижения на кандидата, брой участия в научни и/или организационни комитети на международни конференции, участия като редактор или като член на редакторския колектив в реферирани и индексирани издания, брой ръководени успешно завършени научни проекти от кандидата в областта на съответната научна, художествено-творческа или спортна дейност или участия като член в тях, брой авторски изложби, брой авторски филми, брой излъчени авторски радио- и/или телевизионни предавания, брой изнесени авторски концерти, брой написани партитури и други сходни постижения, и други авторски права;

1. показатели, които отразяват измерими академични резултати в преподавателската дейност, като: брой защитени под ръководство на кандидата дисертации за придобиване на образователната и научна степен "доктор", брой въведени нови лекционни курсове, брой разработени нови упражнения за лекционни курсове, брой издадени учебници в чужбина, брой издадени учебници и/или учебни пособия в Република България, включително електронни учебници, ръководство на магистърски и/или бакалавърски програми и други сходни академични постижения в преподавателската дейност.

Минималните национални изисквания по ал. 2 по научни области и/или професионални направления за придобиването на всяка научна степен и заемането на всяка академична длъжност се определят в правилника за прилагане на този закон въз основа на група показатели измежду показателите по ал. 2 и се изразяват в минимален брой точки, които трябва да получи кандидатът в съответствие с индивидуалните си резултати по тези показатели.

Именно поради тази специфика на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3 от ЗРАСРБ, съответно на изискванията по чл. 2б, ал. 5, които са поставени от висшите училища или организациите, провеждащи конкурсите за академични длъжности (минималните национални изисквания са изискуеми и за академичните длъжности "доцент" и "професор"), които са и условия за допустимост на кандидатите, законът и правилникът на приложението му възлагат на научно жури да прецени наличието/липсата им. Още при преценката за съответствие на кандидатите с изискванията за допустимост тази преценка следва да се извърши от петчленно научно жури, в което участват задължително и двама външни за висшето училище или организация членове, тъй като, за да бъде същата коректна, следва да бъде извършена от професионално/научно компетентни лица. Подобно изискване за извършване на преценката за допустимост в конкурса на заемане на длъжността "асистент" от научно жури не е разписана в закона именно поради липсата на тези специфични изисквания за допустимост на кандидатите в конкурса за заемане на длъжността "асистент". В този смисъл изводите на съда за неправилно извършване на преценката за допустимост от друг помощен орган, а не от научно жури не намират опора в нормативната уредба.

По същият начин, както се посочи и по-горе, отчитайки различните изисквания за заемане на академичните длъжности "асистент" и главен асистент" са регламентирани и конкурсните процедури в Правилника за приложение на ЗРАСРБ. Съгласно чл. 44 от ППЗРАСРБ на длъжност "асистент" може да бъде назначен докторант, отчислен с право на защита, но незавършил процедурата по защита на дисертационния си труд, както и лице, което не е докторант, като назначаването се извършва от ректора на висшето училище или от ръководителя на научната организация по предложение на ръководителя на първичното звено, съгласувано с ръководителя на приемащото структурно звено на трудов договор за срок не по-дълъг от две години, съответно четири години. В срока на договора назначеното лице, заемащо длъжността "асистент", следва да предприеме действия за придобиване на образователна и научна степен "доктор", след което лицето може да участва в обявен от висшето училище или научната организация конкурс за заемане на академичната длъжност "главен асистент" по реда на ЗРАСРБ, на ППЗРАСРБ и на съответния правилник на висшето училище или научната организация.

Следващите текстове от ППЗРАСРБ - чл. 45 и сл. разписват по различен начин условията и реда за заемане на академичната длъжност "главен асистент".

Цитираната нормативна регламентация правя ясна разлика между двете академични длъжности "асистент" и "главен асистент", като изискванията са коренно различни, което не е преценено от съда и същият механично е пренесъл изискванията относно провеждане на конкурса за академичната длъжност "главен асистент" към конкурса за заемане на академичната длъжност" асистент", без опора в нормативната уредба. Не е налице приетото нарушение на нормите на чл. 19 и чл. 21 от ЗРАСРБ, които касаят провеждането на конкурс за академичната длъжност "главен асистент", съответно са неотносими към процесната процедура.

В съответствие със ЗРАСРБ и правилника за приложението му, и в израз на академичната автономия, включваща и правото за създаване на ред и условия за провеждане на конкурси за академични длъжности и поставяне на специфични изисквания в същите, в Правилника за устройството и дейността на Медицинския университет - Пловдив, в неговата неразделна част - Регламенти за заемане на академичните длъжности в МУ-Пловдив - асистент, главен асистент, доцент и професор (Регламента), публичен на сайта на МУ-Пловдив, са регламентирани и условията за заемане на академичната длъжност "асистент".

Съгласно чл. 9 от Регламента, решението за разкриване на длъжността "асистент" се взема от Академичния съвет по предложение на ректора, при заявена необходимост от катедра, като свободните длъжности се обявяват на интернет сайта на МУ, което в случая е изпълнено. Съгласно чл. 10 от Регламента за длъжността могат да кандидатстват лица с придобита образователна и научна степен "доктор", докторант, отчислен с право на защита на дисертационния си труд по научната специалност на обявената академична длъжност, както и лице с придобита образователна степен "магистър", като кандидатите следва да подадат описаните в чл. 11 документи, между които и тези по т. 8 за владеене на чужд език и компютърни умения. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Регламента документите на кандидатите се разглеждат от комисия, назначена със заповед на ректора, в която се включват като председател - заместник ректорът по учебната дейност и членове - деканът на съответния факултет, ръководителят на катедрата за чиито нужди е длъжността, юрист и специалист от "Човешки ресурси" В случая, видно от заповедта на ректора, определяща персоналния състав на назначената комисия и това изискване на регламента е спазено. Съгласно чл. 12, ал. 2 от Регламента, въз основа на разглеждането на документите на кандидатите, комисията прави мотивирано предложение за тяхната допустимост по посочения ред: 1. при кандидат с ОНС "доктор" - събеседване; 2. при кандидат докторант, отчислен с право на защита - събеседване; 3. при кандидат с ОС "магистър" - събеседване. При повече от един кандидат - изпит по специалността (писмен и устен). Изрично в чл. 12, ал. 3 от Регламента е предвидено, че при наличие на кандидати по т. 1, 2 и 3 на ал. 2 комисията взема решение за начина на провеждане на конкурса. В случая е безспорно, че от подалите заявления за участие в конкурса кандидати, жалбоподателката е с ОНС "доктор", една от кандидатките е със заповед за зачисляване за редовна докторантура, а останалите са с ОС магистър, т. е. налице са основанията по чл. 12, ал. 2 и 3 от Регламента - наличие на кандидати с различни образователна и научна степени, което определя провеждане на изпит по специалността (писмен и устен), както и дава правомощие на комисията, назначена със заповедта на ректора, да извърши преценка и да определи начина на провеждане на конкурса. В случая се е наложила и преценка за нивото на владеене на чужд език за две от кандидатките, като същите, в това число и жалбоподателката са се явили на този изпит и са го издържали успешно с ниво на владеене на английски език С1 по общата езикова рамка, с което са отговорили на всички изисквания за допустимост. Комисията е взела решение за допускане на всички кандидати до втория етап, като е посочила и начина за провеждане на конкурса - чрез изпит (писмен и устен) по приложен конспект, за което в изпълнение на изискванията на чл. 12, ал. 5 от Регламента кандидатите са уведомени.

Съгласно Регламента за провеждането на втория етап на конкурса се назначава комисия от три хабилитирани лица, което определя характер на комисията на "научно жури" - чл. 13, което провежда изпита по визирания в чл. 14 и сл. от Регламента начин.

Нормите са ясни и категорични, че комисия от хабилитирани лица, провежда едва втория етап от конкурса, тъй като именно за провеждане на същия са необходими специфични знания по съответната специалност. Всички посочени изисквания на Регламента са спазени, като не е налице нарушение на разписаната административна процедура. Жалбоподателката не се е явила на втория етап на конкурса - писмен и устен изпит, което е въпрос на нейна субективна преценка, но не е свързано с нарушения в конкурсната процедура. Преценката за допустимост е извършена от надлежно конституиран и компетентен помощен орган, който има правото и да определи начина за провеждане на втория етап на конкурса, като предложенията на комисията са докладвани в нарочен доклад от 04.02.2020 г., изготвен от председателя й и са възприети от заместник - ректора, който е насрочил датите на изпита. За провеждане на същия е назначена три членна комисия, от посочените хабилитирани лица, отговаряща на изискванията на Регламента. Посочените данни не са съобразени от решаващия съд, поради което изводите му за допуснати нарушения по чл. 146, т. 3 от АПК не са съобразени с доказателствата по делото и с приложимия нормативен ред и са необосновани и незаконосъобразни.

Цитираната в решението на първоинстанционния съд практика на ВАС - решение № 8795 от 13.07.2016 г., постановено по адм. дело № 5076/2016 г., седмо отделение е неотносима, тъй като решението касае провеждането на конкурс за академична длъжност "доцент".

Обжалваното решение на първоинстанционния съд като неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново по същество на спора, тъй като делото е изяснено от фактическа страна. Оспореният акт не страда от пороци по чл. 146 от АПК, поради което жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Касационният жалбоподател не претендира разноски, а с оглед изхода на делото претенцията на ответницата по касация е неоснователна и разноски не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,