Решение № 1705 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 31/2018 г.

Решение № 1705 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 31/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Образувано е по подадената касационна жалба от "Център за градска мобилност" ЕАД (ЦГМ), с ЕИК 202218735 срещу Решение № 6167 от 31.10.2017 г., постановено по адм. д. № 5945 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2017 г., 55 състав. С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на ЦГМ да издаде винетен стикер за локално платено паркиране по постоянен адрес по Заявление с вх. № ВС43690 от 5.11.2015 г. на С. Микушински и преписката е изпратена на дружеството за произнасяне, съгласно дадените в съдебния акт указания по тълкуването и прилагането на закона в законоустановения срок. Наред с това ЦГМ е осъден да заплати на С. Микушински сумата от 910,00 (деветстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно разпределил доказателствената тежест и без да са налице доказателства приел, че част от жилището се ползва за жилищни нужди. Поддържа се становище, че събраните при първото гледане на делото от първоинстанционния съд гласни доказателства било недопустимо да се ползват при второто гледане на делото в АССГ. Според касационния жалбоподател позоваването на писмо на председателя на Нотариалната камара не може да обоснове извод за неправилност на направения отказ за издаване на винетен стикер и за отмяната му. Предвид изложените в касационната жалба съображения се моли отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което оспорването срещу мълчаливия отказ да бъде отхвърлено като неоснователно. Претендират се сторените разноски пред всички съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощената адвокат Григорова, която от негово име поддържа жалба. По същество моли да бъде уважена. Претендира присъждането на разноски съобразно представените доказателства и списък на разноските. Ответникът – С. Микушински оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Изразява становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация се представлява от упълномощения адвокат Иванов, който от негово име оспорва жалбата и поддържа представения отговор. По същество иска обжалваното решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. По жалба на Микушински срещу отказ за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране по Заявление вх. № ВС43690 от 5.11.2015 г. до ЦГМ, поделение "Паркиране и мобилност" било образувано адм. д. № 11833 по описа на АССГ за 2015 г. По делото било постановено Решение № 4103 от 14.06.2016 г., с което била обявена нищожността на отказ за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране, обективиран в изпратен до Микушински имейл от 17.11.2015 г. и делото било върнато като преписка на изпълнителния директор на ЦГМ за произнасяне в седмичен срок по заявлението на лицето при съобразяване със задължителните указания относно приложението на закона, дадени в мотивите на решението. С Решение № 5457 от 29.07.2016 г., постановено по същото дело, Решение № 4103 от 14.06.2016 г. било изменено в частта за разноските и ЦГМ бил осъден да заплати на Микушински разноски в размер на 310, 00 лв. По касационна жалба на ЦГМ във Върховния административен съд било образувано адм. д. № 9296 по описа за 2016 г. С постановеното по делото Решение № 6596 от 26.05.2017 г. било обезсилено Решение № 4103 от 14.06.2016 г., постановено по адм. д. № 11833 по описа на АССГ за 2015 г. и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При това били дадени указания при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд служебно да изиска от административния орган информация дали е налице отказ, обективиран в нарочно писмено изявление или е налице мълчалив отказ по подаденото заявление от Микушински. След връщане на делото в АССГ било образувано адм. д. № 5945 по описа на АССГ за 2017 г. Съдът изпълнил дадените от касационната инстанция указания и приел за установено, че не е налице изричен отказ, обективиран в нарочен писмен акт по заявлението на Микушински. По тази причина разгледал жалба срещу мълчалив отказ на всички предвидени в закона основания. От фактическа страна съдът приел, че Микушински е подал заявление за издаване на годишен винетен стикер за локално платено паркиране. Приложени съм заявлението били копие от лична карта (Микушински е с постоянен адрес [населено място], [улица]), копие от свидетелство за регистрация на МПС, което удостоверява, че същият е собственик на моторно превозно средство (МПС) марка "Пежо", модел "Партнер" с ДК [рег. номер на МПС] и копие от Нотариален акт № 56, т. I, per. № 1542, д. № 49/2003 г., от който се установява, че лицето е собственик на недвижими имот - апартамент № 2, находящ се на адрес [населено място], [адрес]. Микушински е вписан като нотариус с адрес в [населено място], [адрес]. Установено е от съда също така, че със Заповед № РД–09-05-436 от 29.07.2015 г. кметът на Столична община, на основание чл. 71 и чл. 72 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО, Наредба/та) е определил режим на локално платено паркиране на улици, булеварди и площади – общинска собственост по подзони, като [улица] попада в зелена зона – подзона 6. На електронната си поща Микушински е получил писмо, с което е уведомен, че на основание чл. 71 и чл. 72 НОДТСО му е отказано издаването на стикер за локално платено паркиране поради факта, че имотът не е обособен като жилище, а се ползва за нотариална кантора на нотариус С. Микушински. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приел, че е сезиран с основателна жалба срещу мълчалив отказ по Заявлението на Микушински от 5.11.2015 г. за издаване на винетен стикер. Като съобразил разпоредбите на чл. 71 и 72 НОДТСО (в приложимата редакция), чл. 78 от същата Наредба, разпоредбите на Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) и Наредба № 32/1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, първоинстанционният съд направил извод, че няма пречка кантората на нотариуса да е в жилището му, където той живее постоянно. Съдът се позовал на нотариалния акт за апартамента, който се намира на адрес, съвпадащ с постоянния адрес на Микушински, на липсата на доказателства да е извършено преустройство на имота, което не му позволява да го ползва за жилищни нужди, както и на доказателства, че не се ползва като жилище. При тази правна регламентация и установеното от фактическа страна съдът направил извод за незаконосъобразност на мълчаливия отказ. В допълнение приел, че следва да бъде спазен и принципът на последователност и предвидимост, доколкото за предходната 2014 г. на Микушински бил издаден винетен стикер за паркиране в зоната за същото жилище. По тези съображения съдът отменил оспорения мълчалив отказ и върнал делото като преписка на ЦГМ за произнасяне по подаденото заявление при съобразяване тълкуването и прилагането на закона в съответствие с мотивите на обжалваното съдебно решение. С оглед изхода на спора присъдил сторените разноски за адвокатско възнаграждение на Микушински. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно касационният жалбоподател се оплаква от направеното от съда разпределение на доказателствената тежест по отношение на релевантния факт, дали е извършено преустройство на процесния имот, което не му позволява да се ползва за жилищни нужди. Съгласно чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Доколкото установяване факта на извършено преустройство на процесния имот, което не позволява да се ползва за жилищни нужди е спорен и обслужва тезата на ЦГМ, нему е била и тежестта да го установи. Тъй като такова доказване не е проведено, следва да се приема за установено, че такова преустройство не е осъществено. Неоснователни са възраженията на ЦГМ и срещу приетото от съда, че част от процесния имот се ползва за жилищни нужди. Обратно на твърдяното в касационната жалба, че в тази насока по делото не били приобщени доказателства, за установяване на този факт, при първото гледане на делото от първоинстанционния съд Микушински е ангажирал гласни доказателства. Видно е от казаното от разпитания свидетел К. Василев в съдебното заседание на 17.05.2016 г., че Микушински постоянно ползва апартамента за жилищни нужди. Апартаментът е голям, като от десния коридор се влиза в жилищната площ "... с всички атрибути, печки, перални, посуда и отделно стая за спане". Релевираните доводи от касационния жалбоподател във връзка с това, че разпитът на свидетеля е осъществен при първото гледане на делото в АССГ, поради което тези доказателства били негодни сега, са неоснователни. Наред с това, в молба на ЦГМ, подадена чрез процесуалния му представител адв. Григорова на 16.10.2017 г. се поддържа твърдението, че на адреса не се намира обособен жилищен имот на Микушински, а само регистрирана нотариална кантора, като изрично се заявява, че доказателствени искания не се правят. Предвид това следва да се приеме за установено и доказано по делото, че част от помещенията от процесния апартамент се ползват за удовлетворяване на жилищните нужди на собственика му Микушински. В допълнение, по делото не са ангажирани доказателства за промяна предназначението на имота, както вече се посочи по – горе. Представянето на доказателства за наличие на разрешение за преустройство и промяна на предназначението на апартамента в нотариална кантора съгласно чл. 38, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) не е в тежест на Микушински. По делото няма данни и да е извършвано отбелязване по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър за промяна на предназначението на жилището по смисъла на § 5, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Неоправдани са и оплакванията на ЦГМ, че съдът се позовал на писмо на председателя на Нотариалната камара, за да обоснове извод за неправилност на направения отказ за издаване на винетен стикер и за отмяната му. Съображенията на съда за отмяна на оспорения мълчалив отказ са свързани с наличието на материалноправните предпоставки за издаването на винетния стикер. Наред с това и в тази връзка посоченото в писмото на председателя на Нотариалната камара е обсъдено от съда, като изводите му са направени в контекста на правната регламентация по цитираните там разпореди от ЗННД, а не въз основа на самото писмо. Предвид гореизложеното, без основание касационният жалбоподател поддържа становище, че в случая не са налице материалноправните предпоставки по чл. 72 НОДТСО за правото на Микушински по чл. 71 от същата Наредба, което той има като физическо лице, което управлява собствено пътно превозно средство (ППС) и е с постоянен адрес, идентичен с обособения жилищен имот, който се ползва от него за жилищни нужди. Предпоставките за възникване на право на локално платено паркиране на ППС на улици, булеварди и площади - общинска собственост по смисъла чл. 71, във вр. с чл. 72 от Наредбата, в приложимата редакция, са физическите лица, управляващи ППС по силата на право на собственост или на правно основание, различно от правото на собственост, да са собственици или наематели на обособени жилищни имоти, попадащи в зоните за почасово платено паркиране и да са с постоянен адрес, идентичен с адреса на обособения жилищен имот, който използват за жилищни нужди. Както правилно е прието от първоинстанционния съд тези обстоятелства в настоящия случай са налице. Правилно в тази насока съдът е приел въз основа на представения нотариален акт и личната карта на Микушински, че същият е собственик на жилище, което ползва за жилищни нужди и адресът на което съвпада с постоянния му адрес. Основателно в тази насока прокурорът отбелязва, че едно от условията за издаването на винетен стикер е имотът да се ползва като жилищен, като липсва изискване да се ползва единствено като такъв. Предвид всичко изложено, обоснован на доказателствата и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че са изпълнени материалните предпоставки на чл. 72 НОДТСО по отношение на заявителя Микушински, поради което и поради липсата на релевираните касационни основания, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. По съображения, свързани с изхода на спора в касационното производство, ЦГМ следва да бъде осъден да заплати на С. Микушински сума в размер на 300, 00 лв. за сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство съобразно представените доказателства за това – Договор за правна помощ от 21.10.2019 г. и списъка на разноските. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение