Решение № 6856 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2185/2021 г.

Решение № 6856 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2185/2021 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "П. П. " ЕООД, с ЕИК: [ЕИК], представлявано от управителя П. П., чрез процесуален представител адв. Д. Х., срещу Решение № 1205/31.07.2020 г., постановено по адм. дело № 194/2020 г. по описа на Административен съд (АС) – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-С374-0401356/13.02.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" — гр. София в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), и дружеството е осъдено да заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, 00 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място се навеждат доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на атакуваната Заповед за налагане на ПАМ, доколкото не е проведено въз основа на съставен акт за установяване на нарушение (АУАН) административно наказателно производство по реда на ЗАНН, завършило с издаването на НП и не е установено по надлежен ред административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Наред с това се излагат твърдения, че атакуваната ЗНПАМ е немотивирана, включително и в частта относно срока на наложената ПАМ. Оспорват се изводите на административния съд за съответствието на заповедта с целта на закона. В заключение се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което заповедта да бъде отменена, или алтернативно - делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - началникът на отдел "Оперативни дейности" – гр. София, дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт И. С., в хода на делото по същество, оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила решението на АС – Благоевград, както и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на оспорване пред АС - Благоевград е била Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С374-0401356/13.02.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" — гр. София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на "П. П. " ЕООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект – магазин "Нова Козметикс", находящ се в гр. Петрич, ул. "Цар Борис 3" № 20, стопанисван от "П. П. " ЕООД, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни. С обжалваното решение на АС - Благоевград е отхвърлил жалбата на "П. П. " ЕООД срещу Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С374-0401356/13.02.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" — гр. София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията, предоставени му със Заповед № 3 ЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Приел е, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма и съдържание съгласно чл. 59 от АПК, както и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценка за съответствието на заповедта с материалния закон, въз основа на протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА № 0401356/06.02.2020 г., АС - Благоевград е приел за установено, че на 06.02.2020 г. в 14: 20 ч. при извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин "Нова Козметикс", находящ се в гр. Петрич, ул. "Цар Борис 3" № 20, стопанисван от "П. П. " ЕООД, с ЕИК: [ЕИК], е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно при извършена контролна покупка 1 бр, парфюм, на стойност 45, 00 лева, заплатена в брой от проверяващия екип с банкнота от 50, 00 лева, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, марка и модел "Dateks DP- 25", с ИН на ФУ DT457711, и ИН на ФП 02718348, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на услугата. При проверката е установена и разлика между фактическата и касова наличност, възлизаща на сумата от 471, 34 лева. Констатираните с проверката обстоятелствата са отразени в протокол за извършена проверка серия АА № 0401356/06.02.2020 г., с час на приключване на проверката 15: 50 ч. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че издаденият акт е мотивиран и законосъобразен и по отношение на определения от органа по целесъобразност срок на ПАМ. Приел е, че при определяне на срока са съобразени характера и тежестта на извършеното нарушение, последиците от същото, вида на осъществяваната дейност - магазин за луксозни стоки, работното време на търговския обект, както и местоположението му - на оживено място в гр. Петрич (централна градска част), наличието на установено и друго административно нарушение - това по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г., както и необходимостта да се осигури защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Изложил е съображения, че доколкото целта на ПАМ е да преустанови и предотврати извършването на административни нарушения, то в случая, със запечатването на търговския обект от 14 дни изцяло се постигат тези цели. Съдът, излагайки мотиви за всяко едно твърдение по отделно, е счел за неоснователни доводите на жалбоподателя, касаещи обстоятелствата, че процесното нарушение е извършено от дружеството за първи път, че липсва причинена щета за бюджета, че е оказал съдействие при проверката, както и че е налице разлика между данните от ФУ и касовата наличност, в полза на ФУ. При тези факти, е прието, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката. Решението валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Наред с това по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При установените, неопровергани в хода на оспорването пред първоинстанционния съд факти, обосновано първоинстанционният съд е преценил издадения административен акт като законосъобразен. В конкретния случай приходната администрация е установила, че от "П. П. " ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Търговецът не е успял да обори описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. В хода на проверката е установена и значителна касова разлика в размер на 471, 34 лева, която е индиция за системно нарушаване на данъчното законодателство. При това положение, противно на твърденията на касационния жалбоподател, изводите на съда за наличие на предвидените от закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС, са законосъобразни. Тук е мястото да бъде посочено, че съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството. Обратно на изложените от касационния жалбоподател съображения - образуването на административнонаказателно производство по ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката. За издаването на индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти, каквото в случая видно от ПИП серия АА № 0401356/06.02.2020 г. и от обясненията на продавач – консултанта в магазин "Нова Козметикс", е налице. Следователно "П. П. " ЕООД не е изпълнило задължението си по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за издаване на фискална касова бележка за сумата от 45, 00 лева. Неоснователно, на следващо място, е и оплакването за липса на фактически и правни основания за срока на мярката. При съобразяване на принципа на съразмерност правилно е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. Този срок, е определен с оглед тежестта на извършеното нарушение, последиците от него, вида и характера на извършваната дейност, местоположението на търговския обект, вида на осъществяваната дейност и работното време, както и констатираната касова разлика, като обстоятелството, че същият е определен към минимума свидетелства и за спазване на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 АПК. Следва да бъде посочено, че по-кратък срок би бил несъвместим и с наличието на установената значителна касова разлика. Наред с изложеното наложената ПАМ съответства и на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ответникът по касация, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началника на отдел "Оперативни дейности" – гр. София, дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Предвид изложеното, съдебното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100, 00 лева, определени при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, чл. 144 от АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,