Решение № 316 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 830/2011 г.

Решение № 316 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 830/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 438 от 6.06.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 605 от 21.02.2011 г. по гр. д. № 312/2010 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е било обезсилено решението на първоинстанционния съд и производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск. Касае се за установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който РПК-Б. е поискала да се установи по отношение на Общината Б., че кооперацията е собственик на 332 кв. м., представляващи прилежаща площ към сграда, която е собственост на кооперацията на основание чл. 2, ал. 2 ЗОбС (отм.). За да приеме, че искът е недопустим, въззивният съд е посочил, че нормата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС (отм.) може да намери приложение само доколкото са налице предпоставките на § 1 от ДР на ЗК от 1991 г., съответно § 1 от ДР на ЗК от 1999 г., или на § 39 от ПЗР към ЗИД ЗК от 2003 г. за възстановяване на кооперативно имущество. Направил е извод, че исковете за кооперативна собственост, предявени след влизане в сила на новия ЗК от 1999 г., са недопустими. В касационната жалба се правят оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на решението на въззивния съд. Твърди се, че съдът неправилно е възприел предмета на спора, който не е за установяване правото на собственост върху отнето кооперативно имущество, а за прилежащ терен към сграда, построена от кооперацията, която сграда въобще не е била отнемана или одържавявана. Ответникът не взема становище по жалбата. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Касационното обжалване е допуснато по въпроса относими ли са към иск, основан на нормата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС (отм.), предпоставките за възстановяване на кооперативно имущество. Становището на настоящия състав по въпроса е следното: Съгласно установената съдебна практика разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС (отм.) идва да уреди собствеността на кооперациите върху сгради, които те са построили върху държавна /общинска/ земя, без да им е било учредено право на строеж. Законодателят отдава правно значение на факта на построяване на сградите със собствени средства и по този начин ги запазва в собственост на кооперацията, тъй като в противен случай по правилото на чл. 92 ЗС те биха се считали за собственост на този, който е собственик на земята /държавата или съответната община/. Разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС (отм.) е проявила своето действие от момента на влизането й в сила, като от този момент както сградата, така и прилежащият й терен, се считат за собственост на съответната кооперация. След като е произвела действие да признае правото на кооперациите като собственици на тези сгради сградите, нормата е отменена, но е последвана от § 26 ПЗР ЗИД ЗК - Д. в. бр. 41/2007 г., указващ на кооперациите, станали собственици на посоченото основание, че имат право да предявят искане за деактуване на сградите и прилежащия към тях терен пред държавата и общините. Видно е от изложеното, че признаването на кооперациите за собственици на основание чл. 2, ал. 3 ЗОбС не се свързва с приложението на § 1 от ДР ЗК от 1991 г. или § 1 от ЗК от 1999 г., които уреждат възстановяването на отнето или одържавено кооперативно имущество. Възможни са хипотези, при които кооперацията, чието имущество е било одържавено и която няма документи за собственост, да се позове на нормата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС като установи, че е построила сградата със свои средства до 13.07.1991 г. Такива случаи именно са били разгледани в решение № 1209/27.09.2011 г. по гр. д. № 2353/2000 г. на IV г. о. и р. № 66/29.07.2010 г. по гр. д. № 4459/2008 г. на IV г. о. на ВКС, по които има данни, че сградите са били одържавени и затова съдът е посочил, че нормата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС ще намери приложение ако са налице и предпоставките за възстановяване на кооперативното имущество. От тези частни хипотези обаче не може да се направи извод, че във всички случаи приложението на чл. 2, ал. 3 ЗОбС е обусловено и от предпоставките за възстановяване на кооперативно имущество, както е приел въззивният съд. По настоящото дело не се твърди и няма данни сградата на кооперацията да е била одържавена, обратното- тя е построена и продължава да се ползва от ищеца, и затова предмет на предявения иск е признаване собственост на кооперацията и върху прилежащия терен, така както е указано в разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС. По този предмет на спора въззивният съд не се е произнесъл, тъй като неправилно е приел, че искът е недопустим и прекратил производството по делото. С оглед на изложеното решението му следва да се отмени и делото да се върне за произнасяне по предявения иск като се обсъдят доказателствата и се направят правни изводи относно това дали кооперацията е собственик на сградата, а оттам и на прилежащия терен на основание чл. 2, ал. 3 ЗОбС (отм.) Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение