Решение № 9025 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2869/2022 г.

Решение № 9025 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2869/2022 г., III о., докладчик съдията Любка Петрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията), представлявана от председателя й срещу решение № 536 от 01.02.2022 г., постановено по адм. д. № 2737/2021 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Излагат се доводи за недопустимостта неправилността му. Алтернативно се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че не е налице правен интерес за г-н Д. да обжалва акта на КЕВР, тъй като с последния е прекратена административната преписка. Съдът е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза с неотносими към предмета на спора въпроси. Комисията е била сезирана с жалба на потребител, след отказ на "Овергаз Мрежи" АД да преразгледа сметката му за потребените количества природен газ за м. януари, а не за неизпълнение на лицензионни задължения от страна на дружеството-доставчик. Иска се обезсилване на първоинстанционното решение, алтернативно неговата отмяна, като се постанови друго по съществото на спора, с което се потвърди оспореното пред съда решение на Комисията. Претендира се присъждане на направените разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател редовно призован се представлява от юрк. Башлиева. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от Д. адвокатско възнаграждение. Ответникът - Г. Д., чрез процесуален представител, в представен по делото писмен отговор, счита касационната жалба за неоснователна. Излага доводи за наличието на правен интерес при оспорването на акта на Комисията. Сочи, че процесното средство за търговско измерване (СТИ) е с изтекъл срок за метрологична проверка и от 14.10.2018 г. не е било годно да отчита реално потребените количества природен газ. Моли за присъждане на разноски. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът се представлява от адв. Стойчев. Ответникът – "Овергаз мрежи" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, не взема становище по касационната жалба. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на Г. Д. срещу Решение № Ж-103/11.02.2021 г. на Комисията, с което е прекратена преписката, образувана по негова жалба вх. № Е-11Г-00-6/04.05.2020 г. срещу "Овергаз Мрежи" АД. С обжалваното решение АССГ е отменил процесния акт на КЕВР и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените с решението задължителни указания. За да постанови този резултат съдът е приел, че КЕВР е сезирана от Д. относно несъгласие с фактура за потребен природен газ за битови нужди за м. януари 2020 г. Приел е, че Д. е абонат на "Овергаз Мрежи" АД от 2008 г. за доставка на природен газ за адрес гр. София [номер], [жк], [адрес]. Във връзка с получената за месец януари 2020 г. сметка за потребен природен газ Д. отправил до дружеството-доставчик искане да бъде извършена проверка на СТИ и отчетено действителното потребление. След повторно подаване на заявление, на 06.03.2020 г. служители на дружеството посещават обекта и с цел последваща метрологична проверка на СТИ, подменят разходомера за природен газ. "Овергаз Мрежи" АД уведомява Д., че СТИ е измервало с отрицателна грешка, но не взема становище относно начислената сума по фактурата. В административното производство пред Комисията, е проведена процедура за доброволно уреждане на спора по която не е постигнато съгласие между страните. Съдът е приел, че решението на Комисията е постановено от компетентен орган в рамките на очертаната му от Закона за енергетиката (ЗЕ) материална компетентност, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. В рамките на първоинстанционното производството е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, която съдът е кредитирал като обективна и логична. Приел е, че съгласно относимите разпоредби на Закона за измерванията (ЗИ) последваща проверка на СТИ се извършва преди изтичането на срока на валидност на първоначалната или периодична проверка, в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване. Приел е, че от дружеството-доставчик на 08.12.2014 г. е била извършена подмяна на разходомера за природен газ, като е бил демонтиран разходомер с фабричен № 05228812 (стар) и е монтиран разходомер с фабричен № 05228484 (нов), който е съответствал на техническите изисквания предвидени в Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98/07.11.2003 г.). Представен е Протокол № 16/20 на "Овергаз Сервиз" АД за резултати от извършена последваща проверка на 11.03.2020 г., според която отклоненията в измерванията са извън границите на допустимите, съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. АССГ е обосновал извод, че "Овергаз Мрежи" АД е имал задължението в законово определения срок да извършва периодични проверки на СТИ и да го поддържа в изправно състояние. Приел е, че СТИ, монтирано в имота на Д., не е преминало метрологична проверка в указания от закона срок, както и не е съобразена заповедта на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) от 2018 г. за четиригодишен срок на проверката. Посочил е, че същото е било демонтирано от служители на дружеството-доставчик в началото на март 2020 г. и то именно по жалбата на Д., вместо по реда на чл. 6, ал. 3 от ЗИ при възникналия спор да се извърши метрологична експертиза от Български институт по метрология (БИМ) по реда на ЗИ. АССГ е изложил мотиви, че демонтажът на СТИ от служители на "Овергаз мрежи" АД, при наличието на вече възникнал спор за начина на измерване на уреда, е препятствал възможността да се извърши независима експертиза от БИМ и това действие е предотвратило образуването на административнонаказателно производство по ЗИ от ДАМТН по реда на чл. 43 и чл. 44 от с. з., тъй като СТИ не е в употреба. Посочил е, че при наличие на достатъчно данни за отчет от неизправно СТИ, не може да се претендира заплащане от която и да е от двете страни. С тези мотиви административният съд е отменил оспореното решение на КЕВР и върнал преписката на органа за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и въз основа на това е направил обосновани изводи за незаконосъобразност на оспореното решение на КЕВР. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на първоинстанционното решение. За Г. Д. безспорно е налице правен интерес да обжалва акта на Комисията, тъй като решението е постановено именно по подадената от него жалба срещу "Овергаз Мрежи" АД. Оспорването на Д. е насочено срещу неблагоприятните за него последици и постигането на положителни правни резултати. Поради което е и налице абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на подадената жалба. Неоснователни са доводите на касатора и за неправилност на първоинстанционното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 26 от ЗИ контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка, а предвид разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИ последваща проверка се извършва преди изтичането на срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване. Според разпоредбата на чл. 38 от ЗИ първоначалните и последващи проверки се извършват от БИМ или от лица, оправомощени от председателя на ДАМТН. Безспорно е установено, че последната проверка на диафрагмения разходомер на газ е от 13.10.2014 г. Предвид заповед №№ А-333/29.05.2014 г. и А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН за този тип измервателно устройство срокът за последваща проверка е четири години. След 14.10.2018 г. процесното СТИ е било с изтекъл срок за метрологична проверка. Едва от протокол № 16/20 от 11.03.2020 г. за резултати от извършена последваща проверка се установява, че СТИ с идентификационен № 05228484 (демонтиран) е измервало с грешки, по-големи от максимално допустимите за тези средства за измерване. Според заключението отразено в протокола диафрагменият разходомер за газ не съответства съгласно заложените в Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ бр. 98/07.11.2003 г.) критерии и измерва с отрицателна грешка. В хода на административното производство е постъпило становище от ДАМТН относно начина на измерване на доставените количества природен газ за м. януари 2020 г. от това техническо средство, като ДАМТН сочи, че средството за измерване е несъответстващо, защото измерва с грешки по-големи от максимално допустимите за тези средства за измерване, но със знак "минус", т. е. в ущърб на доставчика на газ. Монтираното в имота на Д. СТИ не е преминало метрологична проверка в указания от закона срок, както и не е съобразена заповедта на председателя на ДАМТН от 2018 г. за четиригодишен срок на проверката. СТИ е било демонтирано от служители на "Овергаз мрежи" АД още в началото на март 2020 г. и то именно по жалба на Д. вместо по реда на чл. 6, ал. 3 от ЗИ при възникналия спор да се извърши метрологична експертиза от БИМ по реда на ЗИ, като се спазва процедура за демонтажа на СТИ. Демонтажът на СТИ от служители на "Овергаз мрежи" АД при наличието на оспорване за начина на измерване на уреда е предотвратило възможността да се извърши независима експертиза от БИМ. За установяване на основателността на претенцията на доставчика на природен газ за заплащане на цената на начисленото количество природен газ, е необходимо да се установи дали това количество е измерено със СТИ, което съответства на изискванията на закона за изправност. В писмо изх. № 34-00-147-/1/20.10.2020 г. на ДАМТН изрично е посочено, че при средство за измерване, което не съответства на изискванията, която и да е от двете страни не може да изисква плащане. Настоящата съдебна инстанция счита, че допусната и приета СТЕ е относима и необходима за правилното решаване на правния спор. Според заключението на вещото лице за постигане на увереност относно степента на неточност при измервания с подобен уред (установено несъответствие) следва да бъдат извършени голям брой измервания, чрез които да се установи постоянна тенденция на отклоненията и/или величина на грешките, които да дават възможност за преценка на достоверността на отчитаните данни. Експертът излага, че след извършено стандартно калибриране на измервателни уреди или измервания за установяване на не/отклонения в определени граници, при непостигане на задоволителни резултати, СТИ трябва да бъдат ремонтирани или заменени, но не и ползвани при отчитане на индивидуални техни несъответствия. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Искането от ответната страна в настоящото производство – Г. Д. за присъждане на направените, доказани с надлежни писмени доказателства разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, следва да бъде уважено. Размерът е близък до минималния и съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението за неговата прекомерност е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,