Решение № 3493 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7433/2014 г.
ВАСI отделение30.03.2015 г.докладчик Бисер Цветков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2250/07.04.2014 г. по адм. дело № 10923 по описа за 2011 г. на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София да заплати на "Туристическа компания Предел" АД деловодни разноски в размер 1 759.42 лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3493 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7433/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София срещу решение № 2250/07.04.2014 г. по адм. дело № 10923 по описа за 2011 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен ревизионен акт № 010900491/23.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Благоевград относно определените на "Туристическа компания Предел" АД допълнителни задължения за корпоративен данък за данъчната 2008 г. в размер 40 313.97 лева с лихви за забава. Оплакванията са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - "Туристическа компания Предел" АД, чрез повереника си адв. Смоличка, отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските за производството. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и след проверка на първоинстанционния съдебен акт в обхвата по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АССГ е оспорен ревизионен акт № 010900491/23.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Благоевград относно определените на "Туристическа компания Предел" АД допълнителни задължения за корпоративен данък за данъчната 2008 г. в размер 40 313.97 лева с лихви за забава в размер 3 103.44 лева. Източник на допълнителното задължение за корпоративен данък е увеличаването на декларирания ФР за 2008 г. със сумата 409 121.73 лева, представляваща разлика между общия размер на декларираната от РЛ данъчна загуба за 2004-2007 г. от 1 986 226 лева и определеният при предходна ревизия с РА № 785/31.10.2007 г. 1 577 104.27 лева. При декларирана от дружеството данъчна печалба за отчетния период в размер 7 908 448 лева, определен с РА размер на печалбата 8 317 569.73 лева, авансови вноски в размер 916 966 лева и възстановен данък в размер 125 523 лева и след извършено прихващане данъкът за внасяне е установен в размер 10 979.10 лева с лихви за забава 3 540.57 лева. За да отмени РА в обжалваната част, съдът е приел, че в ГДД за 2008 г. жалбоподателят не е декларирал данъчни загуби за пренасяне от минали години поради обжалването на РА № 785/31.10.2007 г. В РА № 785 не било извършено увеличение на ФР за 2005 г., поради което не може да се пренесат автоматично мотивите от РД, в които е извършена корекция за този отчетен период със сумата 409 121.73 лева. Съдът е изследвал производството по оспорване на РА № 785. Решението е правилно. По установяванията на първостепенния съд в ГДД за 2008 г. жалбоподателят не е декларирал данъчни загуби за пренасяне от предходни отчетни периоди. Щом ДЗЛ не е упражнило правото си по чл. 70, ал. 1 от ЗКПО да пренесе данъчната загуба, то е лишена от основание и предмет е и извършената с РА редукция на пренесена данъчна загуба. Като последица неоснователно е увеличен декларирания СФР със съществуващата според администрацията разлика между декларираната в предходните данъчни периоди и действителната данъчна загуба. Без да е правомерна корекцията на ДФР е незаконосъобразно и допълнително определеното задължение за корпоративен данък и акцесорното задължение за лихва. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 1 759.42 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение