Решение № 12096 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2402/2010 г.

Решение № 12096 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2402/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Милков Янков от гр. София, против решение № 127 от 5.10.2009 г. постановено по адм. д. № 32/2009 г. на Софийски градски съд (СГС), административно отделение, III "а" състав, с което е отменена Заповед № РД-09-049/28.03.2005 г. на кмета на район "Лозенец" при СО, издадена на основание § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР. Поддържат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - "ЧЕЗ Разпределение България" АД, чрез упълномощения си процесуален представител юрк. Иванова, застъпва становище за неоснователност на жалбата. Ответникът - кметът на Столична община - район "Лозенец", не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение СГС е отменил заповед № РД-09-049/28.03.2005 г. на кмета на район "Лозенец" при СО като издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушение на административнопроизводствените правила, на основание чл. 41, ал. 3 от ЗАП (отм.). С описаната заповед, на основание § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР, решение № 11 по протокол № 58/15.09.2003 г. на СОС и заповед № РД-09-1865/2.10.2003 г., раздел IV, т. 5 на Кмета на СО е било одобрено попълването на верните имотни граници на поземлен имот пл. № 1833 от к. л. 571 в кв. 5, м. НПЗ "Хладилника Витоша", гр. София, по скицата, неразделна част от заповедта. За да отмени заповедта съдът е приел, че попълването е извършено на неприложимо материалноправно основание, както и че в акта липсват фактически и правни основания за постановяването му. Към тези съображения за незаконосъобразност на заповедта е добавено наличието на спор за материално право между страните относно собствеността на имота, както и допуснатите от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с оформянето на акта за непълноти и грешки от 23.02.2005 г., в който не е вписана заинтересованата страна - жалбоподател, съответно липсва подписът й върху него, в нарушение на чл. 86, ал. 1 ППЗТСУ (отм.). Решението е правилно. При вярно установена фактическа обстановка и обстоен анализ на събраните доказателства, съдът е направил законосъобразни правни изводи относно приложимият материален закон и несъответствието на заповедта с него. В случая с оспорената заповед по молба № АБ-Г-68/17.09.2001 г. е извършено допълване на действащия кадастрален план на м. "НПЗ - Хладилника - Витоша", кв. 5, гр. София, с имот пл. № 1833, на името на ответника Георги Милков Янков (стар имот пл. № 245 по кад. план от 1939 г.), в нарушение на § 6, ал. 6 ПР на ЗУТ (отм., ДВ, бр. 36/30.04.2004 г.), във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) и чл. 86, ал. 1 и чл. 86а ППЗТСУ (отм.). Визираните разпоредби предвиждат административното производство по допълване на кадастралния план с имот, правото на собственост което е възстановено по реда на реституционните закони, както е в случая с имота на ответника Янков, да започне по молба на собственика до кмета на съответната община, преминава през процедура по съставяне на констативен акт за непълноти и грешки, съдържащ текстова и графична част, като първата се подписва от съставителя, молителите и пряко заинтересованите собственици. Попълването на кадастъра, съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) е допустимо при липса на спор за материално право. Ако такъв съществува, попълването е невъзможно и акт по чл. 86, ал. 1 ЗТСУ (отм.) не се съставя, т. к. този спор следва да се разреши предварително по общия исков ред. В контекста на изложеното, решаващият съд правилно е констатирал нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила, които опорочават заповедта и налагат отмяната й. Същата е издадена на основание § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР, вместо на основание § 6, ал. 6 ПР ЗУТ (отм.), във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), приложими по силата на § 43 ПЗР към ЗИД ЗКИР (ДВ, бр. 36/2004 г.). По делото е установено, че между страните е налице спор за материално право относно допълнения имот пл. № 1833 (идентичен с част от имот, актуван като държавна собственост и включен в активите на ответника), който спор е абсолютна пречка за попълването и за съставянето на акт за непълноти и грешки. Данните сочат, че последният е съставен в нарушение на чл. 86, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), в отсъствие на праводателя на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, който не е подписал акта, подал е възражение и е жалбоподател пред първата инстанция. Ето защо, като е отменил заповедта, съдът е постановил правилно решение. Неоснователен е доводът на касатора за липса на нарушение на чл. 86, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) при съставяне на акта за непълноти. Верен и съобразен с материалния закон и трайната практика на ВАС е изводът на първоинстанционния съд, че само по себе си неподписването на констативния акт от заинтересуван собственик е индиция за несъгласие с попълването на имота в кадастралния план и за наличие на спор за материално право, който е пречка за издаване на заповед за попълване на имота. Спорът за собственост следва да бъде решен предварително по съдебен ред - чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.). След като с процесната заповед се попълва кадастъра с реституиран имот по реда на ЗВСОНИ, то попълването на кадастралната основа с възстановения имот е следвало да се извърши съгласно разпоредбите на ЗТСУ, (отм.) и ППЗТСУ (отм.), както правилно е приел СГС. Липсата на влязло в сила решение по вещноправния спор между страните игнорира възможността за провеждане на процедура по попълване на кадастъра, респ. - наличието му би дало възможност за преодоляване на формалното процедурно изискване за подписването на акта за непълноти и грешки от пряко заинтересованите собственици. Верен е и изводът на първоинстанционния съд, че в заповедта на компетентния административен орган не са изложени фактически и правни основания за постановяването й. Доколкото разпоредбата на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР,на която се е позовал кметът на район "Лозенец" - СО не съдържа материалноправни предпоставки, с чието наличие е свързана възможността за постановяване на заповед за попълване или поправка на кадастралния план, неизлагането на мотиви в административния акт съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. При постановяване на решението си СГС аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,