Решение № 1004 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12940/2013 г.

Решение № 1004 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12940/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Джасем Мхесен Змейет, гражданин на Ирак, против решение № 5482 от 13.08.2013 г., постановено по адм. дело № 7630 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град. Релевира оплаквания за неговата незаконосъобразност и неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците, редовно призован, не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда като материално законосъобразно и обосновано, постановено при спазени изисквания на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Джасем Мхесен Змейет, гражданин на Ирак против решение № 534/17.07.2012 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В мотивите си съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца и обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота му. След подробен анализ с оглед нормативната уредба на понятието "преследване", съдебният състав е развил съображения за това, че по отношение на Джасем Мхесен Змейет не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като въз основа на данните от бежанската му история и актуалните данни за обществено - политическата обстановка в Ирак към датата на постановяване на административния акт е приел, че не са налице и предпоставките по чл. 9 от ЗУБ - липсват данни за чужденеца да съществува заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Първоинстанционният съд е посочил, че цялостната оценка на ситуацията в Ирак въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Отчетени са тенденцията към подобряването на сигурността и политическата воля на официалната власт в Ирак за справяне с насилието в страната, постигнатите значителни тактически успехи срещу терористични мрежи и общото намаление на терористичната дейност в страната. Съдът се е съобразил със задължителното тълкуване и на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07. Приел е, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че спрямо кандидата за закрила са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, което е обстоятелство, относимо към предоставянето на хуманитарен статут. Няма данни насилието в Ирак да е достигнало изключителна степен. По тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на чужденеца против оспорения административен акт. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд - София-град е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Правилни са изводите на съда, че жалбоподателят не е преследван по причини посочени в чл. 8 от ЗУБ и даващи основание да се предостави статут на бежанец. Липсват основанията заложени в разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Не са налице тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, вкл. и такива по т. 3. За да е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и съгласно чл. 15, б. "в" от Директива 83/2004 г. трябва да има тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, поради безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. В бежанската си история касаторът не съобщава за такова насилие срещу него. В интервю с рег. № УП4900/21.11.2011 г. чужденецът заявява, че не е членувал в политически партии или организации, не е имал контакти с ислямски групировки, не е бил малтретиран и не е имал проблем с иракските власти. Той легално и безпроблемно е напуснал Ирак. Твърденията му в бежанската история относно грабежа на колата са обсъдени, както от административния орган, така и от съда. Правилно е прието, че същите са израз на криминално деяние, което не попада в основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Недоказано е твърдението на касатора, че това е основателна причина да се страхува да остане в страната си по произход. Самият той заявява, че след грабежа до напускането си на Ирак не е имал проблеми с никого. Заявените от касатора причини да напусне страната си, а именно, че след кражбата на колата е останал без работа и на 38 години няма професия и средства за живот са изцяло икономически и не са основания за предоставяне на закрила по ЗУБ. Що се отнася за твърдението на Джасем Мхесен Змейет, че "Като цяло положението в Ирак е лошо" и "Човек не смее да закъснее вечер" също не са предпоставки за даване на статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като насилието в страната не е достатъчно основание и непрезумира тежки и лични заплахи срещу жалбоподателя. Освен това съгласно т. 26 от преамбюла на Директива 83/2004 опасността, на която е изложено населението на една страна, обикновено не представлява сама по себе си индивидуална заплаха, която може да се квалифицира като тежко посегателство. Настоящата инстанция споделя изцяло заключението на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Не може да се приеме, че е лице, което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 2, б. "д" от Директива 83/2004, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в Ирак, съществува реална опасност от тежки посегателства, така както са определени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и чл. 15 от Директивата. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,