Решение № 572 от 11.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 838/2009 г.

Решение № 572 от 11.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 838/2009 г., IV г. о. , ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/2007 г. във вр.с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на С. Г. Т. против решение от 10.10.2007 г. по гр. дело № 832/2007 г.на Софийски градски съд, с което е отменено решението на Софийски районен съд,75 състав от 29.01.2007 г.по гр. дело № 11455/2006 г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от същата страна против С. дирекция "П" иск с правно основание чл. 261, ал. 2 от ЗМВР (отм.) за сумата 9 573.44 лв. - неизплатено обезщетение. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон - чл. 261, ал. 2 от ЗМВР (отм.) и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и искът - уважен. Ответникът по касационната жалба СД "П"моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С обжалваното решение съдът е приел за установено, че със заповед № МЗ 31/9.01.1995 г.на основание чл. 66, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.) и § 4 и § 5 от ЗСВ С. Т. е уволнен от служба в МВР поради обособяване на Националната следствена служба като самостоятелно юридическо лице в съдебната власт, като при освобождаването си е получил обезщетение по чл. 261, ал. 1 от ЗМВР /отм./ в размер на 8 брутни заплати - 80 080 лв. Със заповед № З-935/30.12.99 г. е прекратен трудов договор № 912-К/6.11.95 г., сключен между С следствена служба и С. Т., считано от 1.01.2000 г., на основание чл. 123, ал. 2, т. 7 от ЗСВ вр. с чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ. При повторното си освобождаване от системата на МВР ищецът е получил обезщетение по чл. 261 от ЗМВР (отм.) от 12 брутни заплати - 5 153.41 лв. Със заповед № К-1207/4.04.2006 г.е освободен от служба като дознател към Пето РПУ на СДВР поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.04.2006 г. Общо С. Т. има служебен стаж в МВР 27 г., 7 м. и 8 дни. При така установените факти, за да отхвърли иска с правно основание чл. 261, ал. 2 от ЗМВР (отм.)за сумата 9 573.44 лв., представляваща разликата между изплатеното му обезщетение по чл. 261, ал. 1 от ЗМВР (отм.) в размер на 20 брутни заплати и дължимото му се такова, определено на базата на брутното месечно възнаграждение, получено в месеца преди последното уволнение, въззивният съд е приел, че ищецът е получил максималния размер на предвиденото в закона еднократно парично обезщетение - 20 брутни месечни заплати. Изложил е съображения, че смисълът на разпоредбата на чл. 261, ал. 2 се изразява в приспадане на броя на месечните брутни обезщетения от предвидените максимални двадесет, които той вече е получил, а не преизчисляване на размера на обезщетението на база получено брутно трудово възнаграждение при повторното освобождаване от длъжност. Касационната жалба е неоснователна. При постановяване на решението въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от ЗМВР (отм.) при освобождаване от служба на служителите по чл. 192, ал. 1, т. 1 се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20, умножени по 1.45. Ищецът е получил максималният размер парично обезщетение - 20 брутни месечни възнаграждения общо при двете освобождавания от длъжност. Правото на парично обезщетение по чл. 261, ал. 1 от ЗМВР (отм.) се дължи и може да се упражни само веднъж. Този извод се налага от посоченото в цитираната разпоредба, че се касае за еднократно парично обезщетение. Разпоредбата на чл. 261, ал. 2 от ЗМВР /отм./ установяваща, че при повторно освобождаване от служба от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното уволнение се отнася за случаите, когато обезщетението не е получено в максимално определения размер. Смисълът на ал. 2 не е да се индексира размера на получените брутни месечни възнаграждения към момента на повторното освобождаване на ищеца. Такава индексация е недопустима, предвид обстоятелството, че правото на обезщетение може да се упражни еднократно. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.