Решение № 2083 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12299/2017 г.

Решение № 2083 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12299/2017 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. А. от [населено място], против решение № 7/28.02.2017 г., постановено по адм. д. № 15/2017 г. по описа на Административен съд – Р., с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 5-95-00-599/26.06.2015 г. на областния управител на О. Р., с която е разпоредено на основание чл. 80, ал. 1, пр. 1 ЗДС, изземване на недвижим имот, частна държавна собственост. Излага доводи за нищожност на обжалваното решение и моли да бъде прогласена същата, като бъде прекратено адм. дело № 15/2017 г. на Административен съд – Р. Ответникът по касационната жалба – Директорът на ОД на МВР – Р. в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез пълномощника си гл. юрк. Йорданова, счита жалбата за неоснователна и моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба – Областен управител на О. Р., в представен по делото отговор на касационната жалба излага доводи за неоснователност на същата и моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото пред Административен съд – Р. е било образувано след като с решение № 220/10.01.2017 г. по адм. дело № 14099/2015 г. Върховният административен съд е отменил решение № 23/14.10.2015 г., постановено по адм. дело № 348/2015 г. на Административен съд – Р. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Р. със задължителни указания за извършване на преценка за законосъобразността на процесната заповед, както и за наличието на предпоставките за изземване с оглед надлежното приключване на производството по § 65 от ПЗР към ЗИД на ЗДС. При новото разглеждане на делото с обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователна жалбата на А. А. против заповед № 5-95-00-599/26.06.2015 г. на областния управител на О. Р., с която на основание чл. 80, ал. 1, пр. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е разпоредено изземването на недвижим имот, частна държавна собственост, предмет на АЧДС № 6114/21.11.2014 г., представляващ – самостоятелен обект в сграда, находящ се в [населено място], [жк], [улица], вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер] от жалбоподателя, като мотивът е, че А. го владее, държи без правно основание за това. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и относимия материален закон. При преценката на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства, както и обсъждайки възраженията на страните, съдът е стигнал до правния извод, че са налице кумулативно изискуемите се предпоставки на нормата на чл. 80, ал. 1 ЗДС, налице е имот, частна държавна собственост, установена с надлежно издаден акт за такава, който се държи без основание от жалбоподателя. Съдът е изложил и мотиви за спазване на правата на жалбоподателя предоставени му от § 65, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗДС (ДВ, бр. 87/2010 г.), като е приел, че органът правилно е приел, че А. не отговаря на изискванията на § 65, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не е налице соченото от касационния жалбоподател отменително основание. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят. Съгласно чл. 80, ал. 1 ЗДС имот – държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата, от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител, въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство. С разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗДС законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от областния управител е необходимо наличието на законовите предпоставки, а именно, недвижим имот, който да е държавна собственост и осъществяване на владение или държане от трето лице на този имот без законово основание. По делото е безспорно установено, че държавата се легитимира като собственик на недвижимия имот, предмет на оспорената пред съда заповед, с акт за частна държавна собственост № 6114/21.11.2014 г., (л. 7 от преписка по адм. дело № 15/2017 г.), като управлението му е предоставено на ОД на МВР – Р. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по определен ред и форма. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост (ППЗДС), обстоятелствата, констатирани в акта, имат обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, при което правилно първоинстанционният съд е зачел материалната му доказателствена сила. Безспорно също е, че на 28.09.2011 г., жилищна комисия при ОД на МВР – Р. е провела заседание за разглеждане на статута на лица, обитаващи ведомствени жилища от фонда на МВР в гр. Р., за да прецени доколко те отговарят или не на изискванията на § 65 от ПЗР към ЗИД на ЗДС (ДВ, бр. 87 от 2010 г.) За заседанието е съставен нарочен протокол от същата дата (л. 15-18 от преписката по адм. дело № 15/2017 г.). Установено от комисията е, че А. е подал изискуемите по ал. 2 на § 65 от ПЗР към ЗИД на ЗДС заявление и декларация с вх. № 10369/09.05.2011 г. и вх. № 10371/09.05.2011 г., (л. 12 и л. 14 от преписката), с която декларира, че не е пенсионер от МВР, по т. 1, т. 2 и т. 3 от декларацията не декларира обстоятелства, а по т. 4 декларира общ доход на семейството за последните две години в размер на 11 115, 98 лева, при изискуем максимален годишен доход за последните две години за наемателя и членовете на семейството му от 5760 лв. С разпоредбата на § 65 от ПЗР към ЗИД на ЗДС (ДВ, бр. 87 от 2010 г.) законодателят е предвидил, че лицата обитаващи държавни ведомствени жилища и ателиета, настанени по установения ред до 1 юни 1996 г., които са пенсионери, преживели съпрузи или пострадали от трудова злополука, довела до трайна нетрудоспособност, имат право да ги ползват пожизнено, ако отговарят на следните, кумулативно заложени условия: 1. Те, членовете на техните семейства и техните роднини по права линия от първа степен не притежават жилище или вила, годни за постоянно обитаване; 2. Не са прехвърляли жилище или вила, годни за постоянно обитаване след 1 юни 1996 г.; 3. Не притежават ценни книжа, дялово участие в търговски жилища, имоти или части от имоти със стопанско предназначение или друго имущество на обща стойност, по–голяма от данъчната оценка на жилището; 4. Общият годишен доход за последните две години на наемателя и на членовете на семейството му не надвишава минималните работни заплати за страната. Видно от протокола на заседанието на жилищната комисия при ОД на МВР - Р. е, че касаторът не отговаря на условията по § 65 ПЗР към ЗИД на ЗДС за ползване на ведомственото жилище от фонда на МВР. Обоснован в този смисъл се явява направеният от съда извод, че с оглед липсата на оспорване от страна на А. на процедурата по § 65 от ПЗР към ЗИД на ЗДС, законосъобразно органът е пристъпил към прекратяване на договора за наем. Правилно съдът е приел, че в случая е спазена и процедурата по АПК, като с писмо изх. № 04-00-29/14.05.2015 г. на областния управител на О. Р. е поканил касатора да изпълни доброволно задължението за освобождаване и предаване на ползваното от него ведомствено жилище. Предоставена му е и възможност за изразяване на становище по предявеното от министъра на вътрешните работи искане за изземване на имота – държавна собственост. С писмото е уведомен съгласно чл. 26, ал. 1 АПК, че при отказ от доброволно освобождаване на имота в дадения срок ще бъде започнато производство за изземване на имота - частна държавна собственост по реда на чл. 80 ЗДС, а заповедта за изземването му ще бъде издадена в 30-дневен срок от изтичане на срока за доброволно изпълнение. Писмото е получено лично от А. на 21.05.2015 г., видно от известие за доставяне. При установеното по делото, че са налице предпоставките на чл. 80, ал. 1 ЗДС, държане на държавен имот без основание, правилно е прието в обжалваното решение, че оспорената пред съда заповед на областния управител на О. Р., с която е разпоредено изземването на процесния имот, частна държавна собственост от фактическата власт на касационния жалбоподател се явява законосъобразна. Въз основа на изложеното направените от съда фактически и правни изводи са формирани в съответствие с приложимия материален закон и доказателствата по делото, необорени от жалбоподателя, поради което не е налице необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Неоснователни и недоказани са изложените от касатора в жалбата доводи за нищожност. Настоящият касационен състав на ВАС, счита, че в случая не се установяват предпоставки водещи до нищожност на обжалвания съдебен акт, спазена е писмената форма на акта, съдебният състав е законен, волята му е ясно и категорично обективирана, изводите са подробно мотивирани, като е направен пълен анализ на фактите и обстоятелствата по делото, спазвайки задължителните указния дадени в решение № 220/10.01.2017 г. по адм. дело № 14099/2015 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7/28.02.2017 г., постановено по адм. дело № 15/2017 г. по описа на Административен съд - Р. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.