Решение № 11820 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2946/2009 г.

Решение № 11820 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2946/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е образувано по жалба на Муса Зеки Сахар, палестинец без гражданство, против решение № 61 от 11.02.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата се поддържа, че административното решение следва да се отмени по изложени съображения, че противоречи на материалноправни разпоредби на приложимия закон и е в несъответствие с целта на закона - основания за оспорване по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Административният орган не е изразил становище по основателността на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна - адресат на административното решение и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспореното административно решение административният орган е отказал предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец на Муса Зеки Сахар, без гражданство, на основание чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ по подадена молба за предоставяне на статут вх. № БЦ-145 от 24.09.2009 година. Преценявайки основателността на молбата за предоставяне на статут на основанията, поддържани от кандидата, и въз основа на представените и събрани доказателства по административния спор административният орган е приел, че лицето не посочва убедителни основания, от които да се обоснове обективен извод, че спрямо него са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут или на статут на бежанец по реда на ЗУБ. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, като административният орган обективно е преценил основателността на подадената молба за предоставяне на статут на основание изложените от чужденеца обстоятелства и причини за напускането на държавата Ливан. От доказателствата по делото се установява, че административното производство за предоставяне на закрила е образувано по молба вх. № 1036 от 25.09.2009 година на РПЦ - София, подадена от жалбоподателя, роден на 7.02.1953 г. в бежанския лагер "Нахр Ал Баред", Ливан, пристигнал в България нелегално в началото на м. септември 2008 година, заедно със сина си Хасам Муса. В молбата чужденецът твърди, че е без гражданство, като за негова държава по произход следва да се приеме държавата Ливан, тъй като той и семейството са живели в палестински бежански лагер "Нахр Ал Баред", като за установяване на самоличността му не е представил документи и е подписал декларация по чл. 30, т. 3 ЗУБ. Чужденецът е мотивирал искането си за закрила с обстоятелствата, че лагерът, в който е живял със семейството си, е разрушен от ливанската армия, при което е загинала съпругата му и по тази причина се е почувствал застрашен и за собствения си живот. Молителят не е изложил други лични причини и заявени опасения за сигурността на правата и живота му поради принадлежност към определена социална група, политически убеждения, националност или религия. След направена справка относно: Ливан - положението с палестинските бежанци в лагера "Нахр Ал Баред" и възможността за палестинците да живеят в друг лагер на територията на Ливан, както и справка за общото положение в страната, със становище рег. № УП-3435 от 7.10.2008 г. е направено мотивирано предложение на кандидата Муса Зеки Сахар да бъде отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България. Въз основа на предложението и след преценка на всички събрани относими към искането доказателства административният орган е постановил обжалваното административно решение. При тези установи обстоятелства по административния спор обжалваният административен акт е законосъобразен на основание изискванията на чл. 146 АПК. Издаден от компетентния орган след преценка и изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, установени чрез обясненията на кандидата в проведеното интервю, декларация по чл. 30, т. 3 ЗУБ, сведения и справки за държавата Ливан, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила. От установените действителни факти от значение за основателността на молбата за закрила административният орган е упражнил правомощията си обективно и добросъвестно, като административният отказ е основан на истинността на факти, установени по реда и със средствата на АПК и на приложимия закон - ЗУБ. Законосъобразно административният орган е приел, че установените обстоятелства и факти не доказват, че жалбоподателят има причина да напусне държавата Ливан, която да представлява предпоставка за предоставяне статут на бежанец, както и липсват заявени опасения за сигурността на живота и правата му по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Обосновано административният орган е приел за установено, че твърденията му не съдържат обективна информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или риск за бъдещо преследване, както и спрямо него не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За конкретния случай следва да се приеме, че жалбоподателят не е имал проблеми с официалната власт в Ливан, реално се е ползвал от закрилата на тази държава - получавал е помощи, имал е документи за самоличност и е работил, и само разрушаването на бежанския лагер го е мотивирало да напусне страната. По отношение на жалбоподателя не е налице преследване на смисъла на Женевската конвенция от 1951 г., в частност на чл. 1D, ал. 2, както се поддържа в жалбата. В случая не се касае по отношение на жалбоподателя за специална закрила или помощ, която е преустановена, а за поведение на самия чужденец, който при напускане на Ливан по свое решение, сам се е лишил от тази закрила, която е могъл да получи в друг бежански лагер на тази държава (съществуват 12 бежански лагера за палестинци на територията на Ливан, като правителството не създава препятствие палестинците да сменят местожителството си от един лагер в друг). Неоснователно е оплакването в жалбата за допуснато нарушение на чл. 75, ал. 5 ЗУБ - тази разпоредба е отменена (ДВ, бр. 52 от 29.06.2007 г.) и в настоящата редакция на ЗУБ не е предвидено (постановено) при отказ за предоставяне на бежански или хуманитарен статут административният орган да се произнася задължително за сигурността на държавата, в която следва да се върне чужденецът. По изложените съображения обжалваното административно решение е законосъобразно и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,