Решение № 13608 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7904/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) срещу Решение 1934 от 19.06.2024 г. на Административен съд Русе, постановено по адм. дело 202/2024 г. С обжалваното решение съдът отменя Решение РД-02-16-55 от 16.02.2024 г. на ръководителя на УО на ОПИК, с което по отношение на "Престиж-92" ЕООД е определена финансова корекция, представляваща 25 % върху поисканите за възстановяване разходи по оферта 121 от 07.11.2022 г. от Айриус България ЕООД, за нарушение на чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013 г.), представляващо основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. Изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.). Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни доводи в полза на защитната си теза и счита за противоречащи на материалния закон и необосновани изводите на съда за недоказаност от страна на бенефициера на нарушение на принципа на икономичност като част от принципа на добро финансово управление. Анализирайки относимата нормативна регламентация, част от която са и Общите условия на договора за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП), които са задължителни за всички кандидати, счита, че отговорността на бенефициера да гарантира спазването на принципа на добро финансова управление се свежда в точното изпълнение на така заложените от УО предписания и сочи, че както от представените в хода на административното, така и от представените в съдебното производство доказателства се установява, че дружеството не е изпълнило задълженията си в тази насока. Твърди, че видно от представените доказателствата едната от двете оферти е с предложена цена над максимално-допустимия праг по проекта, предвид което само една от офертите е отговаряла на изискванията на бенефициера. Посочва, че получените две оферти не могат да се приемат за независими и съпоставими и поради това, че са подадени от свързани лица по смисъла на §1, ал. 2 от Допълнителните разпореди на Търговския закон лица, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица ( Нютон Фуудс ООД), поради което между тях могат да се уговорят условия, различни от обичайните. Подробно описва фактите и обосновава извод, че бенефициерът - Престиж-92 ЕООД не е спазил задължението си по договора си за получаване на безвъзмездна финансова помощ (Приложение 18. 2) да осигури поне две съпоставими оферти, които да доказват, че е избрана икономически най-изгодната оферта, поради което е нарушен принципът на икономичност и съответно законосъобразно е определена финансова корекция за неговото нарушаване. Счита, че безспорно се установява неспазване на заложените гаранции за спазване принципа на икономичност, а дружеството е нарушило предвидените в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, принципи и изисквания. Твърди неправилност на изводите на съда, че за да се установи нарушение на последните непременно следва да се докаже, че е било възможно същите активи да бъдат доставени на по-добра цена, а напротив, достатъчно е да се докаже, че бенефициерът на средства от ЕСИФ, не е направил необходимото, за да гарантира спазването на принципа на икономичност, какъвто извод е надлежно обоснован със събраните по делото писмени доказателства. Сочи, че въз основа на изложеното, се обосновава законосъобразността на административния акт в неговата цялост и допълва, че противно на изводите на съда, последният не страда от посочените в съдебното решение породи, а изцяло отговаря на изискванията за законосъобразност предвидени в чл. 146АПК. Иска съдът да отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно представен списък и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Представлява се от служител с юридическо образование Д. Ганчев. Ответникът - "Престиж-92" ЕООД, счита касационната жалба за неоснователна, а съдебното решение за допустимо и правилно. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи. Иска решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Ответникът се представлява от адвокат Е. Влахова, Хасковска адвокатска колегия. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на оспорване пред Административен съд Русе е Решение РД-02-16-550 от 16.02.2024 г. на РУО на ОПИК, с което на бенефициера Престиж - 92 ЕООД е определена финансова корекция в размер 25% от поисканите за възстановяване и платени разходи по оферта 121 от 07.11.2022 г. от Айриус България ООД. Престиж - 92 ЕООД е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG16 RFOP002-6. 002-0887-C-01 от 16.09.2022 г. за изпълнението на процедура за подбор на проекти "Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийна ефективност", с наименование съгласно посоченото в Приложение 1 в точка "Основни данни" при интензитет на помощта 50 % от общо допустимите разходи. Основната цел на проекта е предоставяне на фокусирана подкрепа на българските малки и средни предприятия за възстановяване от икономическите последици от разпространението на пандемията COVID-19 чрез подобряване на енергийната им ефективност, за което са посочени следните дейности придобиване на машини, съоръжения, оборудване, системи С.V1P, представляващи дълготрайни активи, включени в Списъка на допустимите категории активи. Общата стойност на проекта е 271 200,00 лв., от които 135 600,00 лв. безвъзмездната финансова помощ и 135 600, 00 лв. собствено финансиране. В изпълнение на сключения договор бенефициерът е провел избор на изпълнител за Доставка и монтаж на системи за хибридна вентилация по следните две обособени позиции: ОП 1 Доставка и монтаж на системи за хибридна вентилация система за хибридна вентилация от 16 вентилатора и ОП 2 Доставка и монтаж на системи за хибридна вентилация система за хибридна вентилация от 2 вентилатора . На 01.11.2022 г. са постъпили две оферти от Айриус България ЕООД с цена 325 440,00 лв. с ДДС (съответно по ОП 1 249 600, 00 лв. и по ОП 2 21 600, 00 лв. без ДДС) и от Еко Галакси БГ ООД с цена 334 780, 80 лв. с ДДС (съответно по ОП 1 255 984, 00 лв. и по ОП 2 23 000, 00 лв. без ДДС). От страна на бенефициера е направена съпоставка между постъпилите оферти, като е посочено, че и двете съответстват на минималните технически критерии и предлагат доставка, монтаж в рамките на периода на изпълнение на проекта, като след сравняване на ценовите предложения за доставчик и по двете обособени позиции се избира Айриус България ЕООД, който е предложил по-ниска цена. На 24.01.2024 г. бенефициерът е уведомен от РУО за установена нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ за нарушение на принципа за добро финансово управление по чл. 33 от Регламент (ЕС) 2018/1046 и в частност на принципа за икономичност, при избора на доставчик на дълготрайните материални активи, предмет на проекта, финансиран посредством ДБФП, във връзка с оферта 121 от 07.11.2022 г. от Айриус България ЕООД. На 06.02.2024 г. Престиж - 92 ЕООД представя възражение. На 16.02.2024 г. РУО издава оспорено пред първоинстанционния съд решение, с което определя на дружеството - бенефициер финансова корекция за нередност чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ за нарушение на принципа на добро финансово управление принцип на икономичност чл. 33 от Регламент (ЕС) 2018/1046 във връзка с оферта 121 от 07.11.2022 г. от Айриус България ЕООД. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата, за което се предвижда определяне на финансова корекция в размер на 100% с възможност за намаляването й, като е определена корекция в размер от 25 %, тъй като при нарушението не са засегнати всички аспекти на проявление на принципа за добро финансово управление. Компетентността на издателя на решението е доказана с представените от ответника, Заповед РД-14-419 от 11.10.2023 и Заповед РД 14-443 от 16.10.2023 г. на министъра на иновациите и растежа, с които определя ръководителя на Управляващия орган на ОПИК и неговите правомощия. При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същото е издадено в противоречие на материалния закон. За да достигне до последния извод съдът обосновава подробни изводи и приема, че в конкретния случай бенефициерът не е възложител по смисъла на ЗОП, но при избора на изпълнител следва да прилага разпоредбите на глава четвърта от ЗУСЕФСУ и ПМС 160 от 01.07.2016 г. за определяне на правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договори в процедурата за избор с публична покана от бенефициери на безвъзмездна финансова помощ, както и указанията, заложени в Ръководството за изпълнение на АДБФП по ОПИК. Последното сочи, че когато помощта е с интензитет по-малък или равен на 50% от общата стойност на одобрения проект, какъвто е настоящият случай, и е обявена процедура за избор на изпълнител с предмет "доставки и услуги" на стойност по-ниска от 273 812 лв., към първичните документи за плащане бенефициерите прилагат поне две съпоставими оферти, каталози, разпечатки от официални интернет страници на производители/доставчици или комбинация от посочените, съдържащи цена, характеристика/функционалност/описание, които не противоречат на заложените в ДБФП, както и обосновка за направения избор в свободен текст. Съдът приема, че от страна на Престиж-92 ЕООД е проведена процедура за избор на доставчик, в хода на която е събрал 2 оферти, от двама участника, за всяка от обявените две обособени позиции, като от последния са изложени мотиви, че приема офертата която е с по-ниската предложена цена, която е абсолютно равна на обявена в процедурата прогнозна стойност. Първоинстанционният съд обосновава изводи, че административният орган не е събрал и приложил доказателства, а и не са изложени твърдения в акта, че стоките предмет на доставка могат да се предложат и на по-ниска стойност и допълва, че само въз основа на факта, че една от офертите е на по-висока стойност от прогнозната, не е достатъчно, за да се приеме, че са нарушени принципите на добро финансово управление и по конкретно - принципа на икономичност. Счита, че изводите на УО за наличие на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, са неоснователни и недоказани. Излага подробни мотиви и по отношение на това, че всичките дейности по проекта са осъществени в срок и разходите за тях са приети за допустими, верифицирани и платени, предвид което счита, че административният орган първоначално е приел, че публичният финансов ресурс е използван по начин, който гарантира най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприети дейности и постигнати цели (ефикасност) и в необходимата степен (ефективност). Съдът сочи, че при веднъж направена такава констатация, административният оран е следвало да изложи нови факти и обстоятелства, които да съпостави с поставените цели и осъществените дейности по проекта, за да обоснове лошо състояние между използвания ресурс, предприетите дейности и непостигането в съответната степен на поставените цели. Обосновава и изводи, че получените две оферти не могат да се приемат за несъпоставими с оглед факта, че са подадени от свързани лица по смисъла на Допълнителните разпоредби на Търговския закон, доколкото (управителите на дружествата, подалите двете оферти в процедурата, са били управители заедно и по отделно на друго търговско дружество Нютон Фуудс ООД) свързаността касае бенефициерът и лицата, които са изпълнители по договори, но не и лицата, които предлагат на пазара стоки и услуги обект на договор за финансиране. Въз основа на изложеното съдът приема, че дори да се приеме, че е налице недопустим конфликт на интереси , същото следва правилно да се квалифицира от УО, като посочването на това нарушение в акта, представлява от негова страна едно недопустимо смесване на две различни основания за нередност, за които се предвиждат и различни по основание и размер корекции. Съдът посочва в допълнение, че актът в частта по определяне размера на финансовата корекция, не е мотивиран, тъй като УО не е посочил, въз основа на какви причини и съображения не определя 100 % финансова корекция на бенефициера, а такава в размер на 25 %. Предвид изложеното първоинстанционният съд приема, че при избор на изпълнител за изпълнение на проекта, бенефициерът не е нарушил разпоредбите на националното и европейското законодателство за условията и реда за определяне на изпълнител, с оглед сключения договор за разходване на безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ и приема, че не е налице нарушение и няма основание за определяне на финансова корекция. Прави краен извод, че оспорвания акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материално правните разпоредби, поради което го отменя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при нарушаване на принципите по чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 от Регламент 1303/2013. Видно от съдържанието на препращащата разпоредба на чл. 4, § 8 от Регламента, Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, § 1 и чл. 61 от Финансовия регламент. Визираният нормативен документ е Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г., съгласно чл. 33, параграф 1 от който, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. Видно от оспорения административен акт правното основание за определяне на процесната финансова корекция е чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ във връзка с член 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 във връзка с чл. 33, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1046. За да обоснове извод за наличие на нередност органът приема, че е нарушен принципа на икономичност и следователно следва да докаже, че бенефициерът не е разходвал предоставените му средства за одобрени по проекта дейности/активи, не ги разходвал своевременно или в неподходящо количество, качество или не на най-добрата цена. Правилен е изводът на съда, че такова доказване не е направено от страна на РУО, още повече няма и конкретни твърдения в оспорения акт, че доставените дълготрайни материални активи могат да бъдат доставени на по-добра цена от тази в предпочетената оферта. Действително оспореното решение за определяне на финансова корекция се основава на предположение, че поради твърдяна свързаност на две от дружествата, предоставили оферти, то те биха могли да уговорят помежду си условия различни от обичайните. Административният орган не твърди, че такива са уговорени, не е събрал доказателства процесните дълготрайни материални активи на какви цени се търгуват обичайно, за да обоснове тезата си, че предпочетената оферта не отговаря на обичайните цени за същите или адекватно заместими активи. Правилен е изводът на съда, че самият административен орган в оспорения акт признава, а и това се доказва безспорно по делото, че бенефициерът е събрал две оферти от Айриус България ЕООД с цена 325 440,00 лв. с ДДС (съответно по ОП 1 249 600, 00 лв. и по ОП 2 21 600, 00) и от Еко Галакси БГ ООД с цена 334 780, 80 лв. с ДДС (съответно по ОП 1 255 984, 00 лв. и по ОП 2 23 000, 00) и е обосновал защо е избрал едната, пред другата. Както правилно приема и съдът, всички доводи на РУО относно несъпоставимостта на офертите поради надвишаване на прогнозната стойност на поръчката (за една от двете оферта) и свързаност на лицата управляващи/собственици Айриус България ЕООД и Еко Галакси БГ ООД са неотносими към посочения за нарушен принцип на икономичност при липса на данни каква е обичайната стойност на дълготрайни материални активи, обект на проекта, който е финансиран чрез ДБФП. В случая няма спор между страните, че средствата са разходвани за одобрени по проекта дейности и активи, последните са доставени своевременно и в изискуемото количество и качество, спорът е относно това дали са доставени на най-добрата цена. При липса на данни каква е обичайната цена за този вид активи не може да се направи извод, че предпочетената оферта нарушава изискването за най-добра цена. Правилни са и изводите на първоинстанционният съд, че в случая изложените в акта фактически основания по-скоро разкриват елементите на друга нередност, отнасяща се до Условията за изпълнение и това дали всички оференти отговарят на тях, но правните основания се отнасят до нарушение на принципа на добро финансово управление, което е още едно несъответствие между правни и фактически основания, водещо до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Същото се отнася и за доводите на касатора, че в случая не е гарантирано получаването на най-добрата цена, поради установената свързаност между подателите на офертите. Свързаността между оферентите не прави офертите им недопустими, нито има отношение към принципа на добро управление, а и бенефициерът е избрал офертата, която отговаря на заложения разход за съответната услуга по проекта. В случая при направения избор е спазен принципът на икономичност избрана е най-добрата цена от предложените. В този смисъл правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е налице нарушение на принципите на добро финансово управление по чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013 г., тъй като посочените фактически основания не съответстват на хипотезата на посочените правни основания. С оглед изложеното правилен е изводът на Административен съд - Русе, че от издателя на акта не е доказано, че бенефициерът е допуснал констатираното с акта нарушение, квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата. С оглед горното първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК на ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски, съгласно представения списък, в размер на 2 000, 00 лв. - платено адвокатско възнаграждение, договор за правна помощ от 14.08.2024 г. и сметка/фактура от 30.10.2024 г., удостоверяваща извършено плащане в брой. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като дори не се твърди липса на фактическа и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение