Решение № 4027 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13331/2018 г.

Решение № 4027 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13331/2018 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ – П. при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция по приходите /НАП/, против решение № 1885/04.09.2018 г. по адм. д. № 3197/2017 г. по описа на Административен съд-П., с което е отменен по жалба на "Исмар" ЕООД ревизионен акт № Р-16002414001269-091-001/20.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – П., в оспорената му и потвърдена с решение № 637/07.08.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – П. при ЦУ на НАП част, относно непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Автобусни превози П. баня" ООД, в размер на 2 999, 44 лева за м. 02. 2013 г., от "Пенелопа билд 12" ЕООД в общ размер на 9 610 лева за м. 08, м. 10 и м. 11. 2013 г., от "Крос лимитед 94" ЕООД - в размер на 5 394 лева за м. 08 и м. 10. 2013 г., от "Медиана трейд" ООД - в размер на 6 653, ЗЗ лева за м. 12. 2013 г., м. 01 и м. 05. 2014 г., "Фамилия" ООД в размер на 4 000 лева за м. 01 и м. 02. 2014 г. и "Екоплод" ЕООД - в размер на 39 733, 20 лева за данъчни периоди м. 01, м. 04 и м. 12. 2013 г., за м. 01 – м. 05, м. 07 и м. 08. 2014 г., ведно с прилежащите лихви.

Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата на "Исмар" ЕООД срещу процесния РА. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение по 3 000 лева за всяка инстанция. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация в случай, че се претендира такова над минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г.

Ответникът по касационната жалба – "Форест груп 2018" ЕООД (с предходно наименование "Исмар" ЕООД) оспорва същата по изложени съображения в писмено становище, изготвено от адв. Станчева, заявява искане за оставяне в сила на решението и за присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване неблагоприятен за нея съдебен акт, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Производството е второ по ред пред Върховния административен съд като касационна инстанция.

По касационна жалба на "Исмар" ЕООД (към настоящия момент "Форест груп 2018" ЕООД) по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК Върховният административен съд, състав на първо отделение, с решение № 13604/09.11.2017 г. по адм. д. № 11061/2016 г. е отменил решение № 1498/22.07.2016 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 2321/2015 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Исмар"ЕООД, с. А., Община П. баня, против процесния ревизионен акт, в частта относно отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от дружества-доставчици, по размери и данъчни периоди, посочени по-горе в настоящото решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания да се обсъдят фактическите констатации по осъществяване на доставките в ревизионния доклад и конкретните факти от представените по делото писмени доказателства и писмени обяснения за всеки конкретен доставчик, да се даде отговор на въпроса осъществено ли е доставянето и получаването на стоки и услуги. Посочено е, че в мотивите на решението следва да се изложат фактите, установени от събраните доказателства, включително и от експертните заключения и да се направят изводи изпълнени ли са материалноправните предпоставки по чл. 68 и сл. ЗДДС за възникване и признаване на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от посочените доставчици.

При новото разглеждане на делото административният съд е направил самостоятелен анализ на доказателствата, относими към всеки от посочените доставчици, съобразно указанията на ВАС, както следва:

• за "Пенелопа билд 12" ЕООД: складови разписки за получаване на фактурираните резервни части съгласно спецификации; товарителници с превозвач – "Исмар" ЕООД, подписани от изпращач, превозвач и получател; пътни листове.

• за "Автобусни превози П. баня" ООД: приемо - предавателен протокол за предаване на фактурираното количество гориво, както и списъци за зареждане на автомобили по дати през м. 02. 2013 г. за доставка на общото количество 7 333 л. дизелово гориво по процесната фактура;

• за "Медиана трейд" ООД: договор за доставка на резервни части по спецификации, подписани от доставчика; товарителници, подписани за изпращач от доставчика и получател ревизираното лице и стокови разписки.

• за "Фамилия" ООД: договор, спецификация, подписана от доставчика, товарителница и пътен лист за товарен автомобил ЗИЛ 130.

• за "Крос Лимитид 94" ЕООД: складови разписки; товарителници, подписани от изпращач - доставчика, превозвач - шофьора и получател.

• за "Екоплод" ЕООД: протоколи за извършени конкретни видове и количества работи, както и обектите на които са изпълнени; писмени обяснения по чл. 57 ДОПК от доставчика за осъществената от него дейност по изпълнение на отделните услуги като е посочил и връзката им с осъществяваната от ревизираното лице дейност по дърводобив.

При повторното разглеждане на делото, от страните не са били представени пред съда нови доказателства и не са направени допълнителни доказателствени искания, свързани с процесните доставки на стоки и услуги.

Съдът е направил анализ на приложените доказателства по административната преписка и представените допълнителни доказателства в съдебната фаза, като наред с тях е обсъдил и заключенията на вещото лице по ССчЕ и е стигнал до крайния извод за незаконосъобразност на РА, който се споделя от настоящата инстанция. Административният съд е определил материалноправните предпоставки по чл. 68 и сл. ЗДДС за възникване и надлежно упражняване на правото на данъчен кредит. Посочил е и релевантните факти, които подлежат на доказване по делото - по доставките на стоки - прехвърляне на получателя правото на разпореждане със стоките, а по доставките на услуги - факта на извършването им.

Първоинстанционния съд е приел, че посочените от ревизиращите факти за липса на материален и кадрови ресурс на доставчиците, обстоятелството, че доставчиците не са подали ГДД за 2013 г. и не са обявили финансовия си отчет в търговския регистър, неоткриването им на адресите, сами по себе си, са ирелевантни за настъпването на данъчно събитие и възникване на правото на приспадане, освен в случаите на установена злоупотреба или участие на ревизираното лице в данъчна измама, каквито твърдения не се съдържат в РА и потвърдителното решение на ДД"ОДОП".

При постановяване на съдебния акт съставът на Административен съд - П. обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията писмени доказателства, като е формулирал правилния извод за незаконосъобразност на РА.

Не е налице допуснато от съда съществено процесуално нарушение. Установената фактическа обстановка е правилно изведена от приобщения писмен доказателствен материал, анализирани са всички събрани доказателства, както тези в рамките на ревизията, така и тези в рамките на съдебното производство. Правилно съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса и жалбоподателят е осъществил защита на претендираните права по ЗДДС като е представил относими към спора доказателства, прилежащи към процесните фактури, по които е отказан ДК.

Във връзка с приложението на материалния закон, следва да бъде посочено, че съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги.

В конкретния случай са налице множество доказателства във връзка с доставянето, превоза и получаването на стоките по фактурите от "Пенелопа билд 12" ЕООД, "Крос лимитед 94" ЕООД, "Фамилия" ООД, "Медиана трейд" ООД, "Автобусни превози П. баня" ООД и по предмета и извършването на услугите от "Екоплод" ЕООД, които подробно са обсъдени от първоинстанционния съд и крайния извод за незаконосъобразност на РА в отменителната част на решението на съда, е правилен и обоснован.

Решението, като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на касатора Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – П. при ЦУ на НАП не се дължат разноски.

На ответника по касация "Форест груп 2018" ЕООД (с предходно наименование "Исмар" ЕООД) от заявените разноски в размер на 3 096 лв., следва да се присъдят такива в размер на 1 060 лв., съобразно материалния интерес на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за представена писмена защита от упълномощен представител – адвокат, постъпила по настоящото дело, без явяване по делото. Не следва да бъдат присъждани разноски за другите инстанции, тъй като такива са присъдени с първоинстанционото решение.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение