Решение № 12787 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9308/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Сали от [населено място], обл. Пловдивска, чрез процесуалния представител адв. С. Митрова, с която се обжалва Решение 1469/02.08.2023 г., постановено по адм. дело 1134/2023 г. по описа на на Административен съд Пловдив. В жалбата се релевират доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът директорът на ТП на НОИ Пловдив, чрез главен юрисконсулт К. Минкова е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на същата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218 АПК е неоснователна. С Решение 1469/02.08.2023 г., постановено по адм. дело 1134/2023 г., Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на М. Сали против Решение 2153-15-941/10.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-15-01320222/10.03.2023 г. и ЗД-1-15-01320154/10.03.2023 г. на гл. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Пловдив. С решението съдът е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. Административен съд Пловдив е приел, че жалбоподателката е регистриран земеделски стопанин в ОД Земеделие гр. Пловдив по реда на Наредба 3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, но същата не е придобила качеството на осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО, тъй като не са налице предпоставките на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. Достигнал е до извод, че актът е законосъобразен, тъй като е бил издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и целта на закона, с оглед на което е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на съдебното производство е установено от фактическа страна, че по повод Предложение 1034-15-35/08.02.2023 г. е извършена проверка по разходите на ДОО от контролен орган в ТП на НОИ - Пловдив по отношение на М. Сали, приключила с издаване на Констативен протокол КП-5-15-01320142/10.03.2023 г. Със същия е констатирано, че госпожа Сали е регистрирана в ОД Земеделие гр.Пловдив като земеделски стопанин на 21.03.2018 год. с последващи пререгистрации на 23.01.2019 г.; 22.01.2020 год. и 05.10.2022 год. Декларирала е започване на дейност като земеделски стопанин, считано от 10.04.2018 год., обхват на осигуряване общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дата на прекъсване на дейност, считано от 07.08.2020 г., дата на започване на дейност, считано от 05.10.2022г. За 2017 г. 2018 г. касаторът е декларирала място на дейност [населено място] и използвана площ за зеленчукова градина под наем от 0,0600 ха, засадена с основна култура картофи. За стопанската 2019 г. 2020 г. М. Сали е декларирала общо използвана площ под наем от 0,0800 ха за зеленчукова градина в същото населено място, засадена с култури, както следва: 0,0300 ха картофи; оранжерийни домати - 0,0150 ха; оранжерийни краставици - 0,0150 ха и пъпеши 0,0200 ха. За стопанската 2022 г. 2023 год. М. Сали е декларирала използвана земеделска земя под наем в същото населено място в размер на 0,0600 ха, изцяло засадена с основна култура картофи. Представени са приемо предавателни протоколи за продажба на селскостопанска продукция, както и договори за наем на земеделска земя от 15.03.2018 г. и от 01.10.2022 год. Касационната жалбоподателка е декларирала, че няма назначени работници и служители, няма сключени търговски сделки и други договори, няма банкови документи от м.04.2018 г. до момента на проверката и няма подадени годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019 г. и 2020 г. От данните в информационната система на НОИ се установява подаване на удостоверения по образец съгласно Приложение 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи по ДОО към болничен лист Е20176535959; болничен лист Е20180876251 и болничен лист Е20176536068 за периода 12.04.2018 г. 03.07.2018 г.; болничен лист Е20223098476 и болничен лист Е2022696600 за периода 12.12.2022 г. 14.02.2023 г.; удостоверение по образец съгласно Приложение 11 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО към заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл.50 и чл.51 от КСО за периода от 10.07.2018 г. 24.08.2019 г. и удостоверение по образец съгласно Приложение 11 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО към заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО за периода 24.08.2019 г. 06.08.2020 г. От приложената по делото разпечатка от Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им е видно също така, че на М. Сали е издаден болничен лист за временна неработоспособност поради общо заболяване Е20223098641 за периода от 14.02.2023 г.-15.03.2023 г., вкл. и болничен лист за временна неработоспособност при бременност и раждане Е20230454764 за периода от 16.03.2023 г. 29.04.2023 г. Въз основа на декларираните от жалбоподателката данни и съпоставката им с тези, налични в информационната система на НОИ, контролният орган е приел, че не е възникнало осигуряване съобразно чл.10 от КСО, вр. §1, т.3 и т.5 от ДР на КСО и данните по Наредба Н-8 от 29.12.2005 г., респ. Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за периодите от 10.04.2018 г. до 07.08.2020 г. и от 05.10.2022 г. до 31.01.2023 г. са неоснователно подадени, с оглед което са издадени Задължителни предписания ЗД-1-15-01320222/10.03.2023 г. и ЗД-1-15-01320154/10.03.2023 г. на гл. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Пловдив. С тях е вменено в задължение на г-жа М. Сали в качеството ѝ на самоосигуряващо се лице да заличи данни, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО с декларации образец 1 с вид осигурен 13 за периода от 10.04.2018 г. 06.08.2020 г., както и за периода от 05.10.2022 г. 31.01.2023 г. Госпожа Сали е обжалвала задължителните предписания пред горестоящият административен орган - директорът на ТП на НОИ Пловдив, който с Решение 2153-15-94/10.04.2023г. оставил без уважение жалбата. За изясняване на обстоятелствата по делото, както и във връзка с оспорване от страна на ответника на представените от жалбоподателката приемо-предавателни протоколи за реализирана продукция от 25.06.2018 г. и от 25.11.2022 г., съдът е изслушал заключение на съдебно-агрономическа експертиза, касаеща възможността да бъде произведена заявената като реализирана от жалбоподателката продукция от картофи за периодите 10.04.2018 г. 25.06.2018 г. и 05.10.2022 г. 25.11.2022 г. От заключението е видно, че за периода 10.04.2018 г.-25.06.2018 г. от обработваната от жалбоподателката площ може да се произведат и реализират 660 кг. картофи, т.е. количество, което е по-малко от посоченото в представения приемо-предавателен протокол такова от 980 кг,, а за периода от 05.10.2022 г. до 25.11.2022 г. вещото лице е посочило на първо място, че регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин е за стопанската 2022/2023 г. (отпочнала на 01.10.2022г.), а на второ, че не е възможно да бъде произведена и реализирана селскостопанска продукция от 500 кг. картофи, като в съдебно заседание вещото лице е обяснило, че картофите са пролетна култура и не могат да бъдат произведени в този период, без обаче да изключва възможността да бъде реализирана такава продукция, ако обаче е била закупена преди това и реализирана като собствена. Заключението не е оспорено от страните. Въз основа на съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства решаващият състав обосновано е приел, че оспорените административни актове са издадени от компетентен орган, в предписаната от закона форма и не се установяват съществени пороци, които да обосновават нищожност на акта. Обжалваното решение съдържа изложени фактически и правни основания за издаването си, което го прави мотивиран административен акт и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на кодекса, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.... " С нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. В разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл. 4, ал. 3 са посочени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и "регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители". Съгласно текста на ал.4 на чл. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Легално понятието "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на същия кодекс, като "физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред". Освен това в чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, а според ал. 3 и ал. 4 на същата норма, регистрацията на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и са изброени данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите. Според чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Текстът на ал. 2 сочи, че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, а според ал. 3 - самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Съгласно чл. 2 от Наредба 3 от 29.01.1999 г., Регистърът на земеделските стопани служи за набиране на информация за земеделските стопани и за дейността им с цел: 1. контрол върху ползването на земеделските земи; 2. събиране на информация за отглежданите през съответната стопанска година култури и заетите с тях площи, както и за отглежданите животни; 3. подпомагане на земеделските стопани и развитието на селските райони; 4. прилагане на схемите за директните плащания. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата предвижда, че на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. По смисъла на КСО обаче, наличието само на регистрация в Регистъра на земеделските стопани, не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството "регистриран земеделски стопанин" по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО. По аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая че е произвеждало селскостопанска продукция, предназначена за продажба и е регистрирано по установения ред, не може да има качеството осигурено лице. Следователно изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция, предназначена именно за продажба и при наличието на надлежна регистрация. Настоящият съдебен състав споделя доводите, изложени от първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод за това, че от заявената при регистрацията на земеделския стопанин обработваемата площ в размер на 0,600 дка е произвеждана растителна продукция, предназначена за продажба, както и че градини с подобна площ са обичайни за задоволяване на собствените нужди на средностатистическо домакинство. Представените от жалбоподателката приемо-предавателни протоколи за реализирана продукция от 25.06.2018 г. и от 25.11.2022 г. са успешно оспорени от ответника и тяхното съдържание се опровергава както от заключението на вещото лице, така и от Отговор с вх. 1012-15-100#2/04.04.2023 год. на Областта дирекция по безопасност на храните-Пловдив, съобразно който г-жа М. Сали няма издадено удостоверение по Закона за храните, няма вписване в националния регистър на бизнес-операторите и същата не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетеля Георгиев, за което са изложени мотиви, с които настоящият съдебен състав е съгласен и препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК. Ето защо обосновано в оспореното решение е прието, че г-жа Сали не е произвеждала земеделска продукция, предназначена за продажба, което я изключва от кръга на лицата по §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и води до извод за липсата на основание за осигуряване по КСО в качеството ѝ на земеделски стопанин. Горното обуславя извод за правилност и законосъобразност на Решение 2153-15-941/10.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, както и на потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-15-01320222/10.03.2023 г. и ЗД-1-15-01320154/10.03.2023 г. на гл. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Пловдив. Предвид горното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в полза на ответната страна е основателна, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Те следва да са в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,