Решение № 6369 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13262/2013 г.

ВАСI отделение13.05.2014 г.докладчик Бисер Цветков

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1465/01.07.2013 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1545/2012 г. и вместо него постановява: ОТМЕНЯ ревизионен акт № 1200091/02.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас. ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас да заплати на "Фермер Пойнт" ООД деловодни разноски в размер на 20 293 лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6369 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13262/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Грейн Стор България" ЕООД, представено от адв. Стоян Стоянов, срещу решение № 1465/01.07.2013 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1545/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 1200091/02.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас относно отказаното на дружеството право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 115 333.60 лева в данъчни периоди м. 09 и 10.2010 г. и определената закъснителна лихва в размер на 7 910.79 лева. В хода на съдебното производство пред касационната инстанция е допусната промяна в наименованието на касационния жалбоподател на "Фермер Пойнт" ООД предвид изменението на фирмата и правно-организационната му форма. Касаторът твърди пороци на съдебния акт поради опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите за отсъствие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Бургас ревизионен акт са установени в тежест на "Грейн Стор България" ЕООД задължения за ДДС в общ размер 115 333.60 лева и за закъснителна лихва в размер 7 910.79 лева заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството, упражнено в данъчни периоди м. 09 и 10.2010 г. За м. 09.2010 г. отреченото данъчно предимство е в размер 18 588.24 лева по доставки на царевица от "Юнион проект" ООД, за които са издадени фактури № 2/27.09.2010 г., № 3/29.09.2010 г. и № 4/29.09.2010 г., а за д. п. м. 10.2010 г. в размер 96 745.36 лева по издадени от "Михаел 2008" ЕООД фактури № № 1000000213/06.10.2010 г., 1000000215/11.10.2010 г. и 1000000216/15.10.2010 г. с предмет слънчоглед, както и дебитно известие № 223/29.10.2010 г. с ДО 4 500 лева и ДДС 900 лева към фактура № 216 /към фактура № 216 е издадено и кредитно известие № 230/08.11.2010 г. с ДО 66 000 лева и ДДС 13 200 лева/. Отказът е обоснован с резултатите от насрещни проверки на преките доставчици. На двете дружества са връчени ИПДПОЗЛ - на "Михаел 2008" ЕООД по реда на чл. 32 от ДОПК, а на "Юнион проект" ООД по реда на чл. 29, ал. 3 от ДОПК без проверяваните субекти да са представили исканите от тях писмени доказателствени средства. С позоваване на разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от ДОПК е изключено съществуването на данни за извършването на доставките. Допълнителни аргументи са наведени от липсата на информационни източници за транспортирането на стоките като способ за индивидуализирането им. За "Юнион Проект" ООД е взето предвид обстоятелството, че доставките не са включени в справката-декларация и в дневника за продажбите. Изключено е убеждаващото въздействие на сключените между "Михаел 2008" ЕООД и ревизираното лице договори от 05 и 15.10.2010 г., декларации от търговец на зърно за произхода и добра земеделска практика, както и приемни бележки. Част от приемните бележки следвали във времето датите на фактурите, а по други било отразено получаването на зърното от "Булмикс България" ООД с доставчик "Грейн Стор България" ООД без да може да се направи връзка с доставките от "Михаел 2008" ЕООД. Не са ценени и сключените с Юнион пет броя договори за продажба, декларации от търговец на зърно, анализни свидетелства, издадени от Грейн Стор, анализни бележки от база Джулюница, кантарни бележки от складова база Джулюница и товарителници. Товарителниците са дискредитирани заради липсата на реквизити като превозвач, наименование на товара, дата и място на натоварване и разтоварване; по част от тях получател е "БГ Малц" АД. Органите по приходите не отричат последващото разпореждане със стоки от вида и в количествата на получените по доставките; зачели са факта на плащането по доставките. Общото правно основание за отричане на данъчното предимство са разпоредбите на чл. 70, ал. 5, чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е възприел напълно изводите по фактите и правото на органите по приходите. Отхвърлил е довода за допуснати в извънсъдебната фаза на производството съществени нарушения на процесуални правила с оглед продължаването на срока на ревизията след изтичането на двумесечния срок по чл. 114, ал. 1 от ДОПК. Приел е, че доставчикът "Юнион проект" ООД не е изпълнил задължението са за начисляване на данъка, поради което подлежащият на приспадане данък не е станал изискуем и правото на приспадане не е възникнало /?!/. Отсъствието на товарителници препятствало възможността да се извърши съпоставка с номерата на превозните средства по приемните бележки за доставките от "Михаел 2008" ЕООД и да се установи предаването на стоките. Обсъдил заключението на приетата по делото ССЕ само относно несъответствието на общото количество зърно по доставките на "Михаел 2008" ЕООД 412, т. и това предадено в бази "Тополи" и "Суворово" 390.78, т. Повторени са съображенията на органите по приходите за приемните бележки, издадени от "Булмикс България" ООД, база "Тополи". Оспореният съдебен акт е неправилен. Основателни са упреците на касатора към процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата за спорните доставки на стоки. Тази дейност е детерминирана от активността на страните по въвеждане на твърдения за осъществяването на юридическите факти, с чието осъществяване обвързват благоприятните за себе си правни последици. Това е съдържанието на състезателното начало в процеса /вж. чл. 8, ал. 2 от ГПК/. Спецификата на установяване на публични задължения с ревизионен акт предполага твърдението на администрацията за фактите да се обективира в акт от извънсъдебната фаза на производството - мотивите на РА /чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК/. В оспорения пред АС Бургас РА органите по приходите са изключили възникването на данъчно събитие заради отсъствието на единия от доставчиците на адреса му за кореспонденция и непредставянето на поискани доказателствени средства от другия, което е препятствало възможността да се установи предаването на стоката и съответната обезпеченост за извършване на доставките. Фактическите изводи на приходната администрация в РА не са основани на процесуалните правила и са резултат на порочно дедуктивно умозаключение. Отсъствието на доставчиците от адреса за кореспонденция и непредставянето по тази причина на поискани от тях доказателства не обуславя извод за липса на такива доказателства. Презумпцията на чл. 37, ал. 4 от ДОПК е относима единствено към субекта на процеса - вж. - чл. 37, ал. 1 - 4 от ДОПК и чл. 9, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Пропускът на субекта ФЛ или ЮЛ /а не доставчика, който е участник без да е страна - чл. 9, ал. 3 от ДОПК/, поражда процесуалната възможност на другият субект - административния орган, да приеме, че изисканите, но непредставени доказателства, не съществуват. Неизпълнението на задължението на другите участници в производството да представят данните по чл. 37, ал. 5 от ДОПК не е скрепено с процесуалната тежест по ал. 4 от кодекса, а е възможен източник на административнонаказателна отговорност /вж. чл. 273 от ДОПК/. Горното е значимо в контекста на обяснението на управителя на ревизираното дружество, че транспортът на стоките е за сметка на доставчиците. Затова и от липсата на информационна следа при получателя за превозването и предаването на стоката не могат да се правят изводи в негова вреда /такива изводи са направени от органите по приходите и от съда/. По отношение на доставките от "Михаел 2008" ЕООД е подценена доказателствената стойност на писмените доказателствени средства, включително заключението на ССЕ, както и на установеността на факта на плащането по всяка от доставките. Сключените между доставчика и получателя договори за продажба сочат на съществуващо основание за имущественото разместване. Не е основание за дискредитиране на представените за установяване на предаването на стоките по фактурите приемни бележки и пътни /прехвърлителни/ разписки датирането им след издаване на фактурите. При сукцесивното осъществяване на елементите от фактическия състав пораждащ правото на приспадане то възниква към момента на настъпване на последния юридически факт - в случая датата на преминаване на собствеността /арг. чл. 26, ал. 2 от ЗДДС/, доколкото издаването на данъчния документ предхожда настъпването на данъчното събитие. Преждевременното упражняване на субективното право не го изключва. Приходната администрация е длъжна да го зачете, ако пораждащия го фактически състав е осъществен към датата на издаване на РА /арг. от чл. 142, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. За времето от упражняването на правото до датата на възникването му се дължи лихва /в тази посока са и указания изх. № 24-00-47/08.11.2007 г. на изпълнителния директор на НАП/ - в случая възникването и упражняването на правото са в един данъчен период. В обхвата на преценката на доказателствата не е включен приемо-предавателния протокол от 01.11.2010 г. Количеството слънчогледово зърно по него е съответно на това по фактурите. Липсва несъответствие между количествата зърно по приемните бележки за складовите бази "Тополи" и "Суворово" и общото количество по доставките, доколкото по обясненията на управителя на ревизираното лице 21.460, т. са с местонахождение Пристанище Варна. Обратно на приетото от административния съд в издадените от "Булмикс България" ООД приемни бележки се съдържа привръзка с доставките от "Михаил 2008" ЕООД, доколкото като доставчик е посочено "Грейн Стор България", но в графа бележка фигурира "Михаил 2008". В същото време Булмикс е наемодател на Грейн по договор за наем от 19.05.2010 г. с предмет недвижимите и движимите вещи в "База Суворово". С незначителни разминавания е налице съответствие между уговореното по договорите на касатора с "Юнион проект" ООД и издадените анализни бележки и кантарни бележки към всяка от фактурите. Анализните бележки препращат към кантарните бележки относно теглото на зърното, като за приел са посочени имената и параф на началника на склада на получателя в складова база Джулюница. В частен свидетелстващ документ, озаглавен "писмени обяснения", четиримата представители на "Болярка ВТ" АД са утвърдили факта на получаването на стоките по доставките на Юнион в склада на дружеството в с. Джулюница. С характер на индиции за осъществяването на спорните доставки са фактите на вписване на доставчиците като търговци на зърно по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗСТЗ и на плащането по фактурите. Косвено доказателство е и декларираният от доставчиците в качеството им на търговци на зърно произход на зърното. При действието на чл. 14, ал. 3 от НАРЕДБА № 40 от 15.09.2003 г. за реда на регистриране на търговците на зърно, водене и съхранение на регистъра и за осъществяване на контрол върху тяхната дейност декларацията на търговеца се издава въз основа на декларациите на производителите за произход и добра земеделска практика. При очевидната непрецизност на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗСТЗ разумът при търговските сделки за прехвърляне на право на събственост върху зърно да се обективира и декларация от производителя за произход и добра земеделска практика е само за сделки, при които продавач е производителя. При продавач търговец на зърно е дължима декларацията по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. При установеното преминаване върху получателя на правото да се разпорежда със стоките предмет на доставките като собственик /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ е налице облагаема доставка на стоки по смисъла на чл. 12, ал. 1 във вр. с чл. 6 от ЗДДС. С преминаването на правото на разпореждане разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС обвързва настъпването на данъчното събитие и изискуемостта на данъка и задължението на регистрираното лице да го начисли - чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. Включването на размера на данъка в СД по чл. 125 от ЗДДС и в дневника за продажбите за съответния данъчен период /чл. 86, ал. 1, т. т. 2 и 3 от ЗДДС/, като елементи от динамичния фактически състав на начисляването на данъка, не са част от пораждащия правото на приспадане фактически състав - вж. чл. 71, т. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и на РА. При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски в размер на 20 293 лева за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение

Цитирани разпоредби

2