Решение № 8627 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2103/2020 г.

Решение № 8627 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2103/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Г. М., представлявана пред касационната инстанция от своя баща С. М., против решение № 455/30.09.2019 г., постановено по адм. дело № 322/2019 г. по описа на Административен съд - М. (АС - М.). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и ново решаване на спора по същество, като бъдат удовлетворени направените от касаторката искания пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД), обективирани в изпратено по електронен път на 22.04.2019 г. искане за незабавно насрочване на заседание на КЗД за вземане на решение за преустановяване на нарушенията и възстановяване на първоначалното положение по казуса на Г. М.. Алтернативно, моли след отмяната на решението делото да бъде изпратено за разглеждане от административния съд при прилагане на правото на Европейския съюз (ЕС) и цитираната съдебна практика на Съда на ЕС. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, касаторката поддържа заявените в касационната жалба основания и искания. Уточнява, че след отмяната на първоинстанционното решение, новото решение на ВАС следва да съдържа диспозитив, задължаващ КЗД да издаде акт, с който на основание чл. 47, т. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) бъде възстановено първоначалното й положение. Като първоначално положение се сочат две неща – възстановяването й на длъжност и възстановяване на статута й на председател на служителите в четворно нейно качество. Сочи се, че КЗД следва също така да бъде задължена на основание чл. 76, ал. 1 от ЗЗДискр. да отстрани вредните последици от извършените дискриминационни нарушения, като съдът даде точни указания по прилагане на правото на ЕС. О. в съдебно заседание е формулирано искането, съдът да се произнесе има ли дискриминация на КЗД по отношение на Г. М. в контекста на пряката дискриминация по чл. 4, ал. 2 с този мълчалив отказ и последвалия изричен такъв, отколкото би било третирано всяко друго лице на основата на признаците, установени конкретно в посочените директиви и Европейската социална харта. Направено е и искане за преюдициално запитване за тълкуване на чл. 151, във вр. с чл. 153 от Договора за функционирането на ЕС относно прилагане нормите на цитираната Европейска социална харта, ревизирана като приложима по спора. Повдига въпрос за валидността и тълкуването на актовете на институциите – в случая Европейския парламент и Съвета, в директивите, посочени в приложение 2 и практиката на СЕС, съгласно приложение 3, по отношение казуса на Г. М. в контекста на мълчаливия отказ и изричния последвал отказ на КЗД. В допълнение към касационната жалба са представени писмени бележки и писмени заявления от С. М., като пълномощник на Г. М., с развити в тях подробни съображения във връзка с провеждането на административното производство, отправените искания до КЗД и основанията за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение, респективно – на постановения от КЗД мълчалив отказ. Ответната страна – Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. К., представя писмено становище, с което моли да се даде ход на делото и заявява, че оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд – оставено в сила, като постановено в съответствие с материалния закон и при познаване на правомощията на КЗД, предела й на компетентност и разпоредбите на ЗЗДискр. Счита, че в обжалвания съдебен акт са изложени мотиви, обосноваващи изцяло постановения правен резултат. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита решението на АС-М. за правилно, постановено при липса на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави извод за правилност и обоснованост на съображенията на първоинстанционния съд във връзка с изводите на КЗД по всяко едно от оплакванията, включени в предмета на предявеното пред КЗД искане. Изрично отбелязва, че необсъждането в мотивите на съдебното решение на ирелевантните за решаването на спора обстоятелства, относно посочената от жалбоподателката практика на СЕС, не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с накърняване принципа на обективната истина и правото на процесуална защита на страните, както неправилно се твърди в касационната жалба. Като правилни и съответни на фактите по делото са оценени изводите на първоинстанционния състав досежно всяка една от точките, формулирани в искане вх. № 14-30-51/23.04.2019 г. по описа на КЗД, разгледани в контекста на отправените до съда три конкретни оплаквания. В становището си прокурорът сочи, че в рамките на производството по установяване наличието на твърдяната от Г. М. дискриминация спрямо нея е налице произнасяне от ВАС с решение № 816/20.01.2020 г. по адм. дело № 6974/2019 г., с което е оставено без уважение искането на Г. М. за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, съответно е оставено в сила решение № 70/12.02.2019 г. по адм. дело № 506/2018 г. на АС - М., с което е признато, че по отношение на жалбоподателката не е осъществена дискриминация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. на основата на сочените от нея признаци. Като неоснователно прокурорът оценява и направеното в съдебното заседание пред ВАС искане за преюдициално запитване. По изложените съображения, предлага оспореното съдебно решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, констатира от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по отношение на частта от решение № 455/30.09.2019 г. по адм. дело № 322/2019 г. на АС - М., с която е оставена без разглеждане жалбата на Г. М., чрез пълномощник С. М., срещу мълчалив отказ на КЗД по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от искане с вх. № 14-30-51/23.04.2019 г. по описа на КЗД, респ. т. 1 от жалбата. В посочената част (която има характер на определение, макар съдът да не е отбелязал изрично това и да е определил срока за обжалването й съгласно чл. 211 от АПК, вместо в съответствие с приложимия спрямо прекратителните определения ред - чл. 230 от АПК, което въпреки всичко не е довело до съществено процесуално нарушение, тъй като правото но оспорване на жалбоподателя не е било възпрепятствано, напротив – указан му е по-дълъг срок за обжалване пред касационната инстанция), решението на АС-М. е правилно, фактически и правно обосновано и следва да бъде оставено в сила. След извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав констатира, че първоинстанционното съдебно решение е недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по жалбата на Г. М. с постановяването на отхвърлителен диспозитив. Съдът е приел за разглеждане по същество и се е произнесъл по основателността на искане, с което административният орган не може да бъде валидно сезиран. В случая не е налице годен за оспорване административен акт – било във формата на мълчалив или на изричен отказ, формиран в рамките на административно производство, в което искателят реализира свои законово регламентирани права, на които да съответстват нормативно установени задължения на органа, свързани с издаването на административен акт или предприемането на определено поведение. В тази част, с която първоинстанционният състав е оставил без уважение жалбата на Г. М., чрез пълномощник С. М., срещу отказ на КЗД да свика заседание и приеме решение по чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр. и чл. 6, ал. 2 от Правилника за устройство и дейността на КЗД (ПУДКЗД) за преустановяване на нарушенията и възстановяване на първоначалното положение по казуса на Г. М. при материали по преписката № 442/2013 г. – т. 1 от искане с вх. № 14-30-51/23.04.2019 г. на КЗД, респ. т. 2 от жалбата до АС-М., съдебното решение следва да бъде обезсилено, като вместо него бъде постановено оставяне без разглеждане на жалбата на Г. М. срещу така претендирания "отказ" по т. 1 от искане с вх. № 14-30-51/23.04.2019 г., а производството по делото - прекратено. Правните доводи, подкрепящи горните изводи на касационната инстанция, са следните: Производството пред АС-М. е образувано по жалба от С. М., като пълномощник на Г. М., сега касатор, против писмо изх. № 14-30-62/13.05.2019 г., подписано от председателя на КЗД. Писмото е издадено в отговор на подаденото от С. М. искане, заведено в КЗД с вх. № 14-30-51/23.04.2019 г., с посочени в него предмет: "Относно: Искане за незабавно свикване на заседание на КЗД и вземане на решения за преустановяване на нарушенията и възстановяване на първоначалното положение по казуса с Г. М." и правно основание: "чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр. " Искането съдържа общо шест точки, всяка от които формулира определена претенция до КЗД, като съдържанието им е точно и ясно възпроизведено в мотивите към първоинстанционното съдебно решение. Решаващият състав е посочил, че така отправените различни искания в крайна сметка целят да бъде свикано незабавно заседание на КЗД и да се вземат решения от нейна страна за преустановяване на нарушенията и възстановяване на първоначалното положение по казуса с Г. М.. В подкрепа на исканията са изложени обстоятелства от фактическа страна, като се твърди извършването на множество дискриминационни деяния, спрямо които КЗД трябва да приложи законовия инструментариум по чл. 76 от ЗЗДискр., за да преустанови нарушенията и да възстанови първоначалното положение на Г. М., в това число възстановяване на причинените й вреди от имуществен и неимуществен характер. С оспореното пред АС - М. писмо изх. № 14-30-62/13.05.2019 г. административният орган уведомява искателя, че по отношение на спора за законността на уволнението на Г. М. е налице влязло в сила съдебно решение, с което са отхвърлени всички предявени от жалбоподателката срещу нейния работодател "Байер България" ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Изрично посочено в тази връзка е, че извън правомощията на КЗД е да постанови "възстановяване на първоначалното положение по казуса с Г. М. при материали по преписка № 422/2013 г. ". Компетентният орган да възстанови служител на заеманата преди уволнението му длъжност е единствено съдът, като в случая не са налице законните предпоставки за това, тъй като уволнението на Маринова е разгледано на три съдебни инстанции и е признато за законосъобразно. На следващо място, с писмо изх. № 14-30-62/13.05.2019 г. председателят на КЗД уточнява, че с влязло в сила съдебно решение е бил разрешен и подигнатият от Г. М. спор за нарушение на антидискриминационното законодателство от страна на Р. Фрьолих (в качеството му на изпълнителен директор на "Байер България" ЕООД) и Р. Д. (в качеството й на директор Дирекция "Човешки ресурси" в "Байер България" ЕООД и пълномощник на управителя на дружеството) посредством обективирана спрямо нея дискриминация по признаци "гражданство", "увреждане", "лично положение", "обществено положение" и "синдикална принадлежност". Решението на КЗД, с което жалбата на Г. М. е оставена без уважение, е потвърдено на първа инстанция от АС - М., като в хода на настоящото касационно производство е станало ясно, че решението на АС - М. по делото за твърдяната от Г. М. дискриминация на свой ред е оставено в сила с постановяването на касационно решение на ВАС по адм. дело № 6974/2019 г. С последното изцяло се потвърждават изводите на първоинстанционния съд за липса на пряка дискриминация и тормоз от страна посочените по-горе физически лица спрямо касаторката по изброените защитени признаци. Предвид тези обстоятелства, председателят на КЗД сочи в писмото си, че подадената от Г. М. жалба с вх. № 14-30-165/28.11.2013 г. вече е била предмет на разглеждане от КЗД, съгласно установените в закона административнопроизводствени правила, които в случая са били спазени и правилно приложени. По тези съображения, административният орган преценява и изрично записва в писмото, че искането за "незабавно свикване на заседание на КЗД и вземане на решения за преустановяване на нарушенията и възстановяване на първоначалното положение по казуса с Г. М." не може да бъде удовлетворено. След преценка на доводите на страните и на представените доказателства, първоинстанционният състав е приел, че оспореното писмо представлява своеобразен отказ на административния орган, с който се засягат права на жалбоподателката, а именно: отказ да се образува производство пред КЗД за установяване на нарушение на този (ЗЗДискр.) или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице, с оглед на което е приел жалбата като допустима за разглеждане по същество. Счел е, че е налице хипотеза на отказ от образуване на производство пред административния орган, който отказ представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, макар и да се различава от акта, обективиращ същностното произнасяне на КЗД с решение по вече образувано производство пред същия орган. Същевременно, съдът е приел, че с оспореното писмо председателят на КЗД не се е произнесъл по всички направени искания (общо шест на брой), поради което в тази част, досежно необсъдените от административния орган искания, жалбата на Г. М. е приета като такава срещу мълчалив отказ. При така възприетите обстоятелства, административният съд е формирал следните изводи: приел е, че председателят на КЗД е постановил изричен отказ по т. 1 от искане с вх. № 14-30-51/23.04.2019 г. на С. М., действащ като пълномощник на Г. М.. Отказът е преценен като законосъобразен, предвид наличието на образувано и неприключило (към датата на постановяване на оспореното решение, но вече приключило към настоящия момент с влязло в сила съдебно решение – решение № 816/20.01.2.0120 г. по адм. дело № 6974/2019 г. на ВАС, пето отделение) административно производство, образувано по преписка № 442/2013 г. по описа на КЗД, въз основа на твърденията на жалбоподателката за осъществена спрямо нея дискриминация при прекратяване на трудовото й правоотношение с работодателя "Байер България" ЕООД. Твърденията са окончателно отхвърлени като неоснователни и недоказани с постановяването на решение № 816/20.01.2.0120 г. по адм. дело № 6974/2019 г. на ВАС, пето отделение, с което се слага край на производството за установяване на дискриминация, при релевираните обстоятелства. Като е взел предвид наличието на висящо съдебно производство с предмет решението на КЗД по преписка № 442/2013 г., на чиито материали пълномощникът на оспорващата се позовава и в т. 1 от искането вх. № 14-30-51/23.04.2019 г., съдът е преценил, че следва да остави без уважение жалбата на Г. М. по т. 2, с която по същество се иска отмяна на отказа на административния орган да се произнесе с решение по чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр. за възстановяване на предишното положение на Г. М. в незабавно свикано заседание, съгласно визираните искания, с присъствие на жалбоподателката и постановяване на решение за предотвратяване на вредоносния резултат и възстановяване на първоначалното положение. Изводът за наличие на индивидуален административен акт във формата на отказ за образуване на производство пред административния орган, обективиран в процесното писмо изх. № 14-30-62/13.05.2019 г., не се споделя от настоящия касационен състав. Оспореното пред първоинстанционния съд писмо изх. № 14-30-62/13.05.2019 г., подписано от председателя на КЗД, в нито една своя част не разкрива белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Писмото е издадено в отговор на искане от С. М., заведено в КЗД с вх. № 14-30-51/23.04.2019 г., което само по себе си не носи характеристиките на документ, годен да инициира образуването на нормативно установено административно производство пред компетентен административен орган в защита на претендирани права и интереси на искателя (в случая на представляваното от него лице). От изяснената по делото фактическа обстановка става ясно, че повод за отправеното до КЗД искане с вх. № 14-30-51/23.04.2019 г. е несъгласието на Г. М. с изхода от проведените пред съответните съдебни инстанции производства по оспорване законността на уволнението й като служител в "Байер България" ЕООД, както и във връзка с допълнително заявените от нея твърдения за нарушения на антидискриминационното законодателство. Със заявената в искане вх. № 14-30-51/23.04.2019 г. правна защита на практика се търси пререшаването на тези въпроси, като позовавайки се на чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр., във вр. с чл. 6, т. 2 от ПУДКЗД, пълномощникът на Г. М. твърди, че КЗД е задължена незабавно да постанови преустановяване на нарушенията и възстановяване на първоначалното положение на уволнената. Сочат се условията, при които незабавно следва да се свика и проведе заседание на КЗД, на което да бъдат взети съответните решения. Указва се извършването на конкретни действия от страна на служители на КЗД във връзка с организацията на заседанието, дневния ред и съдържанието на обсъжданите решения. В последните две точки от искането са формулирани и допълнителни претенции. Първата е свързана с образуването на дисциплинарни производства и налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на експерти от Дирекция "СПАП" към КЗД, за което искателят да бъде уведомен с оглед извършването на преценка за отговорното изпълнение на задълженията на административния орган. Втората претенция се отнася до това, КЗД да разпореди разработването на нов ПУДКЗД и нов ППКЗД, като вземе предвид посечените от искателя обстоятелства. По така отправените искания до КЗД, председателят на Комисията е изготвил отговор, който не притежава характеристиките на властническо волеизявление на административен орган, насочено към създаването на права или задължения за своя адресат. С него не се засягат правата и законните интереси на сезиралото органа физическо лице, доколкото самото искане до КЗД не съставлява форма на реализиране на субективни материални права, предоставени със закон в патримониума на това лице. Нормата, на която се позовава искателят - чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр., не закрепва в полза на физическите лица, които твърдят допусната спрямо тях или трето лице дискриминация, право да сезират КЗД с искане за незабавно свикване на специализирания административен орган в точно определен от лицето състав (в случая в пълния персонален състав на органа от 9 души) и взимане на решение за преустановяване на извършените нарушения и възстановяване на първоначалното положение, изразяващо се в конкретния случай във възстановяването на Г. М. на длъжност и на статута й на представител на служителите. Следва да се подчертае още веднъж, че разпоредбата на чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр. не е насочена към пораждането на субективни права за лицата, които претендират, че са станали обект на антидискриминационна проява. Разпоредбата има организационно-устройствен характер и закрепва едно от общо тринадесетте правомощия, възложени на КЗД и формиращи компетентността й на решаващ административен орган в производството по Г. четвърта, Раздел II от ЗЗДискр. за установяване на дискриминация, което може да бъде образувано по жалба на засегнатото лице, по собствена инициатива на Комисията или по сигнал на физически и юридически лица, на държавни и общински органи. Извън рамките на това производство, чието иницииране, водене и приключване са регламентирани с ясни, императивни правила на закона, КЗД няма правомощието да се произнася по един или друг въпрос, свързан с установяване на неравенство в третирането и предоставяне на ефективна защита срещу дискриминация, още по-малко по въпроса за възстановяване на служител на заеманата преди прекратяване на трудовото му правоотношение длъжност. В случая, несъмнен факт по делото е, че Г. М. е упражнила правото си на защита срещу твърдените от нея форми на дискриминация, като по жалбата й до КЗД е образувана преписка № 422/2013 г., производството по която е приключило с постановяване на Решение № 208/17.05.2018 г. на КЗД. Същото е оспорено пред административния съд, като жалбата е отхвърлена с решение № 70/12.02.2019 г. на АС - М., постановено по адм. дело № 506/2018 г. Последвало е касационно оспорване, като с решение № 816/20.01.2020 г., постановено по адм. дело № 6974/2019 г. по описа на ВАС е оставен в сила първоинстанционният съдебен акт, постановяващ липса на доказана дискриминация. При това положение, всяко искане относно преразглеждане на въпроса за извършени нарушения на антидискриминационното законодателство и взимане на решение за тяхното преустановяване е недопустимо на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК - по наведените от жалбоподателката основания и доводи за осъществена дискриминация е налице влязъл в сила административен акт (потвърден с решения на две съдебни инстанции). След като твърденията за допусната дискриминация са оценени със силата на пресъдено нещо като неоснователни, то за КЗД не е налице каквото и да е основание да приеме за разглеждане по същество отправеното чрез пълномощника С. М. искане с вх. № 14-30-51/23.04.2019 г. за свикване на заседание на КЗД с оглед взимането на решение за преустановяване на нарушенията. Недопустимо е и искането за възстановяване на Г. М. на заеманата от нея преди уволнението й длъжност. При нито едно положение на административното производството, КЗД не е компетентният да постанови подобен резултат орган, доколкото евентуален извод за извършена дискриминация по повод прекратяване на трудовото правоотношение не влече след себе си като правна последица задължение за КЗД да разпореди възстановяване на трудовото правоотношение. Въпросът за законността на уволнението с правно основание в КТ и възстановяване на предишната работа е предмет на самостоятелен съдебен контрол, който се осъществява от общите съдилища по реда на ГПК – чл. 344, ал. 4, във вр. с чл. 360, ал. 1 от КТ. В случая, с влезли в сила решения на три съдебни инстанции е потвърдено като законосъобразно прекратеното трудово правоотношение на оспорващата, като съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. С оглед гореизложеното, се налага изводът, че жалбата срещу отказа на КЗД да свика незабавно заседание и да се произнесе с решение по чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр. за преустановяване на нарушенията и възстановяване на първоначалното положение на Г. М. по визираните искания, се явява недопустима, а не неоснователна. Наведените в искането с вх. № 14-30-51/23.04.2019 г. претенции и изложените впоследствие в първоинстанционната жалба възражения срещу постановения "отказ" на КЗД, не могат да се свържат със съдържанието на конкретна материалноправна норма, уреждаща правото на оспорващата да сезира валидно административния орган с посочените искания. Отказ (изричен или мълчалив) за издаване на индивидуален административен акт е налице тогава, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна норма факти, административният орган е длъжен да се произнесе с акт с определено от нормата съдържание. В случая, формулираните в искане вх. № 14-30-51/23.04.2019 г. претенции сочат на категоричния извод, че за КЗД не съществува задължение да се произнесе по същите. Наред с недопустимостта, КЗД да се произнася повторно по едно и също оплакване за дискриминация и липсата на компетентност за органа да възстановява служител на заемана преди уволнението му длъжност, оспорващата не разполага и с правната възможност да иска, още по-малко да изисква, от КЗД провеждането на заседания с точно определен дневен ред и участници в него, извършването на процедурни действия извън регламентираните в ЗЗДискр. по реализиране на административното производство за установяване на дискриминация, инициирането, образуването и провеждането на дисциплинарни производства спрямо служители в КЗД, както и разработването на нов ПУДКЗД и ППКЗД. Подобни искания не могат да бъдат вменени в задължения на сезирания административен орган. Същите се явяват недопустими – КЗД не дължи произнасяне по нито едно от тях и следователно по тях не може да бъде формиран отказ, било то изричен или мълчалив. В оспореното пред административния съд писмо изх. № 14-30-62/13.05.2019 г. председателят на КЗД на практика е описал обстоятелствата, които възпрепятстват произнасянето по така предявените искания. Писмото има изцяло уведомителен характер, същото не отразява властническата воля на административния орган, а съставлява доброволен израз на осведомяване на сезиралото Комисията лице относно подаденото от него искане. Действително, в писмото не са обсъдени всички точки, посочени в искане вх. № 14-30-51/23.04.2019 г., но това в случая няма решаващо изхода на спора значение, тъй като, както бе казано по-горе, така заявени, исканията не кореспондират с реални субективни права на жалбоподателката, които могат да ангажират отговорността на органа да се произнасяне и следователно - които могат да бъдат засегнати от постановяването на изричен или мълчалив отказ по същество на искането, както и от отказ за разглеждане на искането по същество. Ето защо писмо изх. № 14-30-62/13.05.2019 г., подписано от председателя на КЗД, не представлява отказ да се издаде административен акт, нито сам по себе си носи белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което и не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, в своята цялост. Всичко изложено мотивира настоящата касационна инстанция да приеме, че жалбата на Г. М., чрез пълномощника й С. М., против този акт следва изцяло да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство - прекратено като недопустимо на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Като се е произнесъл по т. 2 от жалбата (против отказ на КЗД да свика заседание и приеме решение по чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр. и чл. 6, т. 2 от ПУДКЗД за преустановяване на нарушенията и възстановяване на първоначалното положение по казуса с Г. М.) с решение по същество, административният съд е постановил недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване в тази част. След обезсилване на решението, жалбата против така описания "отказ" следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима поради липса на годен предмет на обжалване. В останалата си част, имаща характер на определение (с която е оставена без разглеждане жалбата на Г. М. в т. 1 против мълчалив отказ за произнасяне по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от искане с вх. № 14-30-51/23.04.2019 г.), атакуваното съдебно решение на АС-М. следва да бъде потвърдено като правилно - постановено в съответствие с приложимия материален закон и фактите по делото. Неоснователно е заявеното от процесуалния представител на касаторката искане за отправяне на преюдициално запитване в настоящото производство относно тълкуване на разпоредби от ДФЕС във връзка с прилагането на норми от Европейската социална харта и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, посочени в приложение 2 и практиката на СЕС, посочена в приложение 3 към искане с вх. № 14-30-51/23.04.2019 г. по описа на КЗД. Сочените от касатора разпоредби на правото на ЕС не съставляват приложимо право в настоящия спор, в който се разглежда въпросът за допустимостта на съдебното оспорване на писмо изх. № 14-30-62/13.05.2019 г., изготвено от КЗД в отговор на предявените от С. М., като пълномощник на Г. М., искания. Настоящият касационен състав намира, че разрешаването на този въпрос не изисква прилагането на норми от правото на Съюза, поради което и не са налице необходимите предпоставки за изследване на съотношението на общностни правни норми спрямо норми на приложимото национално материално право. Изложеното дотук обуславя липсата на основание за тълкуване на разпоредби от правото на ЕС по реда на преюдициалното запитване. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за разноски от ответната страна, представлявана от юрисконсулт, изготвил писмено становище по касационната жалба, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касатора Г. М. следва да бъде осъдена да заплати на Комисия за защита от дискриминация сумата 100. 00 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,