Решение № 7399 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1091/2020 г.

Решение № 7399 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1091/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция "Митници" - гр. София, представлявана от директора й, срещу решение № 2339 от 05.11.2019 г., постановено по адм. дело № 757/2019 г. по описа на Административния съд – Благоевград, поправено с решение № 2615 от 03.12.2019 г. на същия съд по същото дело. Наведените касационни основания са за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за: произнасяне от първоинстанционният съд по недопустим иск, тъй като не били налице материалноправните и процесуалноправните предпоставки за разглеждането на иска по същество; направените разноски за адвокатско възнаграждение в производство по обжалване на наказателно постановление не били в пряка причинна връзка с отменения административен акт, каквото е изискването в чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ); направените от С. Чангов разходи за адвокатска защита за обжалване на наказателното постановление не са вреди от незаконосъобразен административен акт, защото в това производство адвокатската защита не била задължителна и изцяло зависи от самото лице, като разходите за адвокатско възнаграждение са последица от сключения договор между клиент и адвокат, което било по взаимно съгласие между страните. По тези съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявения от С. Чангов иск. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. и се прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът – С. Чангов, чрез адв. Бадалова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция съобразно представен списък с разноски, съгласно чл. 80 ГПК. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като редовна от външна страна и допустима, тъй като е подадена от страна в съдебния спор, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АС – Благоевград е уважил предявения иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ и е осъдил Агенция "Митници" – гр. София да заплати на С. Чангов сумата в размер на 800 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, причинени в резултат на оспорването по съдебен ред на незаконосъобразното наказателно постановление (НП) № 234 от 10.09.2018 г. на заместник – началника на Митница "Югозападна" (закрита със Заповед № 3 МФ-1318 от 27.12.2018 на министъра на финансите с правоприемник Териториална дирекция Югозападна), ведно със законната лихва от 28.06.2019 г. до окончателното й изплащане. Съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 360 лева. Съдът е постановил този резултат, приемайки, че е налице постановено и влязло в сила решение № 77/11.02.2019 г. по НАХД № 978/2018 г. по описа на Районен съд – Петрич, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 234 от 10.09.2018 г. на заместник – началника на Митница "Югозападна". Съдът е установил, че по делото пред районния съд, ищецът е бил надлежно представляван и защитаван от адвокат, на който е заплатил в брой сумата от 400 лева, като сума в същия размер е заплатена и за адвокатската му защита по касационното дело. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е приел, че претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното наказателно постановление. Посочил е, че е налице пряка причинно–следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отменения незаконосъобразен акт, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка с административно-наказателното производство. Приел е също така за основателен и иска за присъждане на законна лихва. Съдът е приел, че са налице и останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е присъдил на ищеца сторените в производството разноски в размер на 360 лева. Решението на административния съд е правилно. Съдът обективно е установил фактическата обстановка по спора, кредитирайки приети по делото, допустими и относими писмени доказателства. Изводите на съда са обосновани, тъй като съответстват на събраните по делото писмени доказателства - договор за правна защита и съдействие сер. АВ № 0000146263 от 03.01.2019 г. между С. Чангов и адв. Бадалова за процесуално представителство по нахд № 978/18 г. по описа на РС-Петрич и договор за правна защита и съдействие сер. АВ № 0000146269 от 18.04.19 г. между Чангов и адв. Бадалова за процесуално представителство и защита по кнахд № 250/19 г. по описа на АС-Благоевград. Направените от касатора възражения в касационната жалба са намерили вече разрешение в приети тълкувателни постановления и решения, както следва - Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/14 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд и с Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, с които първоинстанционният съд се е съобразил. Първоинстанционният съд правилно е уважил иска за заплащане на законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от 28.06.2019 г., позовавайки се на тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 година. Административният съд не е изложил изрично съображения по възражението на ответника в първоинстанционното производство за прекомерност на претендираното обезщетение с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото по обжалването на НП, но очевидно от обжалвания резултат е, че не го е уважил, което е правилно. Минималният размер на адвокатския хонорар при обжалване на НП, с което е наложена глоба в размер на 1000 лева, следва да се определи според разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минамалните размери на адвокатските възнаграждения, в която като минимален размер е предвидена сумата от 300 лева. Установено е по делото, че и за двете съдебни инстанции във връзка с обжалването на НП, жалбоподателят е заплатил по 400 лева адвокатски хонорар за всяка инстанция или общо 800 лева. От приложените по делото, нахд № 978/18 г. по описа на районен съд - Петрич и кнахд № 250/19 г. по описа на АС-Благоевград се установява, че адвокатът, осъществил процесуалното представителство на жалбоподателя по тях се е явявал на всяко едно от проведените по делата заседания, както и е представял писмени становища, писмени защити и писмен отговор. Предвид обема на свършената работа, заплатеното възнаграждение, във връзка с което се претендира обезщетението, не е прекомерно. С оглед изхода от спора основателно е искането на ответника за присъждане на разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представен е договор за правна защита и съдействие от 03.05.2020 г. (л. 24), в който е посочено, че договореното възнаграждение е 350 (триста и петдесет) лева, платено в брой. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение