Решение № 2405 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12293/2008 г.

Решение № 2405 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12293/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Йорданка Иванова Велинова против мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи по искане вх. № 5865/ 17.12.2007 г. В жалбата се твърди, че има заповед № I В-545/ 8.05.2003 г. за продажба на ведомствено жилище и иска "финализиране" на продажбата. Твърди, че е научила за заповедта, но не е запозната със съдържанието на същата, защото не й е връчвана по надлежния ред, предвид чл. 36, ал. 3 от Наредбата за разпореждане с недвижими имоти, включени във фонда на МВР (ДВ бр. 36 от 20.04.1999 г.). Затова не е изпълнила задълженията си. Прави искане за отмяна на мълчалив отказ за извършване на действия и съдът да осъди административния орган да ги извърши в определен от съда срок. В хода по същество иска отмяна на мълчалив отказ на министъра за закупуване на жилището, за което има надлежно издадена заповед. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител оспорва жалбата, тъй като не е налице мълчалив отказ, на жалбоподателката е отговорено с писмо, а предходната преписка е прекратена по чл. 37, ал. 2 от Наредбата. Съдебното производство е прекратено с определение № 7168/ 16.06.2008 г. на основание чл. 159, т. 1 от АПК. С определение № 9357/16.09.2008 г. по адм. д. № 10042/2008 г. по описа на ВАС, петчленен състав, прекратителното определение е отменено, защото съдът е приел, че жалбата е допустима и делото е върнато за произнасяне по същество, съобразно дадени указания. Петчленният съдебен състав развил съображения, че жалбата не е насочена срещу мълчалив отказ за продажба на жилище, нито срещу отказ за сключване на договор, а срещу отказ за извършване на фактически действия, посочени в преписка с вх. № 5865/ 17.12.2007 г. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид така определения предмет на спор, намира жалбата за неоснователна по следните съображения: С молба от 27.12.2001 г. жалбоподателката е поискала от министъра на вътрешните работи да купи жилището, в което е настанена с договор от 10.08.2001 г. Със заповед № Iв-545/8.05.2003 г. министърът на вътрешните работи е наредил да се продаде апартамента, находящ се в гр. София, кв. "Овча купел", бл. 215А, ет. 13, ведно с мазе № 14, на цена общо от 10 267, 91 лв. Към административната преписка е приложен протокол от МТОСО, в който е удостоверено, че жалбоподателката е уведомена по телефон да отиде и да си получи заповедта, явила се в дирекцията на 27 май 2003 г., но отказала да получи заповедта, който отказ е удостоверен с подписи на свидетели и оформен е протокол, подписан от три физически лица, чиито имена са посочени. С втора молба от 30.05.2003 г. до Директора на МТОСО, жалбоподателката е поискала да бъдат предприети действия за освобождаване на мазе № 14 от лицето Марияна Оризова, която не е собственик, но го ползвала неправомерно. В молбата е отразено, че със заповед на министъра й е разрешено купуване на жилището, в което живее, ведно с мазе № 14. В отговор е изготвена докладна справка от директора на МТОСО до заместник- министъра № 7415/9.12.2005 г., в която се посочва, че жилището е сред 30-те жилища в блокове на Държавна агенция "дипломатически имоти в страната" предоставени на МВР с решение на Министерския съвет, наемателката не е изпълнила в едномесечния срок задълженията си като кандидат-купувач, не е платила цената, защото има претенции относно мазето, за което областният управител не е започнал процедура по чл. 80 от ЗДС за изземване и преписката е прекратена на 14.10.2004 г. на основание чл. 37, ал. 2 от наредбата. Тези констатации са възпроизведени в писмо изх. № 6972/ 9.11.2006 г. на Началник сектор "Жалби, предложения и сигнали" до Йорданка Велинова и в докладна записка изх. № 7989/20.12.2006 г. на директора на МТОСО. Жалбоподателката е останала недоволна, тъй като намирала за некоректно да й се продаде жилище с мазе № 14, а после да води гражданско дело за мазето- жалба от м. декември 2006 г. до Директора на Дирекция "Инспекторат" МВР. Приложена е "жалба" от 22.12.2006 г. до заместник- министъра на вътрешните работи от 22.12.2006 г., с която е направено искане да получи разрешение за закупуване на жилището. По делото е приложено "искане" вх. № 5865/17.12.2007 г. до министъра на вътрешните работи, с което Йорданка Иванова Велинова е поискала отново на основание чл. 35 от Наредба, приета с ПМС № 70/1999 г., административният орган да се разпореди да се извършат действия по чл. 35 от наредбата, приета с ПМС № 70/ 9.04.1999 г., свързана със заповедта на министъра за продажба. В отговор от 15.01.2008 г. началник на сектор "Жалби, предложения и сигнали МВР" е уведомил жалбоподателката за прекратената административна процедура през 2004 г. и че за подновяването й се изискват необходимите документи по чл. 9 от Наредбата за разпореждане с недвижими имоти-частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР (ПМС № 174 от 23.07.2007 г.). От така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Продажбата на ведомствени жилища, държавна собственост, се извършва при осъществяване на сложен фактически състав- издаване на заповед по чл. 10, ал. 2 от Наредба за разпореждане с недвижими имоти - частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на Министерството на вътрешните работи и сключване на договор по чл. 44 от ЗДС. С издаването на заповедта за продажба приключва административната фаза на жалбоподателката. След издаването й, адресатът не може по пътя на сезиране на административния съд да иска защита с оглед извършване на действия от страна на административния орган за сключване на договор. Съгласно чл. 21, ал. 4 от АПК индивидуален административен акт е отказът на административния орган да извърши определено действие. Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване, съгласно чл. 256 от АПК. В случая обаче, несключването на договор за продажба на ведомствено жилище, не представлява неизвършване на фактическо действие, което да е вменено на министъра на вътрешните работи като задължение. Липсва правна норма, която да задължава министърът на вътрешните работи като административен орган да продаде жилището. Поради това жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. След приключване на административната фаза, в която се формира волята на държавата за продажба на държавен имот, бездействието на министъра на вътрешните работи или отказът за извършване на действие във фазата по сключване на договора, не представлява нарушение на законово задължение. Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение