Решение № 1671 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8147/2019 г.

Решение № 1671 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8147/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от И. Колев, [населено място], чрез адв. Г. Георгиев, срещу решение № 69/22.05.2019 г. по адм. дело № 310 по описа за 2018 г. на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за задържане № 356 зз-115 от 4.09.2018 година. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът – Н. Апостолов, полицейски инспектор в РУ Тетевен при ОДМВР гр. Ловеч, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и посочените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК счита жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и от страна по делото. Разгледана по същество тя е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата на И. Колев против Заповед за задържане № 356 зз-115 от 4.09.2018 г. издадена от Н. Апостолов, на длъжност полицейски инспектор в РУ Тетевен при ОДМВР гр. Ловеч, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), Колев е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат административният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Съдът е счел, че в съответствие с изискванията на закона, заповедта съдържа правно основание за нейното постановяване. Според съда фактическите основания за задържането са свързани с данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 343, ал. 1, б. "б" от Наказателния кодекс, също отразено в заповедта, поради което е прил, че от формална страна оспореният акт съдържа всички изискуеми реквизити. Съдът е изложил мотиви, че наличните по преписката доказателства безспорно установяват, че лицето е участник в ПТП, а по случая е образувано следствено дело № 43/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел Ловеч за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" НК, като в хода на разследването Колев е привлечен в качеството на обвиняем. От тези установявания е приел наличие на данни, че лицето е извършило престъпление и, че такива са били налице към момента на задържането му. Приел още, че посоченият в заповедта текст на чл. 343, ал. 1, б. "б" НК кореспондира с установеното от полицейския орган на място, както и от данните по докладни записки и констативен протокол, показанията на разпитаните по делото свидетели, както и данните, че при произшествието на пътник в друг от участващите автомобили е счупен зъб, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен съдебен състав споделя всички изложени от административния съд мотиви. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилна преценка от АДмС - Ловеч касателно наличието на фактически и правни основания за издаване на заповедта. Посочването на фактическите и правни основания, обуславящи издаването на акта, е задължителен негов реквизит съгласно императивните норми, съдържащи се в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а отсъствието му се квалифицира като нарушение на изискването за форма и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна. Съдът правилно се е аргументирал, че в конкретния случай изискването за форма е изпълнено. Обосновано съдът приема, че правното основание за издаване на заповедта е отразено в обжалвания административен акт и това е разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР съставлява принудителна административна мярка, за чието прилагането не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Предпоставка за 24 - часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и да осуети наказателно преследване. Освен това, тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Следователно, наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. За да бъде законосъобразен актът, постановяващ задържането, в него следва да е посочено и основанието за задържане. В процесната заповед като фактическо основание за задържането е посочен чл. 343, ал. 1, б. "б" НК. Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление. Същественото за законосъобразността на акта е, че фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в конкретно престъпление. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено наличие на данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, обосноваващи предположение, че касаторът е извършил престъпление. За целите на административното производство по чл. 72, ал. 1 ЗМВР не е нужно деянието да бъде определено с точната правна квалификация, нито да бъде доказано. Същевременно, следва да бъде съобразено образуваното досъдебно производство срещу Колев, привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" НК, като правилно съдът приема, че данни, че лицето е извършило престъпление са налични към момента на задържането му. Фактическата обстановка е подробно изложена в приложената докладна записка, изготвена от издателя на оспорваната заповед. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС липсата на мотиви в административния акт може да бъде санирана с излагане на мотиви след издаването на акта, ако са постановени от същия административен орган, който е издал оспорения административен акт. В случая това е налице, защото мотивите са постановени от Н. Апостолов, полицейски инспектор в РУ Тетевен, действал в качеството си на контролен административен орган. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е законосъобразен. Законосъобразни са и изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона, като мотиви в тази насока бяха изложени по-горе. В допълнение, от административната преписка се установява, че лицето не е оказало съдействие във връзка с искането на полицейските служители за извършване на проверка за наличие на алкохол в кръвта, което настоящият състав приема като индикация за възможността лицето да осуети наказателно преследване. Неоснователни са доводите на касатора в обратния смисъл. По изложените по-горе съображения настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява като неоснователни доводите за необоснованост на решението и противоречието му с материалния закон. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение