Решение № 3076 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4278/2011 г.

Решение № 3076 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4278/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Събка Георгиева Панева от гр. Червен бряг против решение № 3350, постановено по адм. д. № 6687 по описа за 2008 г. на Административен съд - София град. Иска се отмяна на решението, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - НЕЛК оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил предявения от Събка Георгиев Панева от гр. Червен бряг против НЕЛК иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв., от които 70 000 лв. - неимуществени вреди и 30 000 лв. имуществени вреди за периода от 19.12.2005 г. до предявяване на настоящия иск основан на незаконосъобразно спиране изплащане на пенсията за инвалидност и забавяне на производството по определяне на размера на социалната пенсията. Решението на съда е правилно. Административен съд - София град е установил относимите към спора факти и въз основа на същите е направил правилен извод за неоснователност на исковата претенция. Безспорно установено по делото е, че с решение на Върховен административен съд е отменено решение на НЕЛК, с което се установява процент на трайно намалена работоспособност от 64.5 % на 46 % и преписката е била върната на органа за произнасяне, с разпореждане от 19.05.2006 г. получаваните от ищцата лична и социална пенсия за инвалидност са прекратени, считано от 2.06.2005 г. Актът, с който е определена трайната нетрудоспособност, след отмяна решението на НЕЛК за ищцата - 46 %, съгласно експертно решение от 4.12.2007 г., е бил предмет на съдебен контрол, като окончателно определената нетрудоспособност е 52 %. С разпореждане № 2803 от 19.12.2009 г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е възобновена е възобновена от 2.06.2005 г. в размер на социалната пенсия за старост на осн. чл. 98, ал. 7 от КСО, която пенсия е изплатена еднократно в целия й размер за посочения период по пощата със запис. Така ищцата е получила сумата от 4411.03 лв. От 1.01.2010 г. ищцата получава ежемесечно определената пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на социалната пенсия за старост. Решение № 446/7.10.2009 г. е било обжалвано и няма данни същото да е влязло в сила. Въз основа на установените по делото факти, които съдът задълбочено е обсъдил, е изградил правилни правни изводи, които настоящата инстанция изцяло споделя. Обосновани са изводите на съда, за това, че нормата на чл. 98, ал. 7 от КСО е приложена правилно и пенсията за инвалидност до окончателното определяне на процента на намалена трудоспособност, следва да се определи съобразно социалната пенсия за старост. Правилни са също така и изводите относно неоснователността на претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в платените разноски по обжалване на актовете на НЕЛК. Ако това е предвидено в съответните процесуални правила, тази разноски могат да бъдат претендирани само в рамките на съответните производства. Тези разноски не могат да бъдат разглеждани като вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Правилно е прието от съда, че срокове за изготвяне на медицинската експертиза са инструктивни и издаването на акта след изтичането им не го прави недопустим, поради липса на времева компетентност на органа. Не е спорно, че има издадени експертни решения от ТЕЛК и НЕЛК, извън инструктивните срокове. В същите е определена датата на инвалидността, от която, съобразно разпоредбата на чл. 71 и чл. 94, ал. 2 от КСО /в приложимите редакции/ е придобито правото на пенсия за инвалидност. По делото липсват данни за сезиране на контролен административен орган по чл. 110 от ЗЗ /аргумент от чл. 111, ал. 3 от ЗЗ в относимата редакция/ за извършване на контрол за неспазване на реда и изискванията за издаване на решенията за временна неработоспособност, по което да няма произнасяне. Законът не урежда императивно нито сроковете за произнасяне на органите по експертиза на работоспособността, нито контролът по спазването им от страна на административните органи, натоварени с контролни функции, нито сроковете за съдебен контрол за законосъобразност на решенията на НЕЛК. Защитата на правата, произтичащи от актове на ТЕЛК и НЕЛК е уредена в разпоредбата на чл. 112 от ЗЗ, съответно - чрез обжалване на разпорежданията по чл. 98 от КСО на компетентните длъжностни лица в НОИ. При така установеното от фактическа страна следва извод, че бездействие на ответника по касация не е налице. Няма и пряка причинна връзка с евентуално настъпила имуществена вреда от неправилно начисляване на пенсия. Неимуществени вреди не се претендират и доказват. При отсъствие на материалноправните предпоставки за уважаване на иска по чл. 1 от ЗОДОВ, същият правилно е отхвърлен с обжалваното решение.