Решение № 13108 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6017/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. А., гражданин на Сирия, срещу Решение 1448 от 02.04.2024г., постановено по адм. дело 228/2024г. по описа на Административен съд Хасково, с което отхвърлена жалбата му срещу решение 2318/07.02.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Председател на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. А. А., гражданин на Сирия, срещу решение 2318/07.02.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният акт е мотивиран и с посочването на основанията по чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 от Закона за убежището и бежанците. Съдът е приел за установено, че бежанската история сочи напускане на страната на произход на 25.07.2023г. и нелегално влизане в България от Турция на 10.08.2023г. По делото е представено Писмо с рег. М-1419/12.01.2024г. на Директор на Специализирана дирекция Миграция към Държавна агенция Национална сигурност, съгласно което ДАНС разполага с информация отразена в справка рег. RB 202001-001-03/Т-6-57/04.01.2024г., че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност и ДАНС възразява да му бъде предоставена закрила. Справката не е приложена по делото. С обжалваното решение Решение 1448 от 02.04.2024г., постановено по адм. дело 228/2024г. , Административен съд Хасково отхвърля жалбата на А. А. А., гражданин на Сирия, против решение 2318/07.02.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. От правна страна, първоинстанционният съд приема за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и прави изводи, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а актът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Намира, че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът приема, че във връзка с взетото на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ становище от Директор на Специализирана дирекция Миграция към Държавна агенция Национална сигурност, са налице предпоставките на чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ въз основа на представеното становище, при проявлението на които на търсещия закрила трябва да се откаже нейното предоставяне, тъй като посочените норми са императивни и не позволяват да бъде взето друго решение. Настоящият състав на ВАС счита, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон. При постановяване на обжалваното решение административният съд не е отчел даденото в заключението на СЕС по дело С-159/21, тълкуване на относимите към правния спор разпоредби от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26.06.2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила /Директива 2013/32/ЕС/ и Директива 2011/95/ЕС от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанец или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила /Директива 2011/95/, въведени в българското законодателство чрез разпоредбите на ЗУБ. Според изложените в решението по дело С-159/21 мотиви (т.75-83), единствено решаващият орган, който според чл. 2, б. "е" от Директива 2013/32 е всеки квазисъдебен или административен орган в държавата членка, компетентен за разглеждането на молбите за международна закрила, както и за вземането на решение като първа инстанция по такива случаи под съдебен контрол, е този, който трябва да направи преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, включително свързаните с прилагането на членове 14 и 17 от Директива 2011/95 и едва след това да вземе решението си. Този орган не може надлежно просто да приведе в действие решение, прието от друг орган, което е задължително за него по силата на национална правна уредба, и само на това основание да откаже да предостави субсидиарна закрила или да отнеме предоставената по-рано международна закрила. Напротив- решаващият орган трябва да разполага с цялата релевантна информация и като я вземе предвид, самостоятелно да прецени фактите и обстоятелствата, за да определи съдържанието на решението си, както и да го мотивира в пълна степен. Решаващият орган трябва да има свобода на преценка, за да реши дали съображения, свързани с националната сигурност на съответната държава членка, трябва да доведат до отказ от предоставяне на хуманитарна закрила или до отнемане на статута на бежанец, което изключва вероятността констатирането на заплаха за тази сигурност автоматично да предполага подобен отказ или отнемане. С оглед на самите функции на решаващия орган, значението на информацията, предоставена от органи със специализирани функции, свързани с националната сигурност и нейната относимост към целите на решението за предоставяне на международна закрила, е необходимо да бъдат свободно преценявани от решаващия орган, който няма как да бъде задължен да се основе на немотивирано становище, издадено от органи със специализирани функции, свързани с националната сигурност, на база оценка, чиято фактическа основа не му е известна. В нарушение на административнопроизводствените правила административният орган не е изяснил обстоятелствата, които обуславят издаването на становището на Държавна агенция "Национална сигурност". Съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ при получаване на молба за предоставяне на закрила компетентните органи задължително изискват писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност", което се взема предвид при произнасяне в производството по общия ред. Това означава, че органът, който разглежда молбата за предоставяне на статут, преценява становището заедно с всички други обстоятелства, свързани с бежанската история на кандидата. Съгласно чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност. Възприетата в чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ формулировка на основанието за отказ предполага органа по чл. 48, ал. 1 ЗУБ да прецени сериозността на заплахата за националната сигурност, ако чужденецът получи международна закрила, въз основа на предоставената му от Държавната агенция "Национална сигурност" информация. В нарушение на материалния закон административният съд е възприел тълкуването на административния орган, според което той е обвързан от изразеното от Държавната агенция "Национална сигурност" становище. Всъщност Законът за убежището и бежанците предоставя именно на правоприлагащия орган по чл. 48, ал. 1 ЗУБ преценката за наличието на сериозни основания да се смята, че чужденецът, подал молба за закрила, застрашава националната сигурност. Становището на специализираната институция не може да замести самостоятелното волеизявление на административния орган по този въпрос. Волеизявлението му би било обвързано, ако законът предвиждаше, че отказ за предоставяне на статут се постановява при наличието на негативно становище на Държавната агенция "Национална сигурност", свързано с личността на чужденеца. Като не е установил несъответствието на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби, административният съд е нарушил материалния закон и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови решение по същество на правния спор, с което по изложените по-горе съображения решението на Председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут на А. А. А. бъде отменено като незаконосъобразно, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне. В този смисъл са решения на ВАС, трето отд. по адм.д. N 9979/2023г.; адм.д. N 5727/ 2024г.; адм.д.N 2663/2024г.; адм.д.N 2503/2024г.; адм.д.11808/2023г.; адм.д. N 3161/2024г. При новото произнасяне по молбата за закрила, заместник- председателят на ДАБ следва да изиска цитираната в отрицателното становище на ДАНС справка, съдържаща информация, че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност. След представянето й административният орган следва да съобрази изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ и да прецени всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, държавата му по произход и възможността лицето да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие. Съобразно даденото от СЕС задължително тълкуване, писменото становище на ДАНС следва да бъде взето предвид наред с всички останали данни. При новото произнасяне административният орган следва да съобрази и даденото от СЕС тълкуване по дело С-159/21 г. на чл. 23, § 1, ал. 2 от Директива 2013/32. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, Върховният административен съд, трето отделение