Решение № 3010 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1885/2020 г.

Решение № 3010 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1885/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП) [населено място], чрез процесуален представител срещу решение № 445/29.11.2019 г. по адм. д. № 530/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, в частта му, с която агенцията е осъдена да заплати на П. Ч. сумата от 1470, 73 лв., представляваща лихва за периода от 16.02.2018 г. до 31.10.2018 г. върху обезщетение за имуществени вреди, присъдени с Решение № 294/03.08.2018 г. по адм. дело № 67/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново; сумата от 71, 81 лв., представляваща лихва за периода от 16.02.2018 г. до 31.10.2018 г. върху обезщетение за неимуществени вреди, присъдени с Решение № 294/03.08.2018 г. по адм. дело № 67/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, както и разноски в размер на 559, 89 лв. Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в случая не са налице предпоставките на чл. 86 ЗЗД. Моли да се отмени решението, като вместо него се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли като неоснователна исковата претенция. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – П. Ч. оспорва касационната жалба. Претендира съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на съда е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на П. Ч. от [населено място], област Велико Търново, с правно основание чл. 86 ЗЗД вр. чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. С обжалваното решение Административен съд Велико Търново е осъдил НАП да заплати на ищеца сумата от 1470, 73 лв., представляваща лихва за периода от 16.02.2018 г. до 31.10.2018 г. върху обезщетение за имуществени вреди, присъдени с Решение № 294/03.08.2018 г. по адм. дело № 67/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново; сумата от 71, 81 лв., представляваща лихва за периода от 16.02.2018 г. до 31.10.2018 г. върху обезщетение за неимуществени вреди, присъдени с Решение № 294/03.08.2018 г. по адм. дело № 67/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Първоинстанционният съд е приел за установено, че с Решение № 294/03.08.2018 г. по адм. дело № 67/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на П. Ч. сумите: 1. 20 480, 80 лв. – претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт, ведно със законната лихва от 15.07.2016 г. до 15.02.2018 г. /датата на преустановяване действието на акта/, в размер на 1 564, 73 лв.; 2. 1 000 лв. – претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт, ведно със законната лихва от 15.07.2016 г. до 15.02.2018 г. в размер на 161, 71 лв.; 3. 2 146, 28 лв. направени разноски по делото. Съгласно мотивите на цитираното решение, имуществените и неимуществени вреди са причинени от мълчалив отказ по молба от 14.07.2016 г. за възстановяване на заеманата длъжност, отменен с Решение № 364/09.11.2016 г. по адм. дело № 608/2016 г. на АСВТ, оставено в сила с Решение № 12098/11.10.2017 г. на Върховен административен съд. Решение № 294/03.08.2018 г. по адм. дело № 67/2018 г. на АСВТ не е било обжалвано и е влязло в сила на 20.08.2018 година. На 17.09.2018 г., в НАП е представен изпълнителен лист за присъдените суми, а същите са изплатени на 31.10.2018 г. От правна страна съдът е приел, че съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Установено е, че от 16.02.2018 г., до влизане в сила на съдебното решение по адм. д. № 67/2018 г. на АСВТ /20.08.2018 г. /, и след това до окончателното им изплащане на 31.10.2018 г., сумите за обезщетенията са били дължими и изискуеми. Съдът е приложил чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и се е позовал на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, като е посочил, че началната дата на забавата в конкретния случай, при всяко положение е настъпила преди сочената от ищеца дата – 16.02.2018 г., както и преди датата на подаване на исковата молба, разгледана по адм. дело № 67/2018 г. на АСВТ - 01.02.2018 година. Решението е недопустимо. Исковата молба е недопустима, поради липса на процесуален ред за развитие на подобно самостоятелно исково производство. В правната доктрина и съдебна практика е последователно застъпено становището, че присъждането на законната лихва върху съдебно предявено парично вземане за периода от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане няма характер на самостоятелен иск, а е законна последица от уважаване на иска за главницата. Основанието за това е, че периодът след предявяване на исковата молба до окончателното изплащане не може да бъде предварително определен, поради което законната лихва за визирания момент, ако е присъдена, се изчислява в рамките на изпълнителното производство. Ето защо за присъждането на законната лихва в подобна хипотеза следва да е налице изрично искане пред съда. При пропуск на страната да направи такова искане съдът не дължи служебно произнасяне. При пропуск на съда да се произнесе по направено искане за присъждане на законната лихва, този процесуален пропуск може да бъде преодолян единствено по реда и в сроковете за допълване на съдебно решение. В случаите на липса на проведено производство за допълване на съдебното решение, чрез присъждане на законната лихва, се преклудира възможността за предявяване на самостоятелен иск за нейния размер. По тези съображения решението следва да бъде обезсилено, а съдебното производство-прекратено. Касаторът не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,