Решение № 15919 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11035/2013 г.
ВАСVII отделение29.11.2013 г.докладчик Даниела Мавродиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 136 от 31.05.2013 г., постановено по административно дело № 46/2013 г. по описа на Административен съд Хасково. ОСЪЖДА Общински съвет Свиленград да заплата на ЕТ "Торре -Тонка Петкова" с ЕИК 836029759 сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15919 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11035/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Свиленград, подадена от Георги Еленков - председател на Общински съвет Свиленград (ОбС), против решение № 136 от 31.05.2013 г., постановено по адм. дело № 46/2013 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено негово решение № 409/30.01.2013 г. Жалбоподателят оспорва решението, като неправилно незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закон. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - Тонка Петкова в качеството на ЕТ с фирма "Торре-Тонка Петкова", чрез процесуалния си представител адв. Георгиева - оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същества е неоснователна. Решаващият съд е приел, че решение на ОбС от № 409 от 30.01.2013 г., въпреки, посоченото в него правно основание за издаването му - чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, е издадено на осн. чл. 99, ал. 1 АПК и в срока по чл. 102 АПК. С оспореното решение Административен съд - Хасково е отменил решение № 409/30.01.2013 г. на Общински съвет Свиленград, с което е прекратен конкурс за възлагане на обществен превоз от - квота на община Свиленград. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че административното производство е започнало въз основа на решение № 341/31.10.2012 г. на ОбС по протокол № 20/31.10.2012 г. на ОбС - Свиленград, за провеждане на конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по автобусни линии от утвърдената републиканска транспортна схеми. Със същото решение ОбС е утвърдил конкурсната документация, критериите и начина за оценка на класиране кандидати, определил съставът на комисията за провеждане на конкурса и е възложил на кмета на община Свиленград да проведе конкурса съгласно изискванията на Наредба № 2/15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (Наредба № 2 / Наредбата) . В изпълнение на решението на ОбС е издадена заповед № 2016/19.11.2012 г. на кмета на Община - Свиленград, с която на основание чл. 17, ал. 4 от Наредба № 2/15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси е открита процедурата по провеждането на конкурса. Въз основа на заповедта на кмета на 27.12.2012 г. е проведен конкурса за възлагане на обществен транспорт. При проведеното на 04.01.2013 г. заседание на комисията, назначена със заповед № 2016/19.11.2012 г. на Кмета на община Свиленград, с оглед писмо изх. № 07-00-32-429/4/04.01.2013 г. на Началника на Областен отдел "Контролна дейност-ДАИ" - Хасково в което се сочи, че възлагането на превоза не следва да се извърши по реда на Наредба № 2/15.03.2002 г., комисията е предложила на кмета на Община - Свиленград конкурса, обявен с решение № 341/31.10.2012 г. на ОбС - Свиленград да бъде прекратен, както и да бъде сезиран Общински съвет - Свиленград за вземане на ново решение. С докладна записка рег. индекс ВДЗ-413/07.01.2013 г. кметът на Община - Свиленград, е предложил на Общински съвет - Свиленград на основание чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1, т. 23 от ЗМСМА да приеме решение с което да прекрати процедурата по провеждане на конкурс за възлагане на обществен транспорт от републиканската транспортна схема - квота Община Свиленград, съгласно утвърдени от МТИТ маршрутни разписания. На от 30.01.2013 г. ОбС е приел решение № 409, с което е прекратил обявения конкурс. Въз основа на така установената фактическа и правна обстановка съдът е стигнал до извода, че процедурата по възлагане на обществен превоз от републиканската транспортна схема - квота на Община - Свиленград, съгласно утвърдени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията маршрутни разписания № 26201/07.03.2006 г., 26202/27.07.2012 г. и 26203/27.07.2012 г. за маршрута София - Свиленград и маршрутни разписания № 26101/27.07.2012 г. и 26102/27.07.2012 г. за маршрута Пловдив - Свиленград, правилно е определена за провеждане по реда на Раздел II на Глава втора от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС, тъй като визираната в Раздел I на Глава втора от Наредбата процедура касае хипотезите на компенсиране на превозвачите за извършени разходи и/или предоставяне на изключителни права срещу изпълнение на задължение за обществена услуга, каквато разглежданата не е. Решаващият съд е приел, че предоставянето на компенсациите, предвидени в чл. 21 от Наредба № 2/31.03.2006 г. на Министерство на финансите (МФ) за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалени приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници, следва да бъде подведено именно в приложното поле на § 2 и § 3 на чл. 3 от Регламент /ЕО/ № 1370/2007, т. е. процедурата по възлагане на транспорта следва да се проведе по общите правила на чл. 17 и сл. от Наредба № 2/15.03.2002 г. Съдът е направил е извод, че обратното разбиране, че компенсациите по чл. 21 от Наредба № 2/31.03.2006 г. на МФ представляват компенсиране на превозвача за извършени разходи по смисъла на чл. 16в ал. 1 от Наредба № 2/15.03.2002 г., би довело до извод, че във всички случаи на възлагане на обществен транспорт, следва процедурата да се проведе по реда на чл. 16в и сл. от същата Наредба. Това е така, тъй като компенсациите по чл. 21 от Наредба № 2/31.03.2006 г. на МФ, се изплащат въз основа на нормативното предвиждане определени категории лица да имат правото да ползват безплатно или с намаление, респ. всеки превозвач, извършващ вътрешноградски и междуселищен автомобилен транспорт на територията на Република България, има право на подобно компенсиране. Поради гореизложените аргументи, съдът е приел, че субсидиите, предвидени в полза на Община - Свиленград по чл. 21 от Наредба № 2/31.03.2006 г. на МФ не водят до задължение на Общински съвет - Свиленград да проведе процедура за възлагане на транспорта съгласно чл. 16в от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС. В разглеждания случай, възлаганите маршрути са за линиите София - Свиленград и Пловдив - Свиленград и няма данни в същите да попадат в приложното поле на Наредба № 3/04.04.2005 г. за условията и реда за предоставяне на средства за субсидиране на превоза на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони, не е доказано и че превозите подлежат на субсидиране по реда на тази наредба. При така направените изводи, съдът е стигнал до заключение, че процедурата правилно е започнала по реда на чл. 17 от наредбата и решението на ОбС, с което е прекратена конкурсната процедура е незаконосъобразно. Решението е правилно. Съобразявайки представените по делото доказателства и релевантната нормативна уредба относно възлагането на превози по утвърдени транспортни схеми чрез конкурс, настоящият състав на ВАС, намира, че изводите на първоинстанционния съд относно материалната незаконосъобразност на решението на ОбС - Свиленград са правилни и се споделят изцяло от настоящата инстанция. Промените в наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС, визирани в раздел I касаят хипотеза на компенсиране на превозвачите за извършени разходи и/или предоставяне на изключителни права срещу изпълнение на задължение за обществена услуга. Разпоредбата на чл. 16в от Наредба № 2/15.03.2002 г. гласи, че
Общинският съвет възлага превозите по автобусни линии след проведена процедура по Закона за концесиите или Закона за обществените поръчки и в съответствие с Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (L 315/1 от 3 декември 2007 г.), когато възложителят предвижда компенсиране на превозвачите за извършени разходи и/или им предоставя изключителни права срещу изпълнението на задължение за обществена услуга. Разпоредбата на чл. 16в от Наредба № 2 намира приложение единствено при предоставяне на субсидии при условията и по реда на Наредба № 3/04.04.2005 г. на Министъра на финансите за условията и реда за предоставяне на средства за субсидиране на превоза на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони. Доколкото по делото няма доказателства че предмет на конкурса са нерентабилни автобусни линии от републиканската транспортна схема, за които е необходимо компенсиране на превозвачите за извършени разходи, а и възложителят не е предвидил такова компенсиране или предоставяне на изключителни права срещу изпълнението на задължение за обществена услуга, изводът на решаващия съд за незаконосъобразност на решението на ОбС, издадено на възприетото правно основание, е правилен. Регламент (ЕО) № 1370/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 установява условията, при които компетентните органи, когато налагат или договарят задължения за обществени услуги, компенсират операторите на обществени услуги за направените разходи и/или им предоставят изключителни права в замяна на изпълнението на задължения за обществени услуги (чл. 1, § 1, ал. 2). За изпълнение на задълженията на страната ни, произтичащи от цитирания акт на производното общностно право (Арг.: чл. 288, ал. 2 ДФЕС), законодателят с Раздел I на Глава втора от Наредба № 2/15.03.2002 г. е регламентирал процедура за възлагане на задължението за извършване на обществена услуга по обществен превоз на пътници в съответствие с изискванията на чл. 86, § 2 от Договора за създаване на европейската общност (ДЕО), респ. чл. 106, § 2, вр. с чл. 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Тълкуването на произтичащите от Регламент (ЕО) № 1370/2007 г. безусловни задължения на държавите - членки и за всички субекти под тяхната юрисдикция налага извод, че когато услуги за вътрешен пътнически превоз, които са необходими от общ икономически интерес, не могат да се предоставят на търговски начала, компетентните власти на държавите-членки трябва да са способни да осигурят предоставянето им. Механизмите, които те могат да използват за това включват предоставянето на изключителни права на операторите на обществени услуги, осигуряването на финансова компенсация на операторите на обществени услуги и определянето на общи правила за извършване на обществен превоз, приложими за всички оператори. Ако в съответствие с този Регламент държавите - членки решат да изключат определени общи правила от неговото приложно поле, следва да се прилага общият режим за държавни помощи. Доколкото обаче фактите по настоящия казус сочат, че спорът не попада в приложното поле на Регламента, редът по чл. 16в - чл. 16ж от Наредбата е неприложим. Предвид изложеното правилно административния съд е приел, че решението за прекратяване на конкурса е незаконосъобразно и го е отменил. С оглед изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение не страда от релевираните в касационната жалба оплаквания и следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ГПК претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски е основателна и следва да бъде уважена.
Цитирани разпоредби
1- чл. 17