Решение № 14440 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11038/2010 г.

Решение № 14440 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11038/2010 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Красимир Иванов Кенов от гр. Бургас, подадена чрез пълномощник адв. Милен Козарев против решение № 585 от 27.05.2010 г. по адм. д. № 8/2010 г. на Административен съд - Бургас, IX състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № Z-1633 от 30.11.2009 г. на кмета на Община - Созопол, издадена на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Излага доводи, че решението е незаконосъобразно. Твърди, че е подавал декларации през 1992 г. и 1997 г. за липса на изградена сграда в имота, поради страх от констатиране на незаконно строителство. Твърди, че в имота има изградена сграда по смисъла на § 1в, ал. 3, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Моли, да се отмени обжалваното решение и по същество бъде уважена жалбата. Ответникът - кметът на Община - Созопол, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата. Смята, че съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба и че липсват основания жалбоподателят да придобие правото на собственост върху процесният имот. Излага, че по представените молби от жалбоподателя през 1992 и 1997 г. за закупуване на имота е видно, че към 1.03.1991 г. в имота не е имало изградена постройка, каквото е изискването на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но дори и да се допусне, че такава е съществувала, то същата попада в хипотезата на § 1в, ал. 3, т. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ - постройка за селскостопански инвентар и подслон, която не е сграда по смисъла на § 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ, при наличието на която само може да се придобие собствеността върху ползвания имот. Смята, че собствеността не е могла да се придобие и поради липсата на доказателства, че имотът е общински или държавен, каквото е изискването на § 4а, ал. 5 от ЗСПЗЗ, както и че същият отстои на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица, съгласно § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предлага съдебният акт да остане в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба от надлежна страна и в срока по 211, ал. 1 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 585 от 27.05.2010 г. по адм. д. № 8/2010 г. на Административен съд - Бургас, IX състав, е отхвърлена жалбата на Красимир Иванов Кенов срещу заповед № Z-1633 от 30.11.2009 г. на кмета на Община - Созопол, издадена на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд е приел в производство по § 62, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ, че оспорената заповед е законосъобразна, като са спазени изискванията от материалноправен характер и административнопроизводствените правила от компетентния административен орган. Съдът е установил фактическите обстоятелства по делото и въз основа на тях е приел, че не са налице на изискванията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, за придобиване право на собственост върху имота от жалбоподателя. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят касационни основания за отмяна. Настоящият съдебен състав приема в съответствие с чл. 220 от АПК, че правилно е приложен материалния закон при обективно установени факти от първоинстанционния съд. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е подал три молби, съответно вх. № 608 от 3.07.1992 г., с вх. № 94-К-156 от 11.12.1997 г. и вх. № 94-К-38 от 8.02.2006 г. от 30.01.1998 г., с които е поискал да бъде извършена оценка и да придобие предоставен за ползване имот по реда на ПМС № 26/1987 г. в м. "Ново селище", землище - Община Созопол. С първата молба е посочил площ от 500 кв. м, а с втората молба от 700 кв. м. Към молбите е представено Удостоверение № 641 от 22.06.1990 г. на ИК на Общ. НС - Созопол за предоставено право на ползване върху имот от 700 кв. м. С първоначалната молба от 3.07.1992 г. жалбоподателят е посочил, че в имота няма сграда. С протокол на техническа комисия по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ от 10.11.2009 г. е разгледана молбата на жалбоподателя и е приела, че не са налице предпоставките по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въз основа на протокола е издадена процесната заповед, с която е отказано на касатора да придобие право на собственост при условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху процесния имот. За изясняване на обстоятелствата относими към преценка наличието на предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, съдът е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза. Първоинстанционният съд правилно е определил предпоставките за придобиване на правото на собственост при условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и доколко в конкретния случай те са налице. Претендираното основание за издаване на заповед по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е въз основа на акт по § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно ПМС № 26/1998 г. за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Правилно съдът е съобразил, че освен това за придобиване на собствеността върху имота е необходимо да е изградена сграда преди 1 март 1991 г., но и която не попада в ограничението по § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. В случая жалбоподателят с молба от 3.07.1992 г. е посочил, че в имота няма сграда, което е обусловило извода на съда, че липсва една от предпоставките по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е съобразил СТЕ относно наличието на сграда в имота, която е предпоставка за приложение на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, но е установил момента на изграждането след 1.03.1991 г. и обстоятелство, че не е извън вида на посочените по § 1в, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която препятства трансформирането на правото на ползване в право на собственост. Касаторът в производството не е доказал момента на изграждане на сградата, както и че преди 1 март 1991 г. не е била от вида на стопанска постройка за инвентар. Законосъобразна е и преценката на съда относно липса на предпоставките по § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в право на собственост предвид заявеното искане за придобиване на имота като овощна градина. Съобразено е от съда заключението на СТЕ, че процесният имот се намира на около 1000 м от морския бряг, поради което попада в 10 км крайбрежна зона, която препятства трансформиране на правото на ползване в право на собственост по § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правилно съдът е приел, че не са налице всички предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост по обжалваната заповед в съответствие с § 4а, ал. 1 и § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не са налице основания за нейната отмяна. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,