Решение № 4758 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1631/2016 г.

ВАСVIII отделение18.04.2017 г.докладчик Аглика Адамова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4/05.01.2016 г. за поправка на явна фактическа грешка, постановено по адм. дело № 44/2013 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново. ОСЪЖДА "ВВ" ООД, с. З. Панега да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново при ЦУ на НАП съдебни разноски в размер на 300 лв. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4758 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1631/2016 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 175, ал. 2 АПК. Образувано е по касационна жалба на "ВВ" ООД, с. З. Панега против решение № 4/05.01.2016 г. за поправка на явна фактическа грешка, постановено по адм. дело № 44/2013 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново /АСВТ/. Касационният жалбоподател твърди, че както в мотивите на решението, така и в диспозитива, първоинстанционният съд е посочил размера на правото на данъчен кредит, което се отказва на ревизираното лице, а именно 52 548, 81 лв. Счита, че това е действителната воля на съда и тя е ясно изразена, поради което не се касае за явна фактическа грешка по смисъла на чл. 175 АПК. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 175, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 във връзка с чл. 175, ал. 2 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С решение № 371/30.09.2014 г., постановено по адм. д. № 44/2013 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново е отменен като незаконосъобразен РА № 151002589/24.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 237/16.05.2011 г. на ответника в частта за непризнато право на "ВВ" ООД на данъчен кредит над сумата 52 548,81 лв. до пълния размер от 451 823,25 лв. за доставки на горива по 73 бр. фактури от ЕТ "П.-Н. Д." и "П. К." ЕООД. В останалата част жалбата на "ВВ" ООД е отхвърлена. В мотивите на решението са изрично изброени фактури № 911/18.06.2008 г., № 657/15.02.2008 г., № 124/10.09.2007 г., № 509/02.11.2007 г., № 752/08.04.2008 г., № 956/11.07.2008 г. и № 1042/27.08.2008 г., издадени от ЕТ "П.-Н. Д." във връзка с отказано с РА право на данъчен кредит, като съдът е определи размера на същото на 52 548,81 лв. Фактурите са представени по делото и с молбата на ответника за допускане на поправка на явна фактическа грешка и е видно, че размерът на начисления ДДС по тях е общо 61542, 35 лв, като същият е правилно изчислен в обжалваното решение. Касаторът не оспорва размера на начисления ДДС по посочените фактури. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК е грешка в чисто технически смисъл, която не е свързана с волята на съда по съществото на спора, а се отнася до несъответствие между формираната воля на съдебния състав и външното й изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка е писмената грешка, грешката в пресмятането или други подобни очевидни неточности. В случая е налице грешка в пресмятането. Ясна е волята на първоинстанционния съд, че счита за законосъобразен РА в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по изрично изброените фактури № 911/18.06.2008 г., № 657/15.02.2008 г., № 124/10.09.2007 г., № 509/02.11.2007 г., № 752/08.04.2008 г., № 956/11.07.2008 г. и № 1042/27.08.2008 г., издадени от ЕТ "П.-Н. Д." Аритметично изчислен размерът на отказаното право е равен на 61542, 35 лв. Налице е грешка в пресмятането, която правилно е отстранена по реда на чл. 175 АПК. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника следва да бъдат присъдени разноски в минимален размер от 300 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1