Решение № 2024 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11654/2008 г.

Решение № 2024 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11654/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Дачев Дачев от гр. Стара Загора чрез пълномощника му адв. Панов против решение № 842/25.07.2008 г. на Административен съд- Пловдив, постановено по адм. д. № 15/2008 г. с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 2400630/29.08.2007 г. издаден от ТД на НАП- гр. Стара Загора, потвърден с решение № 971/24.10.2007 г. на директор на ДОУИ- Пловдив, с който е отказан данъчен кредит в размер на 8 494,80 лв. и прилежащи лихви в размер на 4 761,22 лв. по 16 броя фактури, издадени от "Зенит" ООД и 23 бр. фактури, издадени от "Бургаски захарни заводи" АД. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са допуснати процесуални нарушения от съда и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски. Ответникът по касация - директорът на ДОУИ - Пловдив оспорва жалбата по съображения, развити подробно в писмена защита, представена по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия преценява жалбата като допустима, а досежно основателността и приема следното: С обжалвания пред първоинстанционния съд РА, на ревизирания субект не е признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Бургаски захарни заводи" АД на осн. чл. 6 от ЗДДС вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗДДС и чл. 65, ал. 4, т. 4 и ал. 5 от ЗДДС, като са направени констатации, че при насрещната проверка този доставчик не е представил изготвени и заверени счетоводни регистри за хронологично и аналитично отчитане на стопанските операции, както и доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходни доставки. На същите правни и фактически основания се отказва признаване право на данъчен кредит на жалбоподателя и по фактури, издадени от "Зенит" ЕООД. Съдът е приел, че жалбоподателят не е представил, нито пред органа по приходите, нито пред съда доказателства, които да оборят констатациите в РА за липса на реалност на доставките по фактурите от тези доставчици. Настоящата съдебна инстанция преценява като неправилно решението на първоинстанционния съд в частта относно приетото по фактурите от "Зенит" ООД. Съдът е обсъдил в решението си констатациите на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, като е приел, че само те не са достатъчни, за да се признае, отказания с РА данъчен кредит. Видно от заключението е, че фактурите, издадени от "Зенит" ООД са осчетоводени при доставчика, като и, че ДДС по тях е разчетен с бюджета в съответния месец на издаването им. Със заключението е установен също така и доставчикът на доставчика на жалбоподателя. Установено е, че "Зенит" е завеждал стойностно в счетоводството си доставката на кафе и по такъв начин е и изписвал тази стока, както и, че кафето по процесните фактури е заприходено при жалбоподателя по количество, стойност и номенклатура, като продажбата му е извършвана в магазин за хранителни стоки в гр. Стара Загора от "Дачев" ООД с управител- жалбоподателя. Заключението не е оспорено от данъчния орган, участващ като ответник в производството пред първоинстанционния съд. От друга страна по делото е представен РА № 2400-140/14.04.2006 г. издаден от ТД - Стара Загора на "Зенит" ООД, видно от който е, че на "Зенит" ООД е извършена данъчна ревизия по ЗДДС за периода - 1.04.2003 г. до 31.10.2005 г. т. е период, който обхваща периодите, през които са издадени въпросните фактури. Видно от този РА е, че за периодите, през които са издадени въпросните фактури не е извършвана промяна на резултата повод за която да са процесните фактури. При съвместната преценка на данните от заключението на вещото лице с тези от РА на доставчика, настоящата съдебна инстанция преценява, че неправилно първоинстанционният съд е изтълкувал съмнението относно наличието или не на реални сделки по фактурите възприемайки тезата на ответника. Осчетоводавянето на фактурите, както при доставчика, така и при получателя, заприходяването на стоката и при двамата, разплащането между страните по фактурите, вкл. и за ДДС, а така също и установяването на възможност за последващата реализация на стоката по фактурите са данни въз основа на които би могъл да се направи извод за наличие на реално разменени престации между доставчика и получателя по фактурите. По изложените съображения обжалваното съдебно решение в частта, в която се отхвърля жалбата срещу РА относно отказа на данъчен кредит по фактури от "Зенит" ООД следва да се отмени, а вместо това жалбата се уважи, като се отмени РА в тази част, а именно относно начисления допълнително ДДС в размер на 2 058,68 лв. и съответни лихви върху него. В останалата част съдебното решение е правилно. Относно доставките от "Бургаски захарни заводи" не е установено счетоводното отразяване на фактурите от този доставчик в регистрите по чл. 104 от ЗДДС респективно начисляването на ДДС по тях, което е елемент от фактическия състав за възникване право на данъчен кредит за получателя по фактурите. При тези данни основателно и законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит на получателя по тези фактури. При тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд