Решение № 2204 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5584/2013 г.

Решение № 2204 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5584/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Йордан Колев Йорданов, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Троян, срещу Решение № 92 от 11.03.2013 г., постановено по адм. дело № 800/2012 г. от Административен съд Велико Търново. В жалбата се обосновават отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна - Административен орган по изпълнение на наказанията в Затвора гр. Стара Загора не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, иска, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, на изтърпяващия наказание "лишаване от свобода" Йордан Йорданов срещу бездействие на административен орган по изпълнение на наказанията в затвора гр. Стара Загора. За да мотивира този резултат съдът е приел, че за времето от 21.05.2012 г. до 22.05.2012 г., като етапно конвоиран ищецът е бил настанен в спално помещение в посоченото място за изтърпяване на наказания "лишаване от свобода" с площ 6 кв. м с други 6 лица. Ищецът е претендирал незаконосъобразност на бездействия при осигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в затворническата килия; неосигуряване на тоалетна и санитарно-битови условия при престоя му; неосигуряване на достатъчно светлина в килията и приток на свеж въздух - нарушения по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3; чл. 43, ал. 2 и ал. 3; чл. 150, ал. 1, т. 3 и чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС. Твърденията са, че минималната жилищна площ за един лишен от свобода, не може да бъде по - малка от 4 кв. м.; на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. След като е приел, че посочените от ищеца факти са налице съдът е посочил, че съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС и § 6 от ППЗИНЗС задълженията на административния орган да осигури посочените условия на лишените от свобода са отложени във времето и към настоящият момент за затворническата администрация сроковете за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода не са изтекли. Наличието на отлагателен срок за влизане в сила на нормативно въведените изисквания за минимална жилищна площ за един лишен от свобода и за санитарно помещение и течаща вода в спалното помещение, не са били част задължителни към периода на исковата претенция, нито към настоящият момент. Ето защо не е налице нормативно регламентирано задължение за администрацията на местата за лишаване от свобода за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м., санитарен възел и постоянно течаща вода в килиите, където са настанени лишените от свобода, неизпълнението на което задължение да представлява незаконосъобразно бездействие, т. е. незаконосъобразна административна дейност. Решението е недопустимо и ще следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд по следните съображения: Видно от съдържанието на исковата молба ищецът е насочил претенцията си към Министерството на правосъдието, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", Затвора гр. Стара Загора. С разпореждане на съдията - докладчик от 17.09.2012 г. исковата молба е била оставена без движение с конкретни указания, едно от които е ищецът да уточни ответника (л. 7). С молба от 28.09.2012 г. вх. № 5907 Йордан Йорданов уточнява, че искът му е насочен срещу ГД "Изпълнение на наказанията", съгласно чл. 13 от ЗИНЗС (л. 11). Въпреки това уточнение с определение на съда от 05.11.2012 г. (л. 29) като ответник в процеса е конституиран "административен орган по изпълнение на наказанията в затвора гр. Стара Загора". Така конституирания ответник обаче не разполага с надлежна пасивна процесуална легитимация. Затвора гр. Стара Загора, където ищецът е бил етапно конвоиран е териториална служба на ГД "Изпълнение на наказанията". Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС (обн., ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г.), Главната дирекция "Изпълнение на наказанията", представлява юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище гр. София, на бюджетна издръжка; осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, а затворите, поправителните домове и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Поради това и по арг. от чл. 205 от АПК ответник по иска за обезщетение за вреди, произтичащи от твърдяното незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора гр. Стара Загора е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, т. е. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно ал. 2 на текста се разглеждат по реда, установен в АПК, в който обаче липсват разпоредби относно исковото производство. Затова и на основание чл. 144 от с. кодекс субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК. Особеното за производството по чл. 203 - 207 от АПК е, че законодателят изрично посочва срещу кого трябва да се насочи искът, като в този случай изискванията за пасивната материално-правна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК или да прекрати образуваното съдебното производство. В конкретния случай, след като съдът е указал на ищеца да уточни ответника и след като указанията му са били изпълнени искът е бил разгледан с участието на ненадлежна страна, което има за последица факта че съдът е постановил недопустим съдебен акт. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,