Решение № 181 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11091/2020 г.

Решение № 181 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11091/2020 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Гл. архитект на община Аврен, подадена от ст. юрк. Мирова, срещу решение № 1002/22.07.2020 г., постановено по адм. д. № 2503/2019 г. на Административен съд-Варна, с което е отменен отказ от 01.08.2019 г. да издаде Разрешение за строеж по чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ, за ограда в ПИ 03811.87.3, урегулиран в УПИ I-087003, находящ се в кв. 87 по плана на с. Бенковски, община Аврен, местност "Бафа", а делото е върнато на административния орган за ново произнасяне по заявлението от 29.07.2019 г., при спазване на дадените в съдебния акт указания. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът Е. Грозев, редовно призован, не се явява и представлява. В писмен отговор от пълномощникът му, оспорва касационната жалба, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че пред административния орган заявителят се е легитимирал като собственик, чрез покупко-продажба от 2012 г., на нива в местност "Бафа", землище на с. Бенковски, общ. Аврен, цялата с площ 5, 795 дка, съставляваща имот № 087003 по КВС на с. Бенковски. Съгласно Протокол № 29/17.03.2014 г. от заседание на ОбС Аврен, /в сила от 13.06.2014 г./, е одобрен ПУП – ПРЗ, /само за посочения ПИ/, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за "жилищно строителство", ниско застрояване, урегулиран в УПИ І-087003. С решение № 1/29.01.2016 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ към ОДЗ – Варна, на основание чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1 ППЗОЗЗ, е променено предназначението на имота, който акт е запазил правното си действие, при условията на чл. 24, ал. 5, т. 3 от ЗОЗЗ, /видно от удостоверение от 19.06.2019 г. на ОДЗ – Варна, в хипотеза за започнало строителство в законоустановения 6-годишен срок от момента на влизане в сила на решението/. След разменена кореспонденция във връзка с указания за отстраняване на нередовности по заявлението, на 01.08.2019 г., е последвало издаването на оспорения по делото отказ, мотивиран с това, че липсва процедиране по чл. 16, ал. 6, вр. ал. 1 ЗУТ и се констатира несъответствие в границите и площта на урегулирания ПИ /5, 666 дка/, одобрения за него ПУП – ПРЗ, които не отговарят на границите и площта на имота по кадастрална карта /5, 794 дка/, видно от представената скица от СГКК – Варна. От изслушаното и приобщено към доказателствения материал по делото без възражения на страните заключение по допуснатата СТЕ се установява, че между ПИ - 087003 по КВС, с площ 5795 кв. м. и заснетия по КК ПИ 03811.87.3, с площ 5794 кв. м. е налице пълна идентичност в границите и в площта като съществуващата разлика от 1 кв. м. се дължи на различното закръгляне на квадратурата до цяло число, което е в рамките на допустимата грешка. На база на изготвена комбинирана скица – Приложение № 1 от заключението, между КВС, КККР/2018 г. и одобрения с решение № 781/17.03.2014 г. на ОбС Аврен ПУП – ПРЗ за УПИ І-087003 и след извършено аналитично измерване по скицата вещото лице е установило, че е налице съвпадение във вътрешните им граници към съседните имоти, като разликата от 128 кв. м. в границите им, е по линията между точки 9-10-11-12-1-2-3-4-5-6, където регулационната линия на УПИ І-087003 е отдръпната навътре спрямо кадастралната граница на имота, ситуирана изцяло в лицевата част на имота - към съществуващия селскостопански път /част от площта на ПИ, оставаща извън регулационните му граници/. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че процесният отказ е издаден от компетентен орган - главния архитект на общината, на територията на която се намира поземления имот, същият съдържа мотиви, обусловили негативното произнасяне, като преди постановяването му са били предприети процесуални действия по отстраняване на недостатъците в заявлението, поради което е направен изводът за липса на допуснати нарушения в акта по смисъла на чл. 146, т. 1, 2 и 3 АПК вр. чл. 219, ал. 1 ЗУТ. Относно спазването на приложимите материално-правни разпоредби в решението е посочено, че ограничението на чл. 48, ал. 8 ЗУТ е преодоляно, тъй като имотът се намира в урбанизирана територия, каквато по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУТ е тази на населените места и селищните образувания. Това принципно открива възможността за ограждането му с плътна ограда от типа на поисканата с процесното заявление /с височина до 2, 20 м. над терена, от която плътна част – 0, 70 м., като ще тангира по вътрешните регулационни линии на имота/, за която съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ и по аргумент от противното на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ е необходимо да се издаде разрешение за строеж. При съобразяване на заключението на вещото лице, според което между ПИ 087003 по КВС и УПИ І-087003 по одобрения за имота ПУП–ПР3/2014 г. е налице пълно съвпадение във вътрешните им граници /кадастрална и регулационна/ в участъка по линията между точки 6-7-8-9 по комбинирана скица към СТЕ, с основание може да се заключи, че не съществува материално-равна пречка за разрешаването на процесната ограда в имота на жалбоподателя спрямо съседните ПИ 087006 и ПИ 087004, защото регулационната граница на УПИ І-087003 към тези два имота напълно съвпада с нанесената по картата имотна граница на ПИ 03811.87.3., което не е съобразено от административния орган. С основание може да се заключи, че не съществува материалноправна пречка за разрешаването на процесната ограда в имота на жалбоподателя спрямо съседните ПИ 087006 и ПИ 087004, защото регулационната граница на УПИ І-087003 към тези два имота напълно съвпада с нанесената по картата имотна граница на ПИ 03811.87.3. Не така стои въпросът с разрешаването на оградата към съседния ПИ 087002, тъй като в тази част липсва пълно съвпадение между кадастралната им /имотна/ граница и регулационната граница на УПИ І-087003, вследствие на предвиденото с ПУП-ПР3/2014 г. отдръпване навътре в имота на улично-регулационната му линия, общо 128 кв. м. - недопустимо е преди прилагането на регулацията да се изгражда ограда по регулационната граница на имота в случаите, в които липсва пълно съвпадение между регулационната и имотната му граница, защото съгласно чл. 14, ал. 5 ЗУТ, в урегулираните с ПУП поземлени имоти, регулационните линии по ал. 3 /уличните регулационни и вътрешните регулационни линии, които притежава всеки урегулиран поземлен имот/, стават граници на имотите, когато подробният устройствен план е приложен по отношение на регулацията. В случая не е приложена първа регулация по условията на § 22, ал. 1, т. 1 ЗР ЗУТ - одобреният през 2014 г. частичен ПУП-ПРЗ, за ПИ 0870003, урегулиран с плана в УПИ І-087003, който не представлява устройствен план по чл. 16 ЗУТ. Касае се за план по чл. 17 ЗУТ, с който е урегулиран с вътрешни и с уличнорегулационна линия неурегулиран до този момент отделен поземлен имот, като зададената по него уличнорегулационна линия на имота е съобразена с факта, че при бъдещото урегулиране на цялата територия с план по чл. 16 ЗУТ, в лицевата част на имота ще бъде предвидена улица. Затова, до прилагането на регулацията, за тази част от имота, възможността е да се изгради лека ограда между ПИ 03811.87.3 и ПИ 03811.87.2, за която, съгласно чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ, не се изисква разрешение за строеж. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Неоснователно касаторът твърди приложение на чл. 16 ЗУТ и "конфликт в направените изводи, които диаметрално си противоречат". Законосъобразно и обосновано съдът е приел, позовавайки се на доказателствата по делото, включително и данните в първата от поставените задачи на вещото лице, че в случая не е одобрен устройствен план по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Предмет на този план са неурегулирани ПИ, както и територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план, които с плана се отреждат само за предвидените в нормата мероприятия - обекти на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура-публична собственост. Този РП по изключение има отчуждително действие, поради което е предвидено обезщетение за собствениците, както и ограничение от площта на имотите, които собствениците на недвижимите имоти прехвърлят в полза на общината, за осъществяването на тези предвиждания. Липсват представени каквито и да било доказателства за процедиране на план по чл. 16 ЗУТ - не е налице валидна заповед за разрешаване изработването на проект за ПУП, който се явява първоначален акт по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината за процедиране на такъв, не е изяснен % на отнемане на част от имота и оценка на такава с оглед постигането на целта по чл. 16, ал. 4 ЗУТ (изм.) и пр. В случая, към датата на постановения отказ - 01.08.2019 г., има одобрен ПУП с решение № 781/17.03.2014 г. на Общински съвет-Аврен, само за ПИ с идентификатор 03811.87.3, по КККР и този устройствен план е ПУП-ПРЗ за имота, с отреждане за "жилищно строителство", по подадено от собственика заявление от 07.10.2013 г. Основанието за плановете, с които се урегулират частни имоти, нанесени в КК, застрояването на същите, уличната регулация и техническата инфраструктура за обслужването им, са чл. 17 и сл. ЗУТ, както правилно е посочено в решението. Предвиденото отнемане на част от имота - 128 кв. м. за улица, не попада в ограничението по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, но се явява пречка за урегулирането на същия изцяло по имотни граници - в частта към съседния ПИ 087002. Отказвайки изцяло на заявителя да му издаде разрешение за строеж на ограда по вътрешните регулационни линии на собствения му УПИ І-087003, с посочените в конструктивното становище параметри на строежа, без да извърши поотделно преценка за наличието или отсъствието на изискуемите материално-правни предпоставки за изграждането на оградата към всеки един от съседните ПИ, административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт, който правилно е отменен от съда, с връщане на преписката за ново произнасяне, съобразно даденото тълкуване на закона. Като се има предвид казаното дотук, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя, по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. При този изход на процеса, на ответната страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, своевременно претендирани, в размера от 900 лв., по приложения списък по чл. 80 ГПК, фактура и разписка за плащане - и двете от 03.09.2020 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,