Решение № 1759 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7905/2008 г.

Решение № 1759 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7905/2008 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на директора на ОД "Полиция" - Враца, срещу решение № 5/27.03.2008 г. по адм. д. № 20/2008 г. на Административен съд - Враца. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отменил Заповед № 3881/20.12.2007 г., с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от 3 месеца". Приел, че същата не съдържа всички реквизити, изброени в чл. 246 от ППЗМВР, което я прави незаконосъобразна, тъй като в нея не е посочено конкретно дали се касае за нарушение, представляващо неизпълнение на закон, на подзаконов нормативен акт или на разпореждания на ръководството на МВР или преките ръководители. Не са посочени и конкретните действия, които е следвало жалбоподателят да предприеме без да се конкретизира в какво точно се състои нарушението. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Касационната жалба е неоснователна. Наложеното наказание за допуснато нарушение на служебната дисциплина от страна на Ивайло Цолов Тошев е на осн. чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, който гласи: "Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, зам. министрите и генералния комисар на МВР и на преките ръководители". От това следва, че са дадени изисквания кумулативно да са налице неизпълнение на ЗМВР и издадени въз основа на него нормативни актове, на заповеди и разпореждания на министъра, заместниците и генералния комисар и на преките ръководители. Безспорно това изисква конкретизиране на съответния нормативен акт, който е нарушен, какъвто в обжалваната заповед не е посочен. Направеният извод от съда в този смисъл е правилен. Налице е празнота в обстоятелствената част на заповедта, поради липса на индивидуализиране на извършеното нарушение, водеща до нейната незаконосъобразност. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение