Решение № 6507 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5725/2017 г.

Решение № 6507 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5725/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. З., от гр. Б. против решение № 45/30.01.2017 г. по адм. дело № 546/2016 г. на Административен съд - М.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директор на ТП на НОИ - М. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 45/30.01.2017 г. по адм. дело № 546/2016 г. Административен съд - М. е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. Г. З., от гр. Б. срещу решение № 2153 - 11 - 62/18.10.2016 г. на директор на ТП на НОИ - М. и потвърденото с него разпореждане № РВ - 3 - 11 - 00173732/08.09.2016 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ. За да постанови съдебното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане № РВ - 3 - 11 - 00173732/08.09.2016 г. началник отдел КПК при ТП на НОИ е разпоредил А. Г. З., от гр. Б. да внесе сумата в размер на 1245,75 лева, представляваща неоснователно получено парично обезщетение за 2015 г. и изплатено в по-висок размер от дължимия, поради неопределяне от нейна страна на окончателен размер на осигурителния доход, в качеството й на самоосигуряващо се лице - управител на "Счетоводна къща Конкурент" ЕООД, гр. Б.. Съгласно справка - данни за осигуряването за период 01.03.2015 г. - 31.12.2015 г. жалбоподателката е била осигурявана от търговското дружество като за месеците март и април 2015 г. осигурителният доход е бил заявен в размер на 420,00 лева, а за месеците от май до декември 2015 г. в размер на 1260,00 лева. Н. З. е било изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност при бременност и раждане за периода май-ноември 2015 г. и спорът между страните касае неговия размер, а не дължимостта му. Видно от подадената декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, оспорващата се е осигурявала по реда и при условията на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Въз основа на дадената от закона възможност е направила избор и е посочила, че ще се осигурява за всички осигурителни социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Внасяните осигурителни вноски през съответната година са били авансово дължими върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер, определен със Закона за бюджета на ДОО и не са окончателни, в който смисъл е чл. 6, ал. 9 (предишна ал. 8) КСО. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ за периода на упражняваната дейност, в случая като собственик на търговско дружество. Окончателните осигурителни вноски се дължат върху този годишен размер на осигурителния доход. Липсата на реализиран доход не е основание за неподаването на справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, което е императивно законово задължение на осигуреното лице и е пречка административният орган да приеме различен от минималния размер осигурителен доход въз основа на който да изчисли дължимото обезщетение. Обстоятелството, че дружеството, в качеството си на данъчно задължено лице е подало годишна данъчна декларация по реда на чл. 92 от ЗКПО, не отменя задължението на собственика на същото да подаде годишна данъчна декларация по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ. Правните основания за подаване на тези декларации са различни и касаят различни правни субекти, каквито са собственика на дружеството, в качеството му на самоосигуряващо се физическо лице и търговското дружество, в качеството му на юридическо лице, деклариращо полученият през съответната година финансов резултат, с оглед облагането му с конкретен данък. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение