Решение № 15509 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7241/2010 г.

Решение № 15509 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7241/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Диана фиш" ЕООД, гр. Ямбол, представлявано от Екатерина Христова срещу решение № 338 от 1.04.2010 г., постановено по адм. дело № 918 по описа за 2009 г. на Административен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2800486 от 24.4.2008 г. на ТД на НАп Ямбол, потвърден с решение № РД-10-198 от 14.7.2008 г. на директор на Д"ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП относно задължение за внасяне на ДДС в размер на 2145,72 лв. заедно със съответната лихва за м. 12.2005 г., както и в частта за разноските. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска отмяна на решението и да се постанови друго по същество на спора като се отмени ревизионния акт в атакуваната му част. Претендира разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д"ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред настоящата инстанция. С решение № 8738 от 1.7.2009 г., постановено по адм. дело № 4921 по описа за 2009 г., Върховен административен съд е констатирал липса на мотиви в решение на Административен съд Бургас относно определените данъчни задължения за данъчни периоди на м. 12.2005 г., както и на м. 4 и 10.2007 г. и е върнал делото за ново разглеждане на друг състав. При повторното разглеждане на делото по отношение на задълженията за м. 4 и 10.2007 г. е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството по делото със съдебния акт по същество и в тази част не е постъпвала жалба. Спорът е останал относно задълженията за м. 12.2005 г. За да постанови новото решение и отхвърли жалбата срещу ревизионния акт в посочената част за данъчни задължения за м. 12.2005 г. в размер на 2145,72 лв. съда е приел, че същите произтичат от справката декларация, подадена от самото задължено дружество - определена сума като "ДДС за внасяне" и органите по приходите само са констатирали в РА, че сумата не е била внесена. Прието е, че сумата като размер не се оспорва от жалбоподателя. Посочено е, твърдението, че тази сума участва в процедура по приспадане не е било подкрепено с никакви доказателства. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Видно от представената справка декларация, подадена от самото дружество, същото е посочило за м. 12.2005 г. сума за внасяне - ДДС в размер на 2145,72 лв. С процесния ревизионен акт и ревизионен акт за поправка само е констатиран факта на декларирането и размера на задължението, определено от самия жалбоподател. Всички негови възражения касаят други данъчни периоди, които по делото към момента не са предмет на разглеждане в настоящето производство. В случая е важно, че дължимостта на този данък не се оспорва, а участието му в процедура по приспадане изисква представяне и събиране на определени доказателства, каквито по делото няма. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение