Решение № 10811 от 17.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4089/2016 г.

Решение № 10811 от 17.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4089/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството e по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по подадена жалба от Ц. В. Н., С. В. С., И. В. С., М. М. П., К. М. Г., А. К. Т. и Е. Х. Б. срещу Решение № 86 на Министерския съвет на Република България от 11.02.2016 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Струма", Лот 3.3, с обхват от км 397+600 до км 420+624 и етапна връзка към съществуващ път I-1 (Е79) при км 397+000 и нова пътна връзка на път I-1 (Е79) с общински път с. Ново Делчево - с. Дамяница" в землищата на гр. Кресна и с. Долна Градешница, община Кресна, с. Илинденци и с. Микрево, община Струмяни, с. Плоски, с. Поленица, с. Лешница, с. Дамяница и гр. Сандански, община Сандански, област Благоевград (Решение № 86), в частта досежно определения размер на паричното обезщетение в размер на 6593,00 лв. за отчуждавания имот с номер по регистър № 59.3, находящ се в землище на гр. Сандански, целият с площ от 6,000 дка, вид територия "селско стопанство", от които подлежащи на отчуждаване 4,649 дка. В жалбата се твърди, че при извършване на оценката на имота не е взето предвид това, че част от него има начин на трайно ползване "лозе" и се ползва като такова. Претендира се увеличаване размера на обезщетението и присъждане на сторените по делото разноски. Прави се доказателствено искане за назначаване на съдебно-оценителна експертиза. В съдебното заседание жалбоподателите не се явяват и не се представляват. Ответникът Министерски съвет на Република България, чрез упълномощен процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата в придружителното писмо. В съдебното заседание оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез упълномощени процесуални представители, също оспорват жалбата и искат нейното отхвърляне. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че същата е подадена от надлежни страни - адресати на решението на Министерски съвет в оспорената му част и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С Решение № 86 се отчуждава част от имот с номер по регистър № 59.3, вид територия "селско стопанство", с начин на трайно ползване нива, находящ се в землище на гр. Сандански, целият с площ от 6,000 дка, от които подлежащи на отчуждаване 4,649 дка. Определено е обезщетение в размер на 6593,00 лв. Оценката на отчуждаваните имоти по посоченото решение на Министерски съвет, в това число на частта от процесния, е възложена на ДЗЗД "Обединение 2014 за автомагистрала Струма". По делото е представен Оценителен доклад за определяне на равностойно парично обезщетение на трайно засегнати площи и засегната площ с ограничено ползване и досие на имот № 59.3 към него. Съгласно заключението за крайната оценка определената пазарна цена на отчуждаваната част (4,649 дка) от този имот (целият от 6,000 дка), е 6593,00 лв. С оглед изясняване на спора от фактическа страна, с определение от 20.04.2016 г., съдът е уважил искането на жалбоподателите заявено в жалбата и е допуснал съдебно-оценителна експертиза за определяне пазарната цена на отчуждаваната част от имота и трайните насаждения в него, както и размера на равностойното парично обезщетение въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС, във вр. с § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС, както и заключение за размера на следващото се обезщетение по чл. 32, ал. 3 ЗДС. С това определение жалбоподателите изрично са били предупредени за последиците при невнасяне на депозита за изготвяне на допуснатата експертиза в дадения от съда срок. Определението е съобщено на жалбоподателите като им е връчен препис от него, както следва: на Ц. В. Н. на 08.09.2016 г., на С. В. С. на 31.08.2016 г., на И. В. С. на 31.08.2016 г., на М. М. П. на 04.05.2016 г., на К. М. Г. на 17.05.2016 г., на А. К. Т. на 08.09.2016 г. и на Е. Х. Б. на 21.07.2016 г. Въпреки предоставената възможност на жалбоподателите в определения от съда тридневен срок, да внесат депозит в размер на 250,00 лв. за така допуснатата по тяхно искане съдебно-оценителна експертиза и да представят доказателства за това, по делото не са представени такива за внасянето му по сметката на съда както в определения срок, така и към датата на провеждане на съдебното заседание по делото на 19.09.2016 г. По тези причини назначената от съда експертиза не е изготвена. С протоколно определение, постановено в съдебното заседание на 19.09.2016 г., съдът заличи допуснатата с определение от 20.04.2016 г. съдебно-оценителна експертиза поради невнасянето на определения за изготвянето й депозит. Както се написа, за тези последици при невнасянето му жалбоподателите са били предупредени с определението, с което експертизата е допусната. Предвид това и непредставянето на други доказателства с оглед установяване на твърденията, направени в жалбата, настоящият състав приема, че по вина на жалбоподателите, неподкрепено с доказателства е останало възражението им, че определеното с оспореното решение на Министерски съвет обезщетение за отчуждаваната част от процесния имот не е равностойно и е занижено. Ето защо, жалбата им като неоснователна и недоказана, следва да бъде отхвърлена. По причина гореизложеното и на основание чл. 38 ЗДС, във вр. с чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение