Решение № 1483 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9035/2008 г.

Решение № 1483 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9035/2008 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Георги Александров Георгиев е подал касационна жалба срещу решението от 23.04.2008 г. по адм. д. № 516/2007 г. по описа на Административния съд - Монтана, с което е била отхвърлена жалбата му срещу решение № 011/6.02.2007 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана за потвърждаване на разпореждане № 21/15.12.2006 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени решението на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана и преписката да се върне за ново разглеждане. Директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че със заявление № 17694/25.06.2006 г. до директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана Георги Александров Георгиев поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 4306253241/15.12.2006 г. ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана наредил на лицето била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 213, 51 лева, считано от 9.07.2006 г. С възражение от 8.01.2007 г. и жалба от 5.02.2007 г. Георги Георгиев оспорил законосъобразността на разпореждането пред директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана по съображения, че в издаденото от "Балканкар Дунав" - Лом удостоверение, обр. УПИ - 2, не са отразени получените от него възнаграждения за 1982 г., 1983 г. и 1984 г., посочени в приложените към възражението документи: писмо № 3601-3372/18.04.1983 г., заповед № 443/25.05.1982 г., заповед № 448/3.05.1983 г., заповед № 923/14.10.1983 г., изчислителна записка, писмо № 710-03-36/4668/29.07.1983 г. С решение № 011/6.02.2007 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана отхвърлил възражението на Георги Георгиев по съображения, че сумите по допълнително представените документи не са включени в удостоверението за полученото от жалбоподателя възнаграждение и трудовия му стаж, издадено от "Балканкар Дунав" - Лом, обр. УПИ - 2, и за да бъдат взети предвид, следва да се представи друго удостоверение, обр. УПИ-2, за което Георгиев бил уведомен с писмо. При разглеждането на делото били изслушани заключенията на единична и тройна експертиза, според които за сумите, чието изплащане на жалбоподателя е било разпоредено със заповед № 443/25.05.1982 г., заповед № 448/3.05.1983 г. и заповед № 923/14.10.1983 г., не били внасяни осигурителни вноски. Те не представлявали част от брутното трудово възнаграждение на Георги Георгиев по разплащателните ведомости, а били изплатени от фонд "Изобретения и рационализации". По същество административният съд приел, че посочените суми не следвало да бъдат включени в осигурителния доход, съобразно който се изчислява размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Съдът се позовал на разпоредбата на т. 3, ал. 1, буква "б" от Наредбата за елементите на трудовото възнаграждение, от което се изчисляват възнаграждението за времето на платен годишен отпуск и вноските за държавното обществено осигуряване (отм.), действаща към момента на изплащането на сумите, според която не се внасяли осигурителни вноски за безотчетни, еднократни парични награди, давани при отчитане на социалистическото съревнование и по Закона за изобретенията и рационализациите. Административният акт бил преценен като законосъобразен и подадената жалба била отхвърлена. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Съгласно чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж към заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се представят документи за осигурителен (трудов) стаж и за прекратяване на осигуряването, документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до датата на пенсионирането. В случая, Георги Георгиев не представил пред органа по пенсионно осигуряване други, освен приложените към пенсионната преписка удостоверение УП-2 № 286/4.07.2006 г. на "Балканкар Дунав" - Лом, удостоверение УПИ-2 № 94-Г0179/17.07.2006 г. на Община Лом и удостоверение УПИ № 1613/19.09.2006 г. на "Пристанищен комплекс" ЕАД - Лом, с оглед на които е бил определен размера на пенсията му. Едва пред контролиращият орган по държавното обществено осигуряване жалбоподателят представил посочените по-горе заповеди, поддържайки, че сумите по тях, представляват осигурителен доход. Тъй като тези документи не са от вида на предвидените в чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и сами по себе си не удостоверяват получаването на сумите, както и внасянето на осигурителни вноски за тях, те не могат да се вземат предвид при определяне на размера на пенсията. На жалбоподателя е било дадено указание за представянето на ново удостоверение, обр. УПИ 2, от "Балканкар Дунав" - Лом, каквото той е отказал да представи, поради което административният орган законосъобразно е потвърдил издаденото разпореждане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При положение, че решението на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана е мотивирано с отсъствието на нормативно предвидения документ, изготвен въз основа на разплащателните ведомости, съдът не е бил длъжен да изследва въпроса представляват ли сумите по заповед № 443/25.05.1982 г., заповед № 448/3.05.1983 г. и заповед № 923/14.10.1983 г. осигурителен доход. Впрочем, неоснователността на оспорването се потвърждава и с оглед направената в мотивите на решението преценка. Назначените по делото вещи лица не са установили наличието на разплащателна ведомост, която да съдържа отразяване на посочените суми, както и начислени за тях осигурителни вноски. Действащият към момента на издаване на заповед № 443/25.05.1982 г., заповед № 448/3.05.1983 г. и заповед № 923/14.10.1983 г. нормативен акт, регламентиращ случаите, в които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, е Наредбата за елементите на трудовото възнаграждение, от което се изчисляват възнаграждението за времето на платен годишен отпуск и вноските за държавното обществено осигуряване (обн. ДВ. бр. 33 от 24 април 1962 г. отм. ДВ. бр. 107 от 21 декември 1993 г. ). Съгласно т. 3, раздел III от наредбата осигурителните вносни към държавното обществено осигуряване се начисляват и внасят върху възнагражденията, посочени в раздели I и II, както и върху всички други възнаграждения, неупоменати в настоящата наредба, изплащани по трудови правоотношения, както и за извършване на краткотрайни услуги. Възнаграждението по чл. 70 от Правилника за прилагане на Закона за изобретенията и рационализациите ( отм.), заплащано на авторите на предложения за изобретения и рационализация или на приети изобретения и рационализации затова, че предават на социалистическите организации заедно с предложенията или допълнително свои или заплатени от тях документации, модели, образци, прототипи и други, които се използуват или ще бъдат използувани при експериментирането или при внедряването на предложенията, не произхожда от дейността на лицето по трудовия му договор, определя се по размерите на отделните видове работи по ценови правилници или по взаимно споразумение и затова не може да се счита за елемент от трудовото възнаграждение. Възнаграждението по чл. 52 от Правилника за прилагане на Закона за изобретенията и рационализациите (отм.), което се заплаща на авторите на внедрени изобретения с авторски свидетелства и за рационализации, за които се изчислява икономически ефект, е възнаграждение, произтичащо от авторското право, така че също няма общо с възнаграждението за положен труд по трудово правоотношение. Не представлява елемент от трудовото възнаграждение и възнаграждението за оказване на съдействие в разработването, експериментирането, внедряването и изчисляването на икономическия ефект на изобретенията и рационализациите, наречено премия за личен принос по смисъла на чл. 73 от Правилника за прилагане на Закона за изобретенията и рационализациите (отм.). Получилите такава премия нямат право на премия за същите предложения по Правилника за организация на работната заплата, което е указание, че плащането има различно основание и източник на плащане. От това следва, че претендираните от жалбоподателя суми не представляват част от осигурителния му доход, върху който се определя размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.