Решение № 1917 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5262/2011 г.

Решение № 1917 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5262/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Елена Атанасова Дилова, подадена чрез адв. Стоян Жеков, срещу Решение № 286 от 24.02.2011 г. по адм. дело № 708/2010 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 16003065/17.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 540/24.07.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1000000591/27.07.2004 г., издадена от ЕТ "Дар Комерс", в размер на 6 500 лв. и относно увеличението на финансовия резултат за 2004 г. със сумата 32 500 лв. по фактура № 1000000591/27.07.2004 г., издадена от ЕТ "Дар Комерс" и определения във връзка с това като допълнително дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и съответните лихви. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в писмено становище, изготвено от юрк. В. Левова, моли да бъде оставена без уважение подадената жалба, като неоснователна, както и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С Решение № 286 от 24.02.2011 г. по адм. дело № 708/2010 г. Пловдивския административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Елена Атанасова Дилова против РА № 16003065/17.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 540/24.07.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1000000591/27.07.2004 г., издадена от ЕТ "Дар Комерс", в размер на 6 500 лв. и относно увеличението на финансовия резултат за 2004 г. със сумата 32 500 лв. по фактура № 1000000591/27.07.2004 г., издадена от ЕТ "Дар Комерс" и определения във връзка с това като допълнително дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и съответните лихви. Решението на ПАС е поставено след като с решение № 4397 от 6.04.2010 г., постановено по адм. д. № 14323 по описа за 2009 г. на ВАС на РБ, I отд., е отменено решение № 1146 от 10.08.2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1648/08 г. в частта му, в която е отменен РА № 16003065/17.04.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 540/24.07.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1000000591/27.07.04 г., издадена от ЕТ "Дар Комерс", в размер на 6500 лв., а делото е върнато в тази част за ново разглеждане на друг състав на същия съд. Във връзка с отмяната на първоначалното първоинстанционно решение, решаващият състав на ВАС е дал задължителни указания - по делото да се изясни кои стоки са получени от прекия доставчик по представените от него фактури от предходен доставчик и кои не са. В изпълнение указанията на ВАС, административният съд е приел заключението на ССЕ. Експертът е установил, че стоката е била заприходена само стойностно, като в представена за проверка аналитична ведомост на сметка стоки на склад /304/ не е водена аналитично и няма заведени никакви количества. Стоката не е била заприходена и по вид, като от представените за проверка документи не е видно изписване на стока. Издадена е фактура за продадена стока, но същата не е била изписана от склада. В заключителната си част вещото лице е посочило, че за да се даде заключение съществува ли по счетоводни данни стока на склад е необходимо при закупуване на стоката да се заприхождава, а при продажбата да се изписва, като не е възможно да се даде заключение дали има по счетоводни данни стоки на склад в ЕТ "Дар Комерс". Съдът е приел, че по делото не са представени доказателства за закупуването на процесните стоки и притежаването им от ЕТ "Дар Комерс". Съдът е обосновал извода, че предвид липсата на придобиване на стоката на годно правно основание, не може да се приеме, че същата е преминала в собственост на доставчика и в последствие е обективирала реална стопанска операция, т. е не е проследим стоковия поток между пряката и предходните доставки, каквото е изискването на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.). В тази връзка съдът е счел за законосъобразно увеличението на финансовия резултат за финансовата 2004 г. със сумата 32 500 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) във връзка с чл. 14 и чл. 15, ал. 2 от ЗКПО (отм.), въз основа на което е определено и допълнително данъчно задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Така постановеното решение е правилно. Основният спорен въпрос по делото е налице ли е реалност на доставката по фактурата, издадена от ЕТ "Дар Комерс". Настоящият състав намира, че в конкретния случай административният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна, изпълнил е указанията дадени в отменителното решение на ВАС и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата правилно е приел, че не е налице реалност на доставката по процесната фактура. В случая неоснователно е възражението на касатора относно приложимостта на нормата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) и съответно признаване на право на данъчен кредит, тъй като същата е приложима само ако е доказана реалността на извършената доставка, а в процесния случай реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) не е налице. В тази връзка законосъобразен е изводът на съда относно увеличението на финансовия резултат за 2004 г., извършено на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) във връзка с чл. 14 и чл. 15, ал. 2 от ЗКПО (отм.). По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника също не следва да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение, тъй като не е бил процесуално представляван в с. з. проведено на 18.01.2012 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение