Решение № 3804 от 1.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11244/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София при ЦУ на НАП, срещу Решение 5590 от 14.09.2023 г., постановено по административно дело 7688 от 2021 г. по описа на Административен съд София град, в частта му, с която по жалба на НАВТЕХ ГРУП ЕООД, [ЕИК], е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221419007940-091-001 от 06.04.2021 г., издаден от И. Ружев на длъжност началник сектор - възложил ревизията и Б. Янкова, на длъжност гл. инспектор по приходите - ръководител на ревизията, мълчаливо потвърден от директора на дирекция - ОДОП гр. София по реда на чл.156, ал.4 от ДОПК. Като касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК касаторът излага аргументи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за недоказано осъществяването на спорните ВОД, като сочи предоставената информация от данъчната администрация на Италия, Полша и Гърция. По отношение на продадения от дружеството недвижим имот се посочва, че въз основа на извършената в хода на ревизията експертиза правилно е определена пазарна дена от органите по приходите. По тези и други подробни съображения се иска отмяна на обжалваното решение и съответно потвърждаване на РА в отменената от АССГ част. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба НАВТЕХ ГРУП ЕООД, оспорва основателността ѝ чрез процесуалния представител адв. Райчинова, в съдебно заседание и в представени писмени бележки. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на първоинстанционния съд на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна по делото, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на касационната жалба, настоящият състав съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е бил РА Р-22221419007940-091-001 от 06.04.2021 г., издаден от И. Ружев на длъжност началник сектор - възложил ревизията и Б. Янкова, на длъжност гл. инспектор по приходите - ръководител на ревизията, мълчаливо потвърден от директора на дирекция - ОДОП гр. София по реда на чл.156, ал.4 от ДОПК Първоинстанционният съд е приел за доказано наличието на реално осъществени доставки в размер на 299 808.67 лв. за данъчни периоди от февруари 2016 г. до ноември 2019 г., по издадените фактури от ДОТ НАВ ЕООД, ДОТ НАВ СЪРВИСИЗ ЕООД, УНИ СИСТЕМС ЕООД, СЛАЙ ТЕСТ ЕООД НИВЕД РИА ЕООД, ЕВО ЛАЙТ ЕООД ДУДИ ТРЕЙД ЕООД БЮТИ М 2017 ЕООД, НОТСТАР ЕООД ФАСТ ТРАНС ЕООД, ЕЙ ДЖИ АСИСТАНС ЕООД и ВЕЛОМАНИЯ ООД. За да достигне до тези изводи съдът се е позовал на представените по делото доказателства фактури, договори и анекси за възлагане на софтуерните услуги, доказателства за професионална квалификация на управителите / служители на дружествата, които фактически са извършвали процесните услуги, задания за работата, отчети за извършеното и приемо-предавателни протоколи,счетоводни регистри, отразяващи осчетоводяването на процесните фактури, доказателства за плащания по всяка от спорните доставки, както и последваща реализация/ влагането на посочените доставки в дейността на жалбоподателя. Обсъдени и кредитирани са и приетите по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и съдебно-счетоводна експертиза ССЕ, като съдът е разгледал и подробно изложил мотиви по всяка от доставките. За реални са приети и извършените ВОД, като съдът се е позовал на представените по делото доказателства сключени договори за покупко-продажби на стоки, фактури, ЧМР-товарителници, потвърждения за получаване и банкови извлечения за получени плащания по доставките. По отношение италианското дружество DN TRADE SRLS съдът е посочил, че информацията, предоставена от италианските органи по приходите, обективирана във формуляр по Обмен на информация с референтен номер: VATJ3GJ332265JT_3320-CAR_20200326_AF_RI_R, не потвърждава изводите в РА, тъй като съдържа единствено данни, че към момента на проверката италианското дружество не може да бъде намерено, което е послужило като основание за неговата дерегистрация. Тези констатации касаят обстоятелства след извършване на процесните ВОД. По отношение допълнително установеното задължение по ДДС в размер на 68 562,40 лв. поради увеличение на данъчната основа по повод продажба на недвижим имот от НАВТЕХ ГРУП ЕООД към едноличния собственик и управител Д. Илиев първоинстанционният съд е кредитирал приетото по делото заключение на съдебно- оценителна експертиза (СОЕ), тъй като същото е изготвено при спазване на Наредба Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (Наредба Н-9/2-6 г.), за разлика от заключението в ревизионното производство. В частта по ЗКПО първоинстанционният съд е изложил мотиви, че съобразно изхода на спора в частта по ЗДДС, в която се признава реалността на доставките, посочени по - горе, относно отказа на ДК на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, следва да се приемат за оборени изводите на приходните органи за наличие на основание чл.26, т.2, вр. чл.10 от ЗКПО за корекция на декларираните данъчни задължения. Коригирани са задълженията по ЗКПО и относно недвижимия имот, съобразно изчисленията на ССЕ. Изложени са и подробни мотиви в обжалваното решение относно незаконосъобразността на РА в частта му за непризнаване на разходите за целите на ЗКПО по фактурите за покупки на софтуерни услуги с доставчици G and N Trade s.z.o.o., Полша и C.A.A.D. - S.A., Гърция, както и по фактурите, получени от нерегистрирани по ЗДДС доставчици - КОНСТАНТА БИО ЕООД, КАРЕРА ГРУП ЕООД, ХОУМ БЮТИ ТРЕЙД ЕООД, ФРАГНАНСЕ ЕООД, КОРАЛ ТРЕЙД БГ ЕООД, М. АБУШИНОВА ЕООД, ТИМ СТОК ЕООД, СЛАВЕВ СИН ЕООД и СИДЕСК СОФТ ЕООД. Посочено е, че е спазен принципът на съпоставимост на приходите и разходите, както и че е налице пълна документална обоснованост на процесните разходи, поради което предвид съвкупната преценка на събраните по делото доказателства следва извод за незаконосъобразност на РА и в тази му част, поради което е дължима неговата отмяна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Установените от решаващия състав факти са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите по приложението на материалния закон са правилни, за което обстоятелство на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Наведените оплаквания в касационната жалба са неоснователни. В частта по ЗДДС относно отказаното право на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 299 808.67 лв. за данъчни периоди от февруари 2016 г. до ноември 2019 г. правилно първоинстанционният съд в решението си е приел, че процесните доставки от посочените дружества са действително извършени от тях и че правото на данъчен кредите правомерно упражнено от жалбоподателя. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно липсата на кадрова обезпеченост на доставчиците и непотвърждаване от тяхна страна на извършването им, на които административният съд е отговорил като е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя и счита, че не следва да бъдат преповтаряни. Съдът се е произнесъл в няколко пункта по делото, с подробни мотиви, като е разгледал доставките за всеки от доставчиците, като са проследени действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ревизираното лице. Обосновано съдът се е позовал на СТЕ, която е взела предвид програми за изпълнение и отчитане на софтуерни услуги, използвани от ревизираното лице за възлагане, отчитане и приемане на извършени софтуерни услуги. Тази информация не е била проверена от органите по приходите в хода на ревизията. Към процесните фактури е представена съпъстваща документация - договори за възлагане на софтуерните услуги, доказателства за професионална квалификация на управителите / служители на дружествата, които фактически са извършвали процесиите услуги, счетоводни регистри, отразяващи осчетоводяването фактурите. Според заключението на ССчЕ доставките са надлежно и своевременно осчетоводени при доставчика и получателя, в това число и на компютърните компоненти, като са налице последващи облагаеми доставки, извършени от РЛ. По процесиите доставки е налице реално плащане по банков път. По отношение възраженията в касационната жалба относно декларирания ВОД на стоки към DN TRADE, S.R.L.S., Италия първоинстанционният правилно е очертал основният спорен момент по делото, а именно дали е реализиран данъчният състав на чл.7, ал.1 от ЗДДС, според който вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Обосноваването на извода за наличие на вътреобщностни доставки по делото е свързан с установяване на спорната по делото една от кумулативно изискващите се предпоставки, а именно транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Несъмнено документите, които доказват извършването на вътреобщностната доставка формират две групи и са конкретно посочени в чл.45 от ППЗДДС. Първата група са документи, съставени по повод извършване на доставката - фактура за нея, като в нея следва да се посочи идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от държавата членка на получателя, под който номер е извършен транспорта. В конкретния спор те са налице. Втората група документи са доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на другата държава членка - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице. Представените от ревизираното лице доказателства относно извърщените ВОД към DN TRADE SRLS, Италия, а именно - сключени договори за покупко-продажби на стоки с купувач DN TRADE SRLS, фактури, ЧМР-товарителници, потвърждения за получаване, изготвени и подписани от италиански получател и банкови извлечения за получени от НАВТЕХ ГРУП плащания по всяка една ВОД към италианския получател, потвърждават изпълнението на изискванията за доказване на ВОД към DN TRADE SRLS, предвидени в чл. 7 от ЗДДС във вр. с чл. 45, т. 2, буква а) от Правилника за прилагане на ЗДДС, респ. реалността на твърдените последващи доставки. Изложените в тази насока подробни мотиви от първостепенния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция. По аналогичен начин са доказани извършените ВОД към G AND N TRADE SPOLKA Z OGRANICZONA ODPOWIEDZIALNOS, Полша и C.A.A.D-S.A Гърция. В този контекст следва да бъде посочено още, че, независимо от твърденията на касатора в противния смисъл, при фактическата обстановка, установена по делото, изводите на първостепенния съд, са и в съответствие на позицията на Съда на Европейските Общности (СЕО, сегашно наименование Съд на Европейския съюз(СЕС) в решението му по дело Teleos и др., С-409/04, който случай е аналогичен с процесния. СЕО приема, че когато даден доставчик е действал добросъвестно и е представил изискваните доказателства, удостоверяващи правото на освобождаването на дадена вътреобщностна доставка от ДДС, Европейското законодателство и в частност Директива 2006/112 (заменила Директива 77/388) не допуска органите по приходите да задължат същия доставчик да плати ДДС за тези доставки, дори ако тези доказателства се окажат с невярно съдържание. В горепосочения смисъл е и трайната практика на ВАС по редица дела. Касационната жалба е неоснователна също и по отношение данъчното облагане на продадения недвижим имот от дружеството на свързано с него лице. Правилно съдът е кредитирал съдебната експертиза, която е изготвена на база пазарен аналог, взет от действителна продажба, а не само по офертни цени, както експертизата на НАП, като РА е изменен съобразно заключението на вещото лице. При изготвяне на съдебната експертиза е направен и оглед на имота, а не е направена само документална проверка, както е извършена експертизата в ревизионното производство. Правилен е изводът на съда, че заключението в ревизионното производство е изготвено в нарушение на изискванията на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. на министъра на финансите /ДВ, бр. 70 от 29.08.2006 г./ Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и правнозначимите доводи на страните и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях като е отговорено на всички относими възражения и убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на жалбоподателя. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод и решението на Административен съд София град следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на делото, на ответника по касационната жалба се следват разноски в претендирания размер от 30 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения списък за разноски по чл.80 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,