Решение № 5345 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5307/2015 г.

Решение № 5345 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5307/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) против решение № 1269 от 05.03.2015 г., постановено по адм. д. № 11374/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът навежда доводи за нищожност на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът Медицински център "Дианамед 2001" ЕООД, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът Боян Янков Монев, чрез процесуалния си представител, изразява становище за основателност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отменя решение № Ж-503/30.09.2014 г. на КЗЛД, в частта му, с която на Медицински център "Дианамед 2001" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. и връща преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила. Обжалваното решение е валидно. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание по делото, когато същото е обявено за решаване е, че заседанието е водено от съдия Луиза Христова, която е постановила и обжалвания съдебен акт. Решението е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Фактът, че в хипотезата на чл. 38, ал. 2 Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) КЗЛД действа в условията на оперативна самостоятелност не изключва съдебния контрол. Правилно съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 4/2004 г. на Върховния административен съд съобразно, което, когато органът е овластен да действа при условията на оперативна самостоятелност, същият е длъжен да изложи мотиви защо избира едно от няколкото възможни законосъобразни решения, като актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не нарушава съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не упражнява превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. Фактът, че в мотивите е записано, че заинтересовано лице е Ясен Николов, вместо Боян Монев е техническа грешка и не обосновава нищожност на решението. Ето защо твърденията на касатора за нищожност на обжалваното решение, са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваният административен акт в частта му, с която е наложена имуществената санкция е постановен в нарушение на предписаната от закона форма, като не съдържа каквито и да било съображения в тази насока. Независимо, че е издадено в писмена форма и подписано от председателя и членовете на административния орган, решението не съдържа конкретни съображения, които да мотивират разпоредителната част на акта. Прието е, че "Дианамед 2001" ЕООД като администратор на лични данни не изпълнява задължението си по чл. 26 и 28 от ЗЗЛД да предостави поисканата в заявление на жалбоподателя Монев информация относно обработката на личните му данни и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. Не са изложени обаче съображения за причините, поради които комисията приема, че следва да избере именно тази от предвидените в закона възможности. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД, когато, както в случая установи нарушение, комисията разполага с правомощия да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. Преценката на органа относно избора на възможно поведение е при условията на оперативна самостоятелност. Поради това всяко решение на комисията следва да бъде мотивирано с конкретни съображения, обосноваващи предпочетената от административния орган алтернатива. В случая това не е направено, тъй като не са изложени аргументи за причините, поради които на администратора на лични данни е наложена имуществена санкция, а не са упражнени другите правомощия, предвидени в закона. Следователно като отменя административният акт в частта, с която на администратора на лични данни е наложена имуществена санкция, Административен съд София-град постановява решение, което е съответно на материалния закон. Доводите на касатора, че съдът определя конкретна мярка, визирана в чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД, са неоснователни. Съдът е посочил само пример, но не е определил конкретната мярка, която следва да бъде наложена. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,