Решение № 101 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 20/2010 г.

Решение № 101 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 20/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия А срещу нова присъда № 450 от 30.10.2009 г. по ВНОХД № 334/2009 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с която е отменена присъда № 1* от 16.04.2009 г. по НОХД № 269/08 г. на РС - гр. Р. и А. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 1 НК. Сочат се всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НК. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Иска се въззивната присъда да се отмени и се постанови оправдателна по повдигнатото обвинение или атакуваният съдебен акт да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Прокурорът пледира за неоснователност на жалбата. Счита, че подсъдимият от обективна и субективна с. е осъществил състава на чл. 343б НК, като при постановяване на новата присъда съдът не е нарушил разпоредбите на Наредба № 30 и материалния закон, не са допуснати при разглеждане на делото съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е справедливо. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените доводи, становището на страните и атакувания съдебен акт, намира следното: С цитираната първоинстанционна присъда А. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343б НК. С въззивната присъда е отменен акта на РС - гр. Р., като подсъдимият е признат за виновен в това, че на 8.12.2007 г. около 4.00 часа в гр. Б. по ул. "Георги Нестев" управлявал л. а. м. "Мерцедес" с рег. № С* с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1.72 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство - алкотест дрегер 7410 с ИН-0159, поради което и на осн. чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ТРИ месеца лишаване от свобода, изпълнението на които на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години, като А. е лишен на осн. чл. 343г НК от правоуправление на МПС за срок от три години. Съдът се е произнесъл и по разноските. Развитите пред настоящата инстанция доводи в подкрепа на жалбата са подробно развити и пред окръжния съд. Те са в посока на неспазване от с. на служителите на МВР на реда за установяване на съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия, като не му е дадена възможност за кръвна проба, поради извършен арест и разминаване на часа за установяване на нарушението, отразен в съответния административен акт и талона за медицинско изследване, с часа на изпробването на А. с техническото средство. Същите са получили своя задълбочен отговор в мотивите към въззивната присъда. В тази насока съдът е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 НПК, като е посочил установените обстоятелства, подкрепящите ги доказателства, правните си съображения за взетото решение и е обсъдил противоречието в доказателствения материал, излагайки изчерпателни мотиви за възприетия отказ от с. на подсъдимия да подпише акта за установяване на административно нарушение и талона за медицинско изследване и разминаването в часа между писмените доказателства и свидетелските показания и паметта на техническото средство - алкотест дрегер 7410 с ИН-0159. Окръжният съд не само е направил законосъобразен разбор на задълженията на водача и служителите на МВР по Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, но е цитирал редица решения на ВКС, свързани с правните си съображения за взетото решение за виновността на А. При отказа на последният да получи акта и талона, при което същите са оформени като връчени при отказ с подписа на свидетеля С, не може да се приеме, че е нарушена от служителите на МВР разпоредбата на чл. 44 ЗАНН или водачът е лишен от възможност за кръвна проба със задържането му за срок от 24 часа по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР. За сочената като касационно основание явна несправедливост на наложеното наказание за извършеното престъпление по чл. 343б НК в жалбата не се изтъкват конкретни доводи. При условията на чл. 54 НК е определено минималното предвидено в закона наказание лишаване от свобода. То е съобразено с чистото съдебно минало на подсъдимия, семейното му положение, трудовата му ангажираност и липсата на данни за други противообществени прояви. Същите, обаче, не са достатъчни за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НПК с оглед високия ръст на този вид престъпления. При тези съображения жалбата срещу постановената от окръжния съд въззивна присъда е неоснователна и съдебния акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,