Решение № 116 от 14.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 447/2018 г.

Решение № 116 от 14.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 447/2018 г., III н. о., НК, докладчик съдията Мая Цонева Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения С. М. С. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 147/2017 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. В искането с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е посочено, че наложеното наказание е завишено, поради което се настоява за намаляването му. В съдебно заседание осъденият С. С. поддържа искането и моли наложеното му наказание да бъде намалено. Служебният му защитник изразява несъгласие с изводите на апелативния съд, че в случая самопризнанието не следва да се отчита повторно като смекчаващо обстоятелство, тъй като то в значителна степен е облекчило работата на разследващите органи в досъдебната фаза на наказателния процес. Наред с това акцентира и върху възстановяването на по-голямата част от инкриминираните вещи. Счита, че макар съдебното минало на осъдения да е обременено, то няма съществено значение за индивидуализация на наказанието. Пледира за възобновяване на наказателното производство и за намаляване на наложената санкция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и пледира същото да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 114/16.05.2017 г., постановена по н. о. х. д. № 407/2017 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, подс. С. М. С. е бил признат за виновен в това, че 01.01.2017 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 906,55 лева от владението на собственика им К. Х. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на пет години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с решение № 128/24.08.2017 г., постановено по в. н. о. х. д. № 147/2017 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, е потвърден. При индивидуализация на наказанието апелативният съд е отчел всички обстоятелства от значение за вида и размера му. С основание е прието, че както конкретното престъпление, така и извършителят му разкриват значителна степен на обществена опасност и изискват по-строго санкциониране на осъдения. Относително високата стойност на предмета на престъплението; времето и място на посегателството - в тъмната част на денонощието, на безлюдно място, както и на жертва - жена, която е физически по-слаба от дееца и трудно би могла да му окаже ефективна съпротива; изненадващото й нападение в гръб и причиненото телесно увреждане, довело до трайно затруднение движението на долен крайник за срок от 25-30 дни, убеждават и състава на касационната инстанция, че престъплението, извършено от С. С., е със значителна обществена опасност. Наред с това по отношение на осъдения са постановени тридесет и осем присъди и ако последните десет от тях обосновават наличието на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 от НК и не следва да се отчитат при индивидуализация на наказанието, останалите правилно са били третирани като отегчаващо отговорността обстоятелство със сериозна тежест при определянето му. Престъпната деятелност на С. е започнала непосредствено след навършване на непълнолетие и, видно от справката му за съдимост, е преустановявана само по време на престоя му в местата за лишаване от свобода. Всички предходни осъждания са за престъпления против собствеността, в това число и за грабеж. Деянието - предмет на настоящото дело, е извършено само три месеца след изтърпяване на предходно наказание лишаване от свобода. Всички тези обстоятелства недвусмислено показват, че осъденият следва трайно установен модел на незаконосъобразно поведение, който остава неповлиян от изтърпените до момента наказания, включително и в местата за лишаване от свобода. Допълнителен аргумент за високата степен на обществена опасност на С. е негативният пример, който той е дал на двамата си непълнолетни племенници, чието присъствие изобщо не му е повлияло като възпиращ фактор. Всички тези обстоятелства недвусмислено показват, че за да бъдат реализирани целите по чл. 36 от НК и особено, за да се постигне необходимият поправително-възпитателен ефект спрямо С., е необходимо изолирането му от обществото за определения от редовните съдебни инстанции по-продължителен период от време. Тук е мястото да се отбележи, че макар по делото са налице както самопризнание, направено още на досъдебното производство, така и възстановяване на по-голямата част от причинените имуществени вреди, те са непротивопоставими на обсъдените по-горе отегчаващи обстоятелства и не могат да доведат до претендираното от осъдения намаляване на наказанието. За откриването на отнетите вещи и връщането им на пострадалата съществен принос има своевременната намеса на органите на полицията и залавянето на С. с тях, а обясненията му пред разследващия орган нямат съществен принос за разкриване на обективната истина. Ето защо, макар и да са смекчаващи обстоятелства, коментираните факти не обосновават извод за явна несправедливост на наказанието и не налагат възобновяване на наказателното производство. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение