Решение № 5581 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15753/2008 г.

Решение № 5581 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15753/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с § 4 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс (ДПК), отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 100 от 26.06.08 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 896/07 г., в частта му, в която е отменен ДРА № 401/09.02.05 г., издаден от гл. данъчен инспектор, ръководител екип в ТДД "Големи данъкоплатци" - гр. София, мълчаливо потвърден при условията на чл. 121, ал. 4 от ДПК (отм.) от Регионалния данъчен директор при РДД-София, относно определеното на "ЖС БЪРНО АД-КЛОН" - София (с променено наименование "ОХЛ ЖС - КЛОН" - АД - София) задължение за данък по чл. 34, ал. 4 от ЗКПО (отм.) за 2002 г. и 2003 г. в общ размер 20 388 лв. и лихви в размер на 6 550.18 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно СГС е приел, че по отношение на чуждестранното юридическо лице "РЕОТ"-ООД - Чехия са установени релевантните за прилагане на СИДДО факти. В представените документи липсват каквито и да било данни за 2003 г. Незаконосъобразно и в противоречие с разпоредбата на чл. 144, ал. 2, т. 3 от ДПК (отм.) е отменен ДРА и в частта му относно определените лихви. Претендира се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на"ЖС БЪРНО АД-КЛОН" - София (с променено наименование "ОХЛ ЖС - КЛОН" - АД - София) срещу ДРА, както и да се присъди юристконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 4807 лв. Ответникът по касационната жалба -"ОХЛ ЖС - КЛОН" - АД - София чрез процесуалния си представител адв. Вълчанов оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, както и приложението на материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е допустима, а разгледана по същество - частично неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред СГС при повторното разглеждане на делото след постановяването на решение № 2134 от 01.03.07 г. на ВАС, Първо А отд. по адм. д. № 6412/06 г., с което е отменено решение № 4 от 17.03.06 г. по адм. д. № 1794/05 на СГС в обжалваната му част, е била частта от ДРА № 401/09.02.05 г., издаден от гл. данъчен инспектор, ръководител екип в ТДД "Големи данъкоплатци" - гр. София, мълчаливо потвърден при условията на чл. 121, ал. 4 от ДПК (отм.) от Регионалния данъчен директор при РДД-София, в която са определени задължения за данък по чл. 34, ал. 4 от ЗКПО (отм.) за периода 2001 г., 2002 г. и 2003 г. в общ размер 104 880. 48 лв. и лихва - 33 796.16 лв. Видно от подадената до Регионалния данъчен директор допълнителна жалба с вх. № 70-01-1442/26.04.05 г., ДРА се обжалва относно данъка по чл. 34, ал. 4 от ЗКПО (отм.) за периода 2000 г. - м. май 2003 г. в общ размер 104 880. 48 лв. и лихва - 33 796.15 лв. С ДРА данък по чл. 34 от ЗКПО (отм.) за 2000 г. не е определен. За 2001 г. е определен данък в размер на 16135.60 лв. и лихва 6852 лв. във връзка с начислен доход на SBM Wageneder Gesellschaft M. B. H. - Австрия в размер на 55 000 евро с левова равностойност 107570.65 лв. по фактура № 19/01.10.01 г. За 2002 г. е определен данък по чл. 34 от ЗКПО (отм.) в размер на 75249.65 лв. и лихви - 23 855. 48 лв. във връзка с начислени доходи на SBM Wageneder Gesellschaft M. B. H. - Австрия по 3 фактури и за начислени доходи на "REOT s. r. o. " - Чехия в общ размер 135 923. 88 лв. по издадените от това дружество фактури. За 2003 г. до м. май е определен данък по чл. 34 от ЗКПО (отм.) в размер на 13 495. 23 лв. и лихва - 3078.67 лв. само по една фактура - № 79/07.03.03 г., издадена от SBM Wageneder Gesellschaft M. B. H. - Австрия за начислен на това чуждестранно дружество доход в размер на 46 000 евро с левова равностойност 89968.18 лв. Като се сумират посочените главници за 2001 г., 2002 г. и 2003 г. се получава точно посочената като обжалвана обща сума от 104 880. 48 лв. Общият размер на лихвите е 33 786. 15 лв. От изложеното следва, че ДРА в частта му, в която е определен данък по чл. 34 от ЗКПО (отм.) за 2003 г. във връзка с начислени доходи на "REOT s. r. o. " - Чехия по 4 бр. фактури, издадени през м. октомври и м. декември 2003 г., е влязъл в сила като необжалван. СГС е отменил ДРА в частта му, в която е определено задължение за данък по чл. 34, ал. 4 от ЗКПО (отм.) за 2002 г. в общ размер 20 388 лв. и лихви в размер на 6 550.18 лв. които размери безспорно се установяват от данните в ДРА, във връзка с начислени доходи на "REOT s. r. o. " - Чехия, независимо че в диспозитива е посочил и 2003 г. В тази връзка следва да се отбележи, че доводите на касатора, свързани с липсата на доказателства за получаването на доходите от чуждестранното дружество през 2003 г., са неоснователни. СГС е отменил ДРА в посочената част, като е приел, че клетвената декларация на представляващия "REOT s. r. o." - Чехия от 13.06.07 г., писмо от 09.05.07 г. от "REOT s. r. o. " - Чехия, свидетелство за регистрация от 12.01.98 г., издадено от Финансова дирекция Храдец Кралове - изх. № 3397/98/228900/3518 с посочената дата, писмо - изх. № 175504/07/288915/6250 от 13.06.07 г., издадено от Финансова дирекция Бърно I удостоверяват релевантните за прилагането на СИДДО между Р. България и Чешката Република, ратифицирана със закон, приет от 38 Народно събрание на 16.06.1999 г., обн. ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г. в сила от 02.07.1999 г. Представляващият чешкото дружество е декларирал, че е получател на дохода по фактурите, издадени през 2002 г. и е платил дължимия данък на територията на Чешката Република, както и че упражнява дейността си чрез разположено на територията на Чехия място на стопанска дейност. Свидетелството за регистрация доказва, че дружеството е местно лице на Чешката Република. Тези изводи на съда са правилни и законосъобразни. Според определението, съдържащо се в т. 1 на чл. 4 от СИДДО между Република България и Чешката Република, за целите на тази спогодба терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, гражданство, място на управление, място на учредяване или всеки друг критерий от подобно естество, а така също включва самата държава или неин орган на местна власт. Чешката данъчна администрация със свидетелството за извършена регистрация изх. № 3397/98/228900/3518 от 12.01.98 г. е удостоверила, че "REOT s. r. o. " с адрес: ул. "Киевска" № 333, Храдец Кралове е регистрирано като платец на ДОД за юридическите лица, ДДС, данък върху потреблението, данък върху недвижимото имущество, пътен данък, ДОД върху трудовите правоотношения и върху данъци по специална тарифа с идентификационен номер 228 - 49814915 (посочен и в издадените фактури). Регистрацията към 2002 г. се потвърждава от писмо - изх. № 175504/07/288915/6250 от 13.06.07 г., издадено от Финансова дирекция Бърно I, което удостоверява подадена декларация от "REOT s. r. o. " с данъчен номер 228 - 49814915 за приходите на юридическите лица за 2002 г. Обстоятелството, че "REOT s. r. o. " - Чехия е притежател на доходите, по фактурите, които е издало на жалбоподателя, се установява от клетвената декларация, в която фактурите са изброени и е посочен доходът в лева, който съответства на общия размер на същия, определен от данъчния орган в ДРА, както и номерата на самите фактури. Декларирано е плащането на дължимия данък по тези доходи, определен от законодателството на Чешката Република. Касационната жалба е основателна в частта й, в която се навежда довод за незаконосъобразност на решението, поради противоречие с нормата на чл. 144, ал. 2, т. 3 от ДПК (отм.). Според чл. 144, ал. 2, т. 3 от ДПК (отм.) в редакцията му към процесните периоди от време (м. май - м. ноември 2002 г.), изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., законната лихва се дължи върху задължения на чуждестранно лице за данъци, удържани при източника - от датата на изтичането на срока за внасянето им съгласно българското законодателство от местното лице, платец на дохода, до деня, когато чуждестранното лице докаже наличието на основание за прилагане на данъчна спогодба, по която Република България е страна. Според разпоредбата на чл. 34, ал. 4 ЗКПО (отм.), платецът на дохода има качеството на задължено лице за данък върху платения от него доход на чуждестранно лице. Данъчното задължение се носи от получателя на дохода, но според посочената разпоредба следва да бъде начислено и внесено от платеца на дохода. В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗКПО (отм.) е предвидено, че платците на еднократните данъци при източника по чл. 34, ал. 4 ЗКПО (отм.) са длъжни да удържат дължимите данъци и да ги внесат в бюджета в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването, а на основание чл. 58 от същия закон, за неудържаните и невнесени в срок дължими данъци се дължат лихви съгласно ЗЛДТДПДВ . В случаите, когато установяването на предпоставките за прилагане на СИДДО не е направено до изтичането на срока по чл. 55, ал. 1 от ЗКПО (отм.), какъвто е и настоящият, платецът на дохода следва да удържи и начисли данъка по чл. 34, ал. 4 от ЗКПО (отм.) и ако не го е сторил - да понесе отговорността за лихвите, предвидена в чл. 144, ал. 2, т. 3 от ДПК (отм.). С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС, Първо отд. намира, че решението на СГС е незаконосъобразно в частта му, в която е отменен ДРА относно начислените лихви във връзка с определения данък по чл. 34, ал. 4 от ЗКПО (отм.) за 2002 г. в размер на 6550.18 лв. (6560.18 лв. според ДРА), поради което следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на"ЖС БЪРНО АД-КЛОН" - София (с променено наименование "ОХЛ ЖС - КЛОН" - АД - София) в тази част. С оглед на изложеното, на касатора и ответник в първоинстанционното производство се дължи юристконсултско възнаграждение, определено съобразно уважената част от касационната жалба. На ответника по касация също се дължат разноски за касационното производство, съответни на отхвърлената част от касационната жалба. По компенсация на ответника по касация следва да се присъдят разноски в общ размер на 200 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение