Решение № 3990 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3681/2018 г.

Решение № 3990 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3681/2018 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Стара Загора, подадена чрез редовно упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 5 от 30.01.2018 г., постановено по адм. дело № 512/2017 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 предл. първо и трето от АПК. Твърди се, че по преписката са събрани доказателства за доходите на лицето, заявило съответното финансиране. Административния орган предприел действия по изясняване и проверка на твърденията на търсещото финансиране лице с цел установяване на допустимостта на кандидата. От доказателствата не се установило изпълнение на изискването за минимум ЗЗ % общи приход на В. от земеделие. Иска се отмяната на оспорения съдебен акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ответната по жалбата страна разноски. С. В., чрез процесуалния си представител, адв. Илиева е депозирала писмен отговор по касационната жалба, в който се твърди, че същата е неоснователна и недоказана. Правилно съда приел, че в хода на административното производство не са извършени проверки на декларираната от лицето информация. Липсвали и мотиви на акта, съобразно изискванията на АПК. Моли жалбата да се отхвърли изцяло. Претендира присъждане на разноски. Оспорва възражението за прекомерност на разноските, отправено от жалбоподателя. Представителя на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Производството пред Административен съд Стара Загора е било образувано по жалба на Ж. С. В. против заповед № 03-240-РД/197 от 26.09.2017 г. на Директора на ОД на ДФЗ – Стара Загора, с която е отказано да бъде финансирано подаденото от нея заявление за подпомагане по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6. "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, Заповедта е отменена като незаконосъобразна. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на лицето от 09.08.2016 г. при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. В полза на жалбоподателката са присъдени разноски в размер на 750 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, предвид представената по делото заповед № 03-РД/2211 от 14.07.2016 г., издадена от Изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 20 а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 27, ал. 2 от Наредба № 10 от 2016 г. Съдът е приел, че заповедта съдържа мотиви от фактическо и правно естество, които кореспондират помежду си, но не са достатъчни за да се приеме, че обжалваният акт е формално изряден, т. е. че съответства в изискуемата степен на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изводът, че подаденото от В. заявление за подпомагане ИД № 24/06/3/0.0.2638 не отговаря на изискването на чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 г. – 2020 г., бил мотивиран с направени преизчисления в резултата на административни проверки без да са посочени аргументи за начина на изчисляване и приходите на лицето и основанието за определянето им в този размер. По преписката липсвали доказателства, описани от административния орган – Приложение № 2 към ГДД на В. Едва в съдебно заседание от заключението на вещо лице се установило, че редуцирането на описаните в заявлението думи е в резултата на прилагане на пределни стойност за добиви и цени на селскостопански култури. В оспорената заповед липсвало позоваване на друг документ или административен акт, в който евентуално да се съдържат изискуемите по закон мотиви. Органа приложил административни процедури, приети и разписани от него година след подаване на заявлението. Прилагане на пределни стойности за добиви и цени на селскостопански култури не било нормативно установено, тъй като в Наредбата бил ясно и точно разписан реда и критериите за определяне на съответствието на подадените заявления със заложените изисквания. Липсата на задължителното по закон съдържание на оспорения акт, водела до извод за неговата незаконосъобразност. Между страните не се спори, че В. е подала в Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. Стара Загора, заявление за подпомагане по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. с ИД № 24/06/3/0.0.2638 от 09.08.2016 г. Към заявлението е приложен бизнес план, удостоверение за налична банкова сметка в УниКредит Булбанк, регистрационна карта за земеделски стопанин, справка-декларация по Приложение № 2 към чл. 5, ал. 12, т. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. С последната е декларирано, че през периода 01.01.2015 г. - 21.12.2015 г. лицето е реализирало приходи от земеделска продукция - 8191, 66 кг със средна цена за единица продукция 1. 20 лв/кг или общо 9830 лв. Деклариран е и приход получен от публична финансова помощ, директно свързана със земеделска дейност за работна заплата в размер на 4421, 05 лева и други доходи в размер на 3882, 91 лева. Общо приходите/ доходите на В. за 2015 г. са посочени в размер на 18133, 96 лева, от които доходът от земеделска дейност формира съгласно декларираното 54, 21 % от всички доходи/ приходи за посочената година. Към заявлението за подпомагане са приложени заверени копия на Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г. В Приложение № 1 на декларацията е декларирана сума, представляваща годишна данъчна основа в размер на 4774, 02 лева и заплатен данък в размер на 552, 21 лева. В Приложение № 2 е деклариран отрицателен финансов резултат в размер на 111 лева. В Приложение № 3 "доходи от друга стопанска дейност", са отразени доходи от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ в размер 9830 лева. Приложени са и Договори за аренда на земеделска земя, за преарендоване на такава, анекси, нот. акт за собственост върху дворно място в с. Сърнево, удостоверения и декларации. При подаване на заявлението от администрацията на ОД на Държавен фонд "Земеделие" – гр. Стара Загора е била извършена контролна проверка, резултатите от която са обективирани в контролен лист КЛ 1, подписан от двама експерти и от кандидата на 09.08.2016 г. Във връзка с подаденото заявление за подпомагане по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" са извършени и други административни проверки – по представени документи, справки в електронни регистри и др., включително и проверка на място на 07.10.2016 г. Липсват данни за установени нередности или непълноти в представените от търсещото финансиране лице документи или заявените от него обстоятелства. С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 03-240-РД/197 от 26.09.2017 г., Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. Стара Загора, на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 27, ал. 2 и ал. 4 чл. 24, ал. 1, т. 4 предл. второ във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г., е отказал да бъде финансирано подаденото от С. В. заявление за подпомагане ИД № 24/06/3/0.0.2638. Касационната жалба като подадена от страна в първоинстанционното производство, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящия съдебен състав напълно споделя мотивите на съда, постановил оспореното решение, свързани с наличието на съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на оспорената пред съда заповед. При регулиране на конкретния вид отношения са въведени ясни критерии, съблюдаването на които да даде възможност на решаващия орган да формулира извод за спазването на относимите към съответното финансиране правила и ограничения. Както правилно е отбелязал решаващия състав на Административен съд Стара Загора, в чл. 5, ал. 12 от Наредба № 10 от 2016 година са изброени документите, с представянето на които се доказва визираното в ал. 2, т. 2 на чл. 5 условие за установен през предходната календарна година размер на дохода на кандидата, получен в резултат на земеделска дейност. От изложението на административния орган, обективирано в Заповед № 03-240-РД/197 от 26.09.2017 г. е видно, че формулираното от него заключение за неизпълнение на изискването на чл. 5, ал. 2, т. 2 за размера на приходи/доходи за предходната календарна година в обем най-малко ЗЗ на сто от общите приходи не се дължи на липсата на някой от посочените документи или на установено в тях неистинско обстоятелство. Заявения от лицето процент на доход, получен в резултата на селскостопанска дейност е преизчислен въз основа на Методика, за която няма данни да е част от действащата към момента на подаване на заявлението правна уредба, тъй като нито ЗПЗП, нито приложимата в случая Наредба предписват възможност за служебно прилагане на методика за определяне на добиви и цени. В оспорения административен акт липсват правни мотиви, дали възможност на решаващия орган да предприеме действия по редуциране на заявения от В. доход от земеделска дейност. За съществуването на приложената от Директор на ОД на ДФ "Земеделие" – Стара Загора Методика, заявителката за първи път узнава в хода на съдебното производство по оспорване на заповедта. Пълната липса на данни и обосновка относно причините и начина на намаляване доходите от земеделска дейност, декларирани от заявителя и обосновани с изискуемите по чл. 5, ал. 12 от Наредба № 10 от 2016 година доказателства, може и следва да се приравни на липса на мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Липсата на правна и фактическа обосновка на един административен акт е от съществено значение за преценката относно неговата законосъобразност, тъй като дава пряко и непосредствено отражение върху възможността на адресата на същия и на заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган да приложи конкретната правна норма, на която се позовава, а от там възпрепятства адресата да упражни правото си на защита. Освен, че нарушава правото на активно участие на страна в производството и ограничава до крайност възможността за защита на законните права и интереси на засегнатото лице, липсата на мотиви не дава възможност и на съда да провери законосъобразността на акта, като се изследва правилното приложение на материалния закон. Както правилно е акцентирано от първоинстанционния съд, липсата на мотиви не може да се замести от мотивите на съда или от събраните по делото доказателства, в това число и даденото експертно заключение. По делото липсват данни за предприети действия в хода на извършените административни проверки по оборване на доказателствената сила на представените от кандидата за подпомагане документи, свързани с получените през предходната календарна година доходи, в това число и от земеделска дейност. Такава проверка не може да бъде извършена чрез прилагане от административния орган на Методика за определяне на обосновани продажни цени и добиви, тъй като това не е нормативно установен способ за ревизия на декларираните факти. По делото липсват данни тази методика да е доведена до знанието на заинтересованите лица или да е дадена възможност по какъвто и да е начин същите да се запознаят, а от там и да се съобразят с описаните в нея правила. С оглед на гореизложеното, обоснован е изводът на съда, че с прилагането на Методика, която не е била обявена публично и не е била известна на заявителя при подаването на заявлението за кандидатстване са нарушени заложените от законодателя в чл. 12 и чл. 13 от АПК принципи за прозрачност и за последователност и предвидимост на воденото административно производство, съгласно които, административните органи осигуряват пълнота на наличната при тях и значима за производството информация и своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му, в какъвто смисъла е практиката на ВАС по идентични случаи /реш. 14953/04.12.2018 г. по адм. д. № 3918/2018 г. на ВАС, Реш. № 13128/26.10.2018 г. по адм. д. № 7824/2018 г. на ВАС/. Поради описаното настоящия съдебен състав намира, че при постановяване на оспореното решение на Административен съд - Стара Загора не са допуснати съществени нарушения на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 предл. 1 от АПК. Не са налице данни и за необоснованост на съдебния акт, тъй като съда е изследвал и взел предвид всички относими към производството факти и обстоятелства, имащи значение за формулиране на изводи относно законосъобразността на атакувания пред него административен акт. Поради липса на основанията, изтъкнати от касационния жалбоподател, обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на производството искането за присъждане на разноски от ответната по касационната жалба страна е основателно и следва да се уважи изцяло. Съда не споделя становището за прекомерност на търсените от ответната по касационната страна разноски. Запратения от В. възнаграждение е съобразено с естеството на производството, неговата фактическа и правна сложност. Ангажирания адв. И. Илиева е изпълнила задълженията си по надлежно и своевременно сключения договор за правна помощ и съдействие, като сумите, вписаното в същия възнаграждение е изплатено изцяло и в брой. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,