Решение № 468 от 20.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7881/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас при Агенция Митници , подадена чрез гл. юрк. Попова, срещу Решение 8360/12.06.2024 г., постановено по адм. дело 3280/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на В. Ч. е отменено Решение рег. 32-703102/18.01.2024 г. на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници и са присъдени разноски в полза на лицето. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че породените в резултат на извършената проверка по линия на международното сътрудничество съмнения не били разяснени. След като митническият орган е разгледал всеки един от методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 е обосновал извод, че същите са неприложими и законосъобразно е приел, че митническата стойност следва да се определи по чл. 74, § 3 във връзка с наличните данни в Съюза и тези, констатирани в представената информация от канадските митнически власти. По подробно изложени съображения касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение, потвърждаване на административния акт и присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба В. Ч., чрез процесуалния си представител адв. Тодоров, в писмен отговор и в съдебно заседание с доводи по съществото на спора оспорва касационната жалба, настоява за оставяне в сила на първоинстанционното решение, с присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - София-град е била законосъобразността на Решение рег. 32-703102/18.01.2024 г. на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници , с което на основание чл.74, пар. 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г., чл.85, пар. 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г., вр. чл.77, пар.1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. вр. с чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС и чл.59 от АПК е определена нова митническа стойност на стоката по МД с MRN 21BG001008030866R6/08.02.2021 г. и в резултат на това са установени публични задължения за досъбиране както следва: мито 310.56 лв. и ДДС 683.23 лв., ведно с лихва за забава. Първостепенният съд е установил следната релевантна за спора фактическа обстановка: На 08.02.2021 г. в МБ Свободна зона Бургас е приета МД с MRN 21BG001008030866R6 с вносител в ел.д. 3/15 и декларатор в ел.д. 3/18 В. Ч., пряк представител в ел.д 3/19 Мирамар ООД, за режим допускане за свободно обращение на стока с описание в ел.д. 6/8 употребяван пътнически автомобил - повреден двигател, марка Mazda , модел СХ-9 , тип СХ-9 , първа регистрация 01.01.2010 г., цвят grey, р.обем: 3720 двигател - няма данни, шаси JM3T ВЗМА2А0226075. За стоката е посочено: в ел. д. 5/14 Код на държавата на изпращане/износ Канада; ел.д. 4/1 Условие на доставка - CFR - Стойност и навло ; ел.д. 6/14 Код на стоката код по Комбинираната номенклатура "/ 6/15 Код на стоката код по ТАРИК - 8703 24 90; ел.д. 4/16 Метод за определяне на стойността - 1 - Договорна стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса) ; ел.д. 4/14 Цена на стоката - 1118,00; ел.д. 4/10 Валута CAD. Към митническата декларация са приложени: фактура RA-E20111005/10.11.2020 г., издадена от 9396-9053 QUEBEC Inc. , опаковъчен лист RA-E20111005/10.11.2020 г., Морска товарителница MEDUMC914709. Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи, е следната: 1118 CAD, митническа стойност в лева 1421,82 лева, мито 142,18 лева и ДДС 312,80 лева. С получено писмо peг. 32-441111/16.12.2022 г. на ЦМУ от канадските митнически власти "Canada Border Services Agency" е събрана информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС. По този повод в ТД "Митница Бургас" е входирано писмо с peг. 32-17346/13.01.2023 г. Осъществен е последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ на стоката. Имало несъответствие между декларираната в МД цена в размер на 1118 CAD и представената от канадските митнически власти цена в размер на 3560.00 CAD. Поради това възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. На основание чл.140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015 и чл. 48 от МКС, с писмо peг. 32-116981/27.03.2023 г. са изискани надлежни доказателства в потвърждение на декларираната цена, като включително и данни за техническото състояние на превозното средство към датата на митническото оформяне, снимки на автомобила, отразяващи техническо му състояние към датата на декларирането му, както и фактури за ремонти и всички останали документи, относими към внесеното МПС. В. Ч. е предоставила снимки, фактура за закупуване на автомобила, копие на митническа декларация, копия на платежни документи, извлечение за направено плащане с карта Револют. Административният орган е установил, че липсват достатьчно доказателства в подкрепа на декларираната цена. Налице са основателни съмнения относно митническата стойност на стоката, определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., поради което митническата стойност, определена на база на представената фактура е отхвърлена от административния орган. Същият е констатирал, че липсват подписи на представената фактура, както и данни за осъществената покупко-продажба. В тази връзка и на основание чл.74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. за стоката е определена нова митническа стойност в размер на 4 527,43 лева. Издадено е оспореното решение, въз основа на което за В. Ч. е определено за досъбиране мито в размер на 310,56 лева и ДДС в размер на 683,23 лева. При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 1 във вр. с ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), в изискуемата писмена форма. Обосновал е обаче извод за нарушаване на разпоредбата на чл. 35 АПК, което е довело и до материалната незаконосъобразност на акта. Според съда не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност. Първостепенният съд е приел, че в направената справка в Митническата информационна система МИСЗА се съдържат данни за два автомобила на същата марка и модел и двата употребявани и катастрофирали, но митническият орган не е извършил анализ дали същите са сходни. Решаващият съдебен състав е стигнал до извод, че въпреки че административният орган е приел неприложимост на нормата на чл. 70, § 1 от Регламент 952/2013, предвид възникнали съмнения по отношение на декларираната договорна стойност на автомобила, той е определил задължението на основание същата правна норма, като е използвал данните, декларирани в еквивалентен документ, в случая за износ, вместо за внос. На следващо място е приел, че методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е приложен в нарушение на чл. 144, пар. 1 от Регламента за изпълнение, тъй като определената в оспорения акт митническа стойност не се основава на определени преди това митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри, както и че митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин. При тези мотиви е отменил като незаконосъобразен процесният административен акт. Настоящият касационен състав възприема така постановеното решение за валидно, допустимо и правилно. Всъщност спорът между страните се концентрира върху отговора на два въпроса обосновали ли са митническите органи основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и спазили ли са правилата на чл. 144 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос на база налични данни на територията на Съюза . Както е посочил в решението си първостепенният съд и това нееднократно се излага в съдебната практика, безспорно съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение на СЕС от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 19. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения, дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446). Категорично тежестта за доказване наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от цитираното решение на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). Първостепенният съд обосновано е приел, че тези съмнения се подкрепят от събраната информация и доказателства. Информацията, предоставена от канадската митница е за декларирана в износната МД цена за процесния автомобил, която значително надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура. Информацията е предоставена въз основа на Споразумението между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област. Според чл. 7 Митническите органи си оказват взаимопомощ при искане или по своя инициатива, като предоставят подходящи сведения, допринасящи за осигуряване на правилното прилагане на митническото законодателство, както и за предотвратяване, разследване и борба с операциите, които го нарушават, а според чл. 11, § 1 Запитаният орган предава съответните сведения на запитващия орган под формата на документи, заверени копия, доклади или електронни версии на такива документи. Едновременно с това се предоставя всяка информация, имаща отношение към тълкуването или използването на тези данни, като съгласно чл. 16, § 3 получената по силата на това споразумение информация може да се използва при съдебни и административни производства. Съществено е, че писмата от Канадските митнически служби са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съответно съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Но не така стоят нещата с т.нар. декларация за износ, която безспорно съставлява частен, а не официален документ, като отделно не е установено по никакъв начин на какви доказателства се основава информацията, посочена в същата, респективно, че това е действителната договорена стойност и платена цена на автомобила, както неправилно се поддържа от касатора. Или макар цената, декларирана в декларацията за експорт, да не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена по смисъла на чл. 70 от МКС, с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена, тя всъщност обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето ѝ, регламентирани в чл. 74 от МКС. Или следва се изводът, че митническите органи са обосновали, а и доказали, основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. На следващо място обаче, не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че правилно е приложил метода по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение. Предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните предвидени в чл. 74 от МКС методи за определяне на митническата стойност, митническите органи е следвало да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52). Митническият орган е следвало да докаже, че по зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от Канада е налична или не е налична информация и ако е налична, да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. В случай, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави-членки или от службите на Съюза. Видно това не е сторено. Правилен и обоснован в тази връзка е изводът на първостепенния съд, че не са посочени конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност. Следва да се посочи, че в направената справка в Митническата информационна система МИСЗА се съдържат данни за два автомобила на същата марка и модел и двата употребявани и катастрофирали, но митническият орган не е извършил анализ дали същите са сходни, до какъвто и извод е достигнал съдът. Следва да се посочи и че според чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен Резервен метод , при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо, както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В случая е приложен методът по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение. Така митническият орган излага съображения, че митническата стойност следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с налични данни в Съюза, констатирани в предоставената информация от канадските митнически власти, и като краен резултат за употребявания автомобил МОС е определена в размер на посочената продажна стойност в износната декларация. Или по начина, по който е определена коментираната МОС, всъщност се достига до изводът, че митническият орган е приложил не метода по чл. 74, § 3 от МКС, а основния такъв по чл. 70 от Кодекса, но след като вече е отрекъл възможността за неговото прилагане. Следва да се отбележи, че вече бе отхвърлена тезата на касатора, че е доказал посочената в износната декларация стойност да е именно договорната стойност за целите на вноса на спорния автомобил, по смисъла на чл. 70 от МКС, при липсата на каквито и да било други събрани доказателства относно това. Както е приемано в съдебната практика, касае се за данни, декларирани от декларатор в подадената от него декларация, която в тази си част не представлява официален, а частен документ, и при липсата на други относими доказателства, които да подкрепят това деклариране, вкл. и при липсата на предоставен по линията на осъщественото международно сътрудничество официален документ, който да удостоверява извършени пред него и от него действия, имащ обвързваща съда доказателствена сила по отношение на удостоверените факти и обстоятелства, няма как да се приеме за доказана тезата на митническия орган (в този смисъл например Решение 2447 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. 5885/2014 г., I о., Решение 4371 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. 8563/2014 г., I о., Решение 1883 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. 14760/2014 г., VIII о. и др.). Отделно дори при съобразяване разрешението, дадено с Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55, не може да се приеме тезата, че посочената в експортната декларация продажна стойност, всъщност би могла да бъде приравнена на налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че както е разяснено в същото Решение на СЕС, Митническият кодекс на Общността се основава на система на деклариране, за да се ограничат, доколкото е възможно, митническите формалности и проверки, като същевременно се предотвратят измамите или нередностите, които могат да нанесат вреди на бюджета на Съюза (решение от 9 юли 2020 г., Unipack, C-391/19, EU:C:2020:547, т. 22) , и че митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл. 31, § 1 от МКО, на която съответства чл. 74, § 3 от МКС), трябва в максимално възможната степен да се основават на по-рано определяни митнически стойности , в който смисъл методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 29 30, параграф 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на член 31, параграф 2 от посочения кодекс . Аналогично и сега действащият Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изисква на първо място При определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса да може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в лен 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности (§ 1), и едва когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, да се използват други подходящи методи (§ 2), при съблюдаване и дефинираните пак там ограничения. Достига се до извода, че във всички случаи, и при определянето на МОС по т.нар. резервен метод по чл. 74, § 3 от МКС, остойностяването преди всичко следва да се основава на по-рано определени митнически стойности при внос на стоки на територията на ЕС, каквито не са използваните данни от износните декларации. В случая не може да се приеме, че липсват каквито и да било данни за внос на стоки със сходни параметри (марка, модел, мощност, година на производство, страна на произход, страна на вноса и прочие, вкл. употребяван , катастрофирал , с повреди , които да бъдат използвани за нуждите на прилагане на метода по чл. 74, § 3 от МКС, при съблюдаване правилото за разумна гъвкавост (коригиране на стойността съобразно установените различия в състоянието и/или характеристиките на стоките). Разбира се нищо от това не е сторено в хода на административното производство, в резултат на което не могат да се споделят доводите на касатора, че е доказал правилното приложение на метода по чл. 74, § 3 от МКС. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че митническият орган неправилно е приложил метода по на чл. 74 § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което е достатъчно основание за да се възприеме незаконосъобразността на издадения от него административен акт. Първостепенният съд е постановил правилно решение, което при гореизложените допълващи мотиви следва да се остави в сила. По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски, а на ответника по касация следва да се присъдят такива в размер на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Разноските по правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК се възлагат в тежест на Агенция Митници . Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид извършената работа от страна на процесуалния представител на ответника по касация и фактическата и правна сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение