Решение № 4550 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2638/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София срещу решение № 748/07.01.2026 г., постановено по адм.д. № 514/2025 г. по описа на Административен съд София, в частта му, с което е отменен ревизионен акт № Р-22221424000341-091-001/25.09.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, а именно в частта му, в която с ревизионния акт са установени задължения на Старт Спед ЕООД за ДДС в размер на 52 157, 23 лв. и лихви за забава в размер на 6366, 37 лв. Образувано е и по жалба от Старт Спед ЕООД срещу решение № 748/07.01.2026 г., постановено по адм.д. № 514/2025 г. по описа на Административен съд София град в частта му, с която е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионния акт, а именно в частта му относно декларираните от дружеството облагаеми доставки на транспортни услуги с място на изпълнение на територията на страната с получател Сигма голд ЕООД и международен транспорт към клиенти, данъчнозадължени лица в Русия – 000 НСВ Логистик и ООО Транспорт и логистика Рус. Органите по приходите са приели, че данъчната основа на облагаемите доставки към Сигма голд ЕООД следва да се коригира на 0.00 лв. начисленият данък е определен като неправомерно начислен. По отношение на декларираните доставки към дружествата от Руската федерация е прието, че не е доказано основанието за неначисляване на ДДС – чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС В касационните жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София и неоснователност на жалбата на Старт Спед ЕООД. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което ги определя като процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Със заповед за възлагане на ревизия № Р-22221424000341-020-001/17.01.2024 г., е възложено извършването на ревизия на „Старт Спед“ ЕООД за определяне на задълженията му за ДДС за периода от 01.07.2023 г. до 31.12.2023. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад № Р-22221424000341-092-001/30.08.2024 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-222214240000341-091-001/25.09.2024 г. По отношение на получените доставки, с ревизионния акт на дружеството са установени задължения за ДДС в размер на 52 157, 23 лв., при деклариран ДДС за внасяне в размер на 146, 97 лв. По отношение на извършените доставки органите по приходите са установили, че декларираните приходи са формирани основно от извършени доставки на транспортни услуги с данъчна ставка на ДДС от 20 процента към Сигма голд ЕООД и доставки с нулева ставка по глава трета от ЗДДС за извършени транспортни услуги на дружества от Руската федерация към дружества с място на изпълнение извън територията на страната. Установено е, че декларираните от ревизираното дружество доставки с получател Сигма голд ЕООД са с място на изпълнение на територията на страната и за същите ревизираното дружество е начислило ДДС съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС. Установено е, че ревизираното дружество е декларирало доставки с място на изпълнение извън територията на страната – услуги по транспорт на стоки, чието място на изпълнение се определя по реда на чл. 22, ал. 3 от ЗДДС, по които получатели са данъчно задължени лица от трета страна – Руската федерация. Органите по приходите са съобразили, че документите, с които се удостоверява извършването на услуги по международен транспорт на стоки, облагаеми с нулева ставка по чл. 30 от ЗДДС са регламентирани в чл. 23 от ППЗДДС. Съгласно чл. 23 от ППЗДДС за доказване на международен транспорт на стоки, доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи – лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари на общността, международни превозни документи, в които е вписан като превозвач. В ревизионното производство са били представени лиценз за международен автомобилен превоз на товари, не са представени фактури за транспортни услуги. Органите по приходите са приели, че от ревизираното дружество са издадени фактури без да е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, доколкото декларираните облагаеми доставки с нулева ставка не са действително извършени, а фактурите са издадени без основание. Вследствие на установеното е определена нулева данъчна основа на декларираните облагаеми и доставки по чл. 30 от ЗДДС. С ревизионния акт не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 28 737, 30 лв. по 73 фактури, издадени от Дас груп 2000 ЕООД с посочен предмет на доставките ремонт, почистване и авточасти. В хода на ревизионното производство са представени заявки и констативни протоколи, договори за наем на превозни средства, договори за наем на обособена част от автобаза, фактури от предходни доставчици, оборотна ведомост и хронологични счетоводни регистри. Изводите на органите по приходите са формирани и при отчитане на обстоятелството, че не са били издадени фактури относно наетата автобаза. Установено е, че представените граждански договори от предходния доставчик Стандарт минус ЕООД са фиктивни. По отношение на превозните средства, върху които се твърди, че са били извършени ремонтните услуги не са използвани за икономическата дейност на дружеството. С ревизионния акт не е признато право на данъчен кредит в размер на 14 709, 20 лв. по 11 фактури, издадени от Хелес ЕМ ЕООД с предмет автомобилни гуми, части и консумативи. Представени са процесните фактури, приемо-предавателни протоколи, договори, оборотни ведомости, фактури от предходни доставчици. Установено е, че дружеството и неговите доставчици не притежават кадрова и материална обезпеченост за извършване на доставките. Установени са и фактури, по които е ползвано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 682, 99 лв., несвързани с дейността на дружеството, за които на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта му, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Дас груп 2000 ЕООД и Хелес ем ЕООД и е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата й част. Съдът е съобразил изводите си с изслушаната по делото съдебна експертиза, като е съобразил мотивите на органите по приходите, обосновани с обстоятелството на липсата на техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците. По отношение на фактурите, издадени от ревизираното дружество на Сигма голд ЕООД, Транспорт и логистика Рус ООО и НСВ Логистик ООО, първоинстанционният съд е обосновал изводите си с изслушаната по делото съдебна експертиза и представените по делото доказателства. По отношение на фактурите за закупени стоки, които не се ползват за икономическата дейност на дружеството, първоинстанционният съд е определил ревизионния акт като законосъобразен. Решението е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че органите по приходите не обосновават наличието на обстоятелства за данъчна измама в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит. По отношение на данъчната измама, изводи за наличието на подобна данъчна измама не се съдържат в решението на решаващия административен орган. Липсват, обаче обективните данни, при съобразяване на които би следвало да се направи извод за данъчна измама. Изводите си тази съдебна инстанция съобразява с обстоятелството на липсата на обосноваване в ревизионния акт и в решението на решаващия административен орган на обективни данни, от които може да се направи извод за данъчна измама. По същия начин, изводите на органите по приходите, съдържащи се в ревизионния доклад, в ревизионния акт и в решението на решаващия административен орган обосноваващи непризнаването на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури са обосновани с обстоятелството на недоказана техническа и кадрова обезпеченост, както и с нередовни счетоводни записвания в счетоводството на доставчика. Решението на решаващия административен орган не съдържа и изводи за осъществена данъчна измама, във връзка с обстоятелството, че процесните фактури документират доставки, които според органите по приходите не са реално осъществени. При така съобразените обстоятелства се дължи отговор на въпроса дали установените от органите по приходите обстоятелства, а именно – обстоятелството на недоказана техническа обезпеченост, изводи относно счетоводни записвания, са достатъчни, за да обосноват законосъобразни изводи за липса на реалност на доставките по процесните фактури. Отговорът на този въпрос следва да се даде и при съобразяване на обстоятелството, че органите по приходите не са обосновали обективни данни, от които да може да се направи обоснован извод за осъществена от дружеството данъчна измама. Изводите на органите по приходите в основната си част се обосновават на предположения. Съобразява се обстоятелството, че правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно, правото на приспадане на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието на осъществена доставка на стоки или услуги. Освен това чл. 68, ал. 1 от ЗДДС предполага правото на приспадане на данъчен кредит за получени от лицето стоки или услуги по облагаема доставка. Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и членове 238, 239 и 240. От своя страна, съгласно чл. 168, б. а” доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Следователно, и съгласно чл. 178, вр. чл. 168 от директивата съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик на доставката на стока или услуга. Както се посочи и по-горе в мотивите на това решение, правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде „данъчнозадължено лице“ по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата — да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които се приравняват на формални изисквания, член 178, буква a) от посочената директива предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и с членове 238—240 от нея (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). От това следва, че посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, представлява формално условие за упражняването на това право. Качеството „данъчнозадължено лице“ на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. Както Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Така Съдът на Европейския съюз е приел, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20. Следователно, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Това би могло обаче да не е така, ако вследствие на нарушението на формалните изисквания се възпрепятства представянето на сигурни доказателства за изпълнението на материалноправните изисквания (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Такъв би могъл да е случаят, когато във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не е посочен действителният доставчик, ако това възпрепятства установяването на този доставчик, а оттам и определянето дали той има качеството на данъчнозадължено лице, тъй като това качество представлява едно от материалноправните условия за правото на приспадане на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). В процесния случай не съществува спор по отношение на обстоятелството, че са изпълнени формалните изисквания. От събраните по делото доказателства, обаче се установява и изпълнението на материално правните изисквания, доколкото на данъчната администрация са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания. Дори и да се приеме обстоятелството на недоказана кадрова обезпеченост за извършване на доставката, то само наличието на това обстоятелство, без доказано и твърдяно обстоятелство от органите по приходите на данъчна измама не е достатъчно, за да обоснове отказа за правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Съдът на Европейския съюз вече се е произнесъл, че проверката за наличието на облагаема доставка трябва да се осъществи в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, като се извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по конкретния случай (този смисъл решения от 6 декември 2012 г., Б., C-285/11, т. 31 и 32, и от 31 януари 2013 г., Строй транс C-642/11, т. 45). Въпреки това обстоятелството, че съответните услуги не са били доставени от издателя на фактурите или неговия подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал и материали не е достатъчно, за да се приеме, че не е налице доставка на разглежданите стоки и да се изключи правото на приспадане, тъй като това може да се дължи както на прикриване с измамна цел на доставчиците, така и на просто използване на други подизпълнители (в този смисъл решения от 6 септември 2012 г., Tуth, C-324/11). От съдебната практика, следва, че на данъчнозадълженото лице може да бъде отказано да се признае правото на приспадане само ако след глобална преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по делото, извършена в съответствие с установените в националното право правила за доказване, се установи, че това лице е извършило измама с ДДС или е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, която използва като основание за приспадане, е част от такава измама. Правото на приспадане може да бъде отказано само когато тези факти са установени надлежно, а не с предположения (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C‑281/20. Данъчният орган трябва, от една страна, да определи точно елементите на фактическия състав на измамата и да докаже измамните действия, и от друга страна, да докаже, че данъчнозадълженото лице е участвало активно в тази измама или че е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от посочената измама. При все това доказването на наличието на измама и на участието на данъчнозадълженото лице в нея не означава непременно да се идентифицират всички участници, участвали в тази измама, както и съответните им действия. Всъщност в ревизионния акт не се съдържат обективните данни, въз основа на които органите по приходите са можели изобщо да формират изводи за наличието на данъчна измама. Не се съдържат установявания, от които дори тази съдебна инстанция би могла да направи обоснован извод, че сделката е част от данъчна измама и че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в данъчна измама. В процесния случай данъчната администрация не е установила, че търговското дружество е участвало в измама с ДДС и е знаело, или е трябвало да знае, че процесните сделки са част от такава измама. Изрично в определение на Съда на Европейския съюз от 15 юли 2021 г., по дело С-123/14 се приема, че разпоредбите на Директива 2006/112, които се отнасят до правото на приспадане на ДДС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на държава членка да приеме, че няма извършена доставка на стоки, като последица от което е налице пречка купувачът да приспадне платения при покупката ДДС, по съображение че купувачът не е доказал нито произхода на съответните стоки, нито това, че доставчикът му ги е притежавал, въпреки че тази администрация не установява, че купувачът е участвал в измама с ДДС и е знаел или е трябвало да знае, че съответната сделка е част от такава измама. В процесния случай, несъмнено е обстоятелството на липса на обективни данни, установени от органите по приходите, които да сочат за наличието на данъчна измама. Обективни данни не могат да представляват по същността си липсата на техническа и кадрова обезпеченост на доставките, неподписани документи, неоправдаване на разходи в счетоводната документация. Подобно разбиране е в несъмнено противоречие с първия диспозитив от решение на Съда на Европейския съюз от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13. По отношение на извършените плащания по процесните фактури, Тази съдебна инстанция съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 29 март 2012 г. по дело С-414/10, съгласно което правото на приспадане на данъка не може да се обуслови от предварителното ефективно плащане на този данък. Въпросът дали закупуването на процесните услуги е било необходимо или пък целесъобразно изглежда ирелевантен, доколкото директивата за ДДС не обвързва упражняването на правото на приспадане с критерий за икономическа рентабилност на получената доставка. По отношение на счетоводното отразяване. Не се доказва и обстоятелството на знание от страна на дружеството, че неговият доставчик за наличието на данъчна измама по отношение на сделката, по която се претендира правото на приспадане на данъчен кредит. Следователно, когато се произнася дали в даден случай облагаема сделка липсва и данъчната администрация се основава по-специално на нередности, допуснати от издателя на фактурата, като например пропуски в счетоводството, националната юрисдикция трябва да следи преценката на доказателствата да не доведе до изпразване от съдържание на посочената съдебна практика и до косвено задължение за получателя на фактурата да извършва проверки по отношение на съдоговорителя си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. В процесния случай данните за данъчна измама са съотнесени и преценени от гледна точка на нередности в счетоводството на доставчика, които нередности, ако са установени няма основание да се предполага дори, че са били известни на ревизираното лице, че е знаел или че е трябвало да знае за тях. Тази съдебна инстанция съобразява и решение на Съда на Европейския съюз по дело С-270/2024 от 14 февруари 2025 г., съгласно което не се допуска практика, при която данъчната администрация, за да откаже да признае на данъчнозадължено лице правото на приспадане на ДДС, начислен за придобиването на стока, когато данъчнозадълженото лице е получило доставката на стоката, използвало я е за целите на собствените си облагаеми доставки и е издадена фактура за доставката, се основава на обстоятелството, че фактурата е фиктива, тъй като първо доставката не е извършена от издателя на фактурата, издателят е заплатил ДДС само частично. За да обоснове такъв отказ да признае правото на приспадане на ДДС, данъчната администрация трябва да докаже надлежно, че данъчнозадълженото лице е участвало активно в измама с ДДС или че това лице е знаело или е трябвало да знае, че издателят на фактурите е извършил такава измама. Както приема Съдът на Европейския съюз, посочването на фиктивен доставчик във фактурата за стоките или услугите,, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не представлява такава злоупотреба, тъй като посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено право на приспадане на ДДС е формално условие за това право, и следователно не води до изпълнение на материалноправните условия, предвидени в разпоредбите относно правото на приспадане. Следва да се съобрази и обстоятелството, че за обосноваването на отказа на право на приспадане не се налага установяване на риск от загуба на данъчни приходи. За целите на това обосноваване ее без значение и дали разглежданата сделка е предоставила данъчно предимство на данъчнозадълженото лице или на други участници във веригата от доставки. Всъщност, от една страна наличието на такова предимство е без значение за изпълнението на материалноправните условия, от които зависи правото на приспадане, каквото е доставчикът на съответните стоки или услуги да има качеството на данъчнозадължено лице. От друга страна, за разлика от злоупотребите, установяването дали данъчнозадълженото лице е участвало в измама с ДДС не зависи от това дали е изпълнено условието сделката да му е предоставила данъчно предимство в противоречие с преследваните от директивата за ДДС цели. Правилни са изводите на първоинстанциония съд за законосъобразност на ревизионния акт в частта му по отношение на извършените доставки. По отношение на извършените доставки органите по приходите са установили, че декларираните приходи са формирани основно от извършени доставки на транспортни услуги с данъчна ставка на ДДС от 20 процента към Сигма голд ЕООД и доставки с нулева ставка по глава трета от ЗДДС за извършени транспортни услуги от дружества от Русия към дружества с място на изпълнение извън територията на страната. Установено е, че декларираните от ревизираното дружество доставки с получател Сигма голд ЕООД са с място на изпълнение на територията на страната и за същите ревизираното дружество е начислило ДДС съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС. Установено е, че ревизираното дружество е декларирало доставки с място на изпълнение извън територията на страната – услуги по транспорт на стоки, чието място на изпълнение се определя по реда на чл. 22, ал. 3 от ЗДДС, по които получатели са данъчно задължени лица от трета страна – Руската федерация. Съгласно чл. 30 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки, когато превозът е извършва от място от територията на страната до територията на трета страна или територия. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗДДС, документите, с коио се удостоверява наличието на обстоятелствата по тази глава се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗДДС, ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 1 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на тази глава не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с документите по ал. 1, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ППЗДДС, за доказване на международен транспорт на стоки по чл. 30, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС, доставчикът на услугата следва да разполага с лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари, когато такъв се изисква съгласно нормативен акт, международни превозни документи, в които е вписан като превозвач – товарителница, коносамент, авиотоварителница или друг международно признат превозен документ, или копие от тях, фактура за доставката. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, съобразени с изслушаната съдебна експертиза, като в тази част се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Експертизата не е могла да установи точно от кого и при какви условия е извършен транспорта във връзка с процесния износ. Липсва търговска кореспонденция със заявки за транспорт с конкретни параметри – маршрут, дата, място на натоварване, които да кореспондират с данните в съответните 24 броя международни товарителници. Не може да се определи връзката между представените по делото фактури и представените международни товарителници поради липсата на номер на транспортното средство във фактурите. Не са представени приемо-предавателни протоколи и потвърдителни писма за получаване на стоките. Експертизата е приета без оспорването й от страните. Така направените изводи не се отричат и не могат да бъдат опровергани от сключените договори и предвидените в тях клаузи между ревизираното дружество и съответните дружества от Руската федерация. Във връзка с нередовностите в международните товарителници дружеството предпоставя сключените договори, в които отговорността за нередности в международните товарителници е възложена на товародателя, не на превозвача. Това обстоятелство е неотносимо към процесния спор с оглед съобразяването на две обстоятелства – не е налице нередност в международните товарителници, а обективна невъзможност да бъде направена връзка между тях и съответните фактури. Съобразява се и обстоятелството, че приложимостта на чл. 30 от ЗЗДС, във връзка с чл. 23 от ППЗДДС изисква доставчикът да разполага с процесните документи. Дори е съобразено и възможността доставчикът да не може да се снабди със съответните документи в календарния месец, в който данъкът е станал изискуем, като в този случай се обуславя приложимостта на чл. 37, ал. 2, изречение второ от ППЗДДС. При съобразяването на тези обстоятелства така направените изводи не се отричат и не се влияят от обстоятелството дали ревизираното дружество е страна по договорите с дружествата от руската федерация. Изискването на чл. 23 от ППЗДДС за наличието както на фактури, така и на международни товарителници е породено от необходимостта да съществува връзка между издадените фактури и международни товарителници, за да се приложи чл. 30 от ЗДДС, каквато връзка в процесния случай не е установена. Съобразява се обстоятелството, че в хода на ревизионното производство е установено, че за ревизираните периоди моторни превозни средства с рег. Номера, съответно [рег. номер],, [рег. номер], [рег. номер] са пътували по маршрути в Западна Европа. При съобразяване на това обстоятелство правилни са изводите на органите по приходите, възприети и от първоинстанционния съд, че посочените моторни превозни средства, посочени и в международните товарителници са пътували с маршрут Западна Европа през ревизирания период. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт и в частта му на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 682, 99 лв., като стоките са лекарства и стоки за бита Искане за присъждане на разноски е направено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, като следва да се присъдят съответно разноски в размер на 200 евро Искане за присъждане на разноски е направено от Старт спед ЕООД, като следва да му се присъдят разноки съответно в размер на 3595, 45 евро. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 1, Върховният административен съд, първо отделение